Решение № 12650 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2018 г.

Решение № 12650 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. П. срещу решение № 8657/26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4382/2017 г. по описа на ВАС, пето отделение, тричленен състав, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу заповед № 8121К-753/01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, изменена със заповед № 8121 К-3916/06.04.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени заповед 8121К -753/01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта й относно длъжността, ранга и длъжностното ниво. Ответната в производството страна – Министърът на вътрешните работи не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – Петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед 8121К-753/01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) и МЗ № 8121К - 426/26.01.2017 г. относно утвърден щат на финансови контрольори по чл. 14а от Правилника за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР) оспорващият е назначен за държавен служител на длъжност - финансов контрольор, с ранг III младши, наименование на длъжностно ниво по КДА - експертно ниво 2. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, тричленният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаването, в изискуемата форма, при посочване на фактическите и правни основания за издаването й, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд извежда, че заповедта е съобразена и с приложимото материално право. По силата на § 69 от ПЗРЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на ЗИД заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този ЗИД. С алинея 3 и алинея 5 на същия параграф се предвижда, че служителите по ал. 1 се назначават на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура и им се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Тричленният състав извежда, че правоотношенията на посочените в § 86 от ПЗР на МВР държавни служители по ЗМВР се преобразуват в такива по Закона за държавния служител, без да е необходимо прекратяването им. Прието е, че при определяне на длъжността и ранга на жалбоподателя са спазени изискванията на приложимото материално право, като заповедта отговаря и на целта на закона - а именно осъществената промяна на статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Върховният административен съд - Петчленен състав на Втора колегия намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Върховния административен съд – тричленен състав, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с разпоредбата на § 69 ПЗР на ЗИДЗМВР тричленният състав правилно приема, че изискването при определяне на длъжността е същата да е предвидена в съответното длъжностно разписание на съответната структура по ЗДСл. Със заповед № 8121 К - 426/26.01.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи е утвърден щат на финансови контрольори по чл. 14а от ПУДМВР, като са утвърдени 3 броя длъжности за финансов контрольор с минимален ранг III младши и образование - магистър. В конкретния случай, касаторът, който е бил държавен служител с висше образование по ЗМВР "държавен експерт", определен за финансов контрольор, е преназначен като държавен служител по ЗДСл. "финансов контрольор" съобразно щата на съответната структура. Обоснован е извода относно липсата в приложимото материално право на изискване за максимален професионален опит или стаж, при наличието на който държавният служител следва да бъде назначен на по-висока длъжност. Експертното ниво 2 на длъжността "финансов контрольор" е определено в Класификатора на длъжностите в администрацията (т. 179), който е нормативен акт и не би могло да бъде завишено нито с щата на съответната структура, нито със заповедта за назначаване. Неоснователни са доводите на касатора досежно неправилност и необоснованост на обжалваното решение предвид позоваването от тричленния състав на нормата на § 6 от ПЗР към ПМС № 18/20.01.2017 г. за изменение и допълнение на нормативните актове на Министерския съвет, обн. ДВ бр. 9/2017 г., в сила от 01.02.2017 г. Развитите съображения от касатора, съобразно които заеманата от него длъжност не попада в предметния обхват на цитираната разпоредба не се споделят от касационната инстанция. По силата на § 6 от ПЗР към ПМС № 18/20.01.2017 г. за изменение и допълнение на нормативните актове на Министерския съвет, обн. ДВ бр. 9/2017 г., в сила от 01.02.2017 г., служителите със статут по Закона за държавния служител, заемащи длъжност "държавен експерт" в общата администрация на Министерството на вътрешните работи към датата на влизането в сила на § 32, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), се преназначават на длъжност "главен експерт" в общата администрация на Министерството на вътрешните работи при запазване на определения индивидуален размер на основната месечна заплата. Неоснователни са възраженията на касатора, че заеманата от него длъжност е приравнена на статута на полицейските органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението. Развитите съображения, че длъжността "финансов контрольор" е извън дейностите на структурите от общата администрация, поради което следва да се разглежда като специална – не се споделят. В разпоредбата на чл. 5 от Закон за администрацията (ЗА) е установен разграничителният критерий за определяне на администрацията на обща и специализирана, като преценката се обвързва с разпределението на дейностите, които се извършват при подпомагане на съответния орган на държавната власт. Съгласно чл. 7 ЗА, общата администрация осигурява технически дейността на съответния орган на държавна власт, на неговата специализирана администрация и дейности по административно обслужване на гражданите и юридическите лица. Съобразно нормата на чл. 6 ЗА, специализираната администрация включва звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на съответния орган на държавна власт. Наименованията и броят на звената в специализираната администрация се определят с устройствения правилник на съответната администрация. В изрично разписана разпоредба на чл. 11, ал. 1 ПУДМВР са установени дирекциите от специализираната администрация на МВР: 1. дирекция "Български документи за самоличност" (ДБДС); 2. дирекция "Национална система 112" (ДНС 112); 3. дирекция "Анализ и политики" (ДАП); 4. дирекция "Европейски съюз и международно сътрудничество" (ДЕСМС); 5. дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС); 6. дирекция "Информация и архив" (ДИА); 7. дирекция "Комуникационни и информационни системи" (ДКИС); 8. дирекция "Международни проекти" (ДМП). Видно от горното длъжността "финансов контрольор" не е посочена сред звената от специализираната администрация на МВР. Предвид областите на дейност на длъжността "финансов контрольор", изразяващи се в контрол при разходване на финансовите средства, в съответствие с изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), същата не може да бъде приравнена на статута на полицейските органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението. След извършения сравнителен анализ на разпределението на длъжностите в администрацията по длъжностни нива, минималната образователна степен за заемане на длъжност в администрацията, минималният ранг, необходим за заемане на длъжностите, определени за държавни служители, тричленният състав правилно извежда, че длъжността "главен експерт" също е с експертно ниво 2 по КДА (т. 146) и е дори с по - ниски изисквания за заемането й "бакалавър" в сравнение с изискването за "магистър" за длъжността "финансов контрольор". С оглед на изложеното, обоснован е извода, че по отношение на длъжността, на която е назначен жалбоподателят, не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като същият като служител с висше образование и предвид заеманата от него до момента длъжност е следвало да бъде преназначен по Закона за държавния служител, като специално за "държавните експерти" в общата администрация по смисъла на чл. 7 от Закона за администрацията е предвидено в разпоредба на подзаконов нормативен акт да заемат длъжност с по - ниско експертно ниво - 2, с каквото експертно ниво е и длъжността "финансов контрольор". При извършеното сравнение относно размера на трудовото възнаграждение, за предходната и настоящата длъжност, заемана от касационния жалбоподател е видно, че е спазена и разпоредбата на § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР, съгласно която при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Изрично е установено определянето на индивидуална основна заплата не по-ниска от възнаграждението, определено по реда на ЗМВР. Обосновано тричленният състав приема, че изискването за присъждане на достигнатия по - висок ранг - II младши е спазено с последващата заповед № 8121 К - 3916/06.04.2017 г., считано от 01.02.2017 г., като същата на практика изменя оспорената заповед от деня на издаването й в частта относно ранга и я привежда в съответствие с § 69, ал. 5 от ПЗР към ЗИДЗМВР. Правилно е изведено, че заповедта е съобразена и с целта на ЗИДЗМВР, а именно по - високата категория труд, допълнителното възнаграждение по ЗМВР за прослужено време, допълнителния платен годишен отпуск да се ползват единствено от полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но не и от другите служители на министерството, чиито задължения и функции са сходни с тези на служителите в останалите министерства. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав на Втора колегия,