Решение № 15205 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2014 г.

Решение № 15205 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив срещу решение № 255 от 27.01.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1084/2013 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161202822 от 13.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1577/27.12.2012 г. на директора на ДОДОП гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 06, м. 07 и м. 08.2001 г. общо в размер на 79 790.00 лв. и лихви за забава в размер на 8749.21 лв. по три фактури № 1124/20.06.2011 г., № 1133/07.07.2011 г. и № 1138/24.08.2011 г., издадени от "Табако груп Пловдив" ЕООД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че нито в хода на административното, нито на съдебното производство, ревизираното лице е представило убедителни доказателства, че процесните фактури обективират реално извършени доставки. Счита, че предметът на процесните фактури "модулна производствена линия за пакетиране на готова продукция" - втора употреба не е надлежно индивидуализиран поради липса на индивидуални номера и техническа документация. Липсвали доказателства за реално фактическо прехвърляне на собствеността по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, за произход на стоките и наети лица, извършили приемо-предаването. Оспорва използването на стоките в икономическата дейност на получателя за последващи облагаеми доставки. Поддържа, че събраните в хода на съдебното производство доказателства - свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) не доказват наличието на реални доставки. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Пловдив и по същество на спора да потвърди РА като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Мирослав Вълчков Беляшки гр. Пловдив оспорва жалбата в писмен отговор от 27.02.2014 г. чрез адв. Светослава Хаджиева Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 161202822 от 13.09.2012 г. на ТД на НАП гр. Пловдив е отказано право на ДК по реда на ЗДДС за данъчни периоди от м. 06., м. 07. и м. 08.2011 г. общо в размер на 79 790 лв. по 3 броя фактури с предмет "модулна производствена линия за пакетиране на готова продукция" - втора употреба, издадени от "Табако груп Пловдив" ЕООД. Ревизиращият орган е приел, че не се налице реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и е отказал право на приспадане на данъчен кредит (ДК) на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС и на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС - поради непредставяне на оригинали на процесните фактури. Прието е в РА, че не е доказано приемане и предаване на модулите на производствената линия, последните не са индивидуализирани със серийни номера, липсва техническа документация, не е извършено плащане, не са изпълнени проби с машините. С договор от 17.11.2011 г. търговското предприятие на ЕТ "Мирослав Беляшки - Тайфун" е продадено на "Добекс трейд" ЕООД. В хода на ревизията съобщения на доставчика "Табако груп Пловдив" ЕООД и на правоприемника "Добекс трейд" ЕООД са връчени по реда на чл. 32 ДОПК, поради което в законоустановения срок документи от тях не са представени. Писмени доказателства са представени от Мирослав Беляшки с възражението от 30.08.2012 г. срещу съставения ревизионен доклад № 12022822/05.07.2012 г. - договор, фактури, приемо-предавателни протоколи, констативен протокол за безвъзмездно отговорно пазене, договор за наем от 01.09.2010 г. Ревизираният ЕТ е завел модулите по сметка 204 "Машини, съоръжения и оборудване". Амортизации не са начислявани, тъй като стоките не са въведени в експлоатация. Плащане не е извършено, тъй като едноличният собственик на "Табако груп Пловдив" ЕООД е починал на 11.10.2011 г., а наследниците не са приели наследството и предприятието на търговеца. За да отмени РА в тази му част административният съд е приел, че правото на собственост върху спорните стоки е прехвърлено от продавача на купувача, за което Мирослав Беляшки е представил още в хода на предхождащите ревизията проверки писмени доказателства. Приел е, че модулите на производствената линия са установени като налични от органите на приходната администрация в съответствие с представените документи. Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, включително приетата ССЕ, както и свидетелски показания, са мотивирали съда да приеме за доказано при условията на пълно доказване прехвърлянето на правото на собствеността върху вещите, респ. наличие на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и липса на основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС да се откаже право на ДК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство пред административния съд - Пловдив, са събрани и коментирани относимите към спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил фактите от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат от настоящата инстанция. Основният спорен момент по делото е относно наличието на реално извършени доставки по процесните фактури. По делото са налице многобройни писмени доказателства, представени от ревизираното лице на органите на приходната администрация още на 30.11.2011 г. (стр. 217 от делото) преди извършване на процесната ревизия, поискани от лицето във връзка с проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) по доклад № 0930-18/12.10.2011 г. за извършена инвентаризация на едноличния търговец (стр. 214 - 216 от делото). В хода на съдебното производство нито един от тези документи не е бил оспорен от ответника относно автентичността му. Индивидуализацията на стоките е надлежно установена в хода на извършената проверка видно от протокол сер. АА № 0057663/07.10.2011 г. (стр. 264 - 265 от делото) за извършена инвентаризация и от протокол № 1201204/23.01.2012 г. (218-219 от делото), при които проверки са установени отделните модули на производствената линия BBC TRANSIT J1, находящи се в обект на "Табако груп Пловдив" ЕООД в гр. Пловдив, ул. "Рогошко шосе". Тези констатации се подкрепят от доказателствата, представени от ревизираното лице, а именно - договор за покупко-продажба от 01.06.2011 г., протокол от 01.08.2011 г. за предаване на модулите за отговорно пазене на "Табако груп Пловдив" ЕООД, както и декларации на лицето относно вида на предстоящата търговска дейност и мястото, където ще се осъществява по договор за наем от 01.09.2010 г. (стр. 225 и стр. 252 от делото). Прехвърлянето на собствеността върху вещите е извършено съгласно договор от 01.06.2011 г. Последният установява по безспорен и несъмнен начин постигнатото между страните съгласие за прехвърляне правото на разпореждане с вещите и овластяване на приобретателя фактически да се разпорежда с имуществото като негов собственик по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и § 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО. Предаването на стоките съобразно чл. 4 от договора е осъществено с приемо-предавателни протоколи. Следва да се посочи, че всички относими писмени доказателства са представени от лицето още на 30.11.2011 г., включително 3-те броя приемо-предавателни протоколи от 07.07.2011 г., 24.08.2011 г. и от 20.06.2011 г., поради което правилно е преценена доказателствената им сила съвкупно с всички събрани по делото доказателства, с оглед данните, че същите не са съставени по повод на ревизията, а във връзка с реални договорни правоотношения. Тези изводи се покрепят от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, съгласно което в счетоводството на ревизираното лице стоките са заведени като ДМА и са налични към момента на проверката. Декларираният от лицето предмет на дейност - производство и опаковка на филтри /стр. 252 от делото/, наемането на помещение за извършване на търговска дейност и осчетоводяването на стоките като дълготраен материален актив са достатъчно убедителни данни за използването на стоките в икономическата дейност на получателя за последващи облагаеми доставки. Счетоводството на ревизираното лице лице осигурява синтетична, аналитична и хронологична информация за дейността на търговеца. При доставчика продажбата е осчетоводена, отчетена е реализация, начислен е ДДС, изписан е продаденият актив с основание "Изписване на ДМА" и са извършени счетоводни записвания по сметки 411 "Клиенти", 702 "Приходи от продажба на стоки" и 4532 "Начислен ДДС по продажбите", които съгласно експерта са правилни. В счетоводството на едноличния търговец съгласно хронологична ведомост за сметка 401 "Доставчици" се води задължение към "Табако груп Пловдив" ЕООД в размера на процесните фактури. По изложените съображения следва да бъде прието, че от събраните по делото доказателства се установява реалност на доставките по процесните фактури. След като е достигнал до същия извод и е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен, административният съд - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, но същият не е заявил искане в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,