Решение № 2941 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9779/2018 г.

Решение № 2941 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9779/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение № 1337 от 21.06.2018 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 380 по описа на съда за 2018 г., с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 030421701681573/23.10.2017 г., потвърден с Решение № 463/11.01.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира отмяна на решението, постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Ивал" ДЗЗД, чрез процесуален представител адв. Иванов, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени Акт за регистрация по ЗДДС № 030421701681573/23.10.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 463/11.01.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна, съдът е приел, че по отношение на "Ивал" ДЗЗД не са налице предпоставките за регистрация по ЗДДС регламентирани в чл. 96, ал. 1 във вр. ал. 4 ЗДДС. Приел е за неясна точната воля на органите по приходите, за конкретната дата, на която дружеството е достигнало оборот над 50 000 лева, поради което е изследвал законосъобразността на акта по отношение и на двете посочени в него дати - 30.09.2016 г. и 30.09.2017 г. Като се е позовал на заключението на вещото лице по изслушаната и приета без възражения ССЕ, съдът е приел, че към 30.09.2016 г. "ИВАЛ" ДЗЗД не е развивало дейност, а посоченият от органите по приходите оборот е формиран от други две дружества, което не следва да бъде взето предвид при положение, че разпоредбата на чл. 96, ал. 4 ЗДДС е в сила от 01.01.2017 г. Приел е, че към 30.09.2017 г. натрупания от "ИВАЛ" ДЗЗД оборот за предходните 12 месеца е бил 42 984, 07 лева, поради което актът е незаконосъобразен и към тази дата. Относно позоваването от данъчните органи на чл. 96, ал. 4 ЗДДС от събраните по делото доказателства съдът е установил, че "Ивал" ДЗЗД е учредено като правен субект по реда на ЗЗД, като не е създадено в резултат на преобразуване на друго търговско дружество, не е придобивало предприятие от прехвърлителна сделка с такъв обект и няма апорт на предприятие или на част от него в "ИВАЛ" ДЗЗД. При задължителна регистрация по чл. 96, ал. 4 ЗДДС може да се включва само оборот, който е реализиран от нерегистрирано по ЗДДС лице в точно описани от закона хипотези – при наличие на преобразуващо се дружество или отчуждител. Приел е, че в случая липсва преобразуване по реда на глава ХVI от ТЗ по отношение на описаните в акта самостоятелни дружества и търговци. Приел е, че приложение не би могъл да намери и чл. 11 от Директива 2006/112/ЕС, тъй като директивата има непрякото действие във вътрешното право на държавите-членки и е задължителна само по отношение на целта, която трябва да бъде постигната, а в изпълнение на разпоредбите на чл. 11 от Директивата са приети именно разпоредбите на чл. 96, ал. 4 ЗДДС. Посочил е, че при липса на преобразуване по смисъла на ТЗ тези разпоредби са неприложими. Така мотивиран е отменил обжалвания Акт за регистрация по ЗДДС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е формулирал основния спорен въпрос, а именно налице ли са предпоставките за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС, като даденият отрицателен отговор на този въпрос се споделя от касационния състав предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7 - дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съгласно ал. 4 на същия текст в облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки, с изключение на получени авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1. В облагаемия оборот се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато същият е регистрирано лице на основание, различно от чл. 96 или чл. 100, ал. 1, или е нерегистрирано по този закон лице, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлителните дейности от преобразуващия се или отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи. В облагаемия оборот за задължителна регистрация може да се включва само оборот, който е реализиран от нерегистрирано по ЗДДС лице в точно описани от закона хипотези, които в случая не са налице. В тази връзка следва да се отбележи, че данъчните норми не могат да се тълкуват разширително, тъй като тези норми са от публичноправен характер и не се позволява нито разширително тълкуване, нито прилагане по аналогия. Въз основа на доказателствата по делото не може да бъде прието, че "Ивал" ДЗЗД е достигнал нужния оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. В оспорения акт за регистрация, органите по приходите не са посочили точен размер на оборота, който според тях е достигнало дружеството, а в потвърждаващото решение на решаващия административен орган е прието, че оборотът в магазина, с натрупване, без оглед на това, кое дружество е стопанисвало магазина е 200 126, 67 лева към 30.09.2017 г. Този оборот, обаче, определен с натрупване и реализиран 12 месеца назад без участието на "Ивал" ДЗЗД (видно от таблицата в решението на решаващия орган, ответникът по касация не е извършвал дейност в обекта от 17.06.2016 г.) неправилно органите по приходите са приели, че е основание за задължителна регистрация на "Ивал" ДЗЗД. Още по-малко при неприложимост на чл. 96, ал. 4 ЗДДС. В случая липсва преобразуване по реда на глава ХVI от ТЗ по отношение на описаните в акта самостоятелни дружества, в резултат на което да е възникнало "Ивал" ДЗЗД. Липсва и прехвърлителна сделка по реда на чл. 15 и чл. 60 ТЗ с "Медина" ДЗЗД или предприятията на другите посочени дружества в полза на "Ивал" ДЗЗД като приобретател. Няма и непарична вноска по реда на чл. 72 ТЗ на обособена част от предприятие в "Ивал" ДЗЗД, както неоснователно твърди касаторът. Апортът е формална сделка, като формата зависи от вида на правото, което се внася. Дружественият договор трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска и подлежи на вписване. Такива вписвания не са налице по партидите на дружествата в Търговския регистър. Поради изложеното следва да се приеме за несъстоятелно твърдението на касаторът за наличие на прехвърляне на обособена част от "Медина" ДЗЗД, стопанисвала обекта в предходния период, към "Ивал" ДЗЗД. "Ивал" ДЗЗД е учредено като правен субект по реда на чл. 357-364 ЗЗД. То не е създадено в резултат на преобразуване на друго търговско дружество, нито е придобивало предприятие от прехвърлителна сделка с такъв обект. Следва де се има предвид, че свързаността на лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК не е законова предпоставка за задължителна регистрация. При посочените обстоятелства и като е достигнал до извод за неприложимост на хипотезата на чл. 96, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер от 500 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,