Решение № 13283 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4018/2020 г.

Решение № 13283 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4018/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лазурно море" АД против решение № 198 от 07.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1591/2015 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – прокурор в Окръжна прокуратура Бургас, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - главният архитект на Община Царево не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас прогласява нищожността на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 21/27.04.2011 г., на строеж: подобект: "Магазин за хранителни стоки и хотелска част" от обект "Ресторант с кухня, магазин за хранителни стоки и хотелска част", издадено от главния архитект на Община Царево. За да постанови този резултат съдът излага съображения, че към момента на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатацията на строежа, действащата нормативна уредба не предвижда възможност за въвеждане в експлоатация на част (етап) от строежа, поради което констатира, че административният орган постановява оспорения административен акт при липса на компетентност и прави извод за неговата нищожност. На следващо място съдът посочва, че разрешението за строеж е издадено за ПИ с идентификатор 44094.503.3, в местност "Караагач", землището на с. Лозенец, община Царево, а строежът е нанесен в КК с идентификатор 44094.503.3. 59, а в удостоверението за въвеждане в експлоатация е отбелязано, че строежът се намира в ПИ с идентификатор 44094.2.2., за който имот не е издавано разрешение за строеж и не са одобрявани строителни книжа и прави извод, че това също обосновава нищожност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е допустимо. Съдът е сезиран с протест с искане за прогласяване на нищожността на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа, като прокурорът упражнява правомощията си по чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК с твърдения за нарушения, водещи до нищожност на протестирания акт. Ето защо като се произнася по протеста, съдът постановява допустим съдебен акт. Фактът дали протеста е основателен и с административния акт са засегнати важни държавни или обществени интереси е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК съдът не изяснява делото от фактическа страна. Изводът, че удостоверението за въвеждане в експлоатация е издадено от некомпетентен орган е направен, без по делото да се изясни какво се предвижда с одобрения инвестиционен проект въз основа, на което е издадено разрешението за строеж, в какво се състоят преработките на одобрените инвестиционни проекти през 2007 г. и 2010 г., вписани в разрешението за строеж, както и строежът, който е въведен в експлоатация съответства ли на одобрения инвестиционен проект и неговите преработки през 2007 и 2010 г. и съответно на разрешението за строеж. По отношение на посочения поземлен имот в удостоверението за въвеждане в експлоатация, не са обсъдени събраните по делото доказателства, като в документите в административната преписка е посочено, че строежът се намира в УПИ 1-2, кв. 2, местност "Караагач" по действащия план на с. Лозенец, а по делото не са събрани доказателства, кой ПИ участва в посочения УПИ, не е указано на ответника и издателя на акта да ангажират доказателства за идентичност на цитирания в удостоверението за въвеждане в експлоатация поземлен имот с УПИ, за който е издадено разрешението за строеж с одобрените инвестиционни проекти. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение като отговори на следните въпроси: какво се предвижда с одобрения инвестиционен проект въз основа, на което е издадено разрешението за строеж, в какво се състоят преработките на одобрените инвестиционни проекти през 2007 г. и 2010 г., вписани в разрешението за строеж, както и строежът, който е въведен в експлоатация съответства ли на одобрения инвестиционен проект и неговите преработки през 2007 и 2010 г. и разрешението за строеж. Следва да се съберат доказателства, установяващи върху кой ПИ съответно УПИ е построен строежа и намира ли се същият в УПИ 1-2, кв. 2, местност "Караагач" по действащия план на с. Лозенец, за който са одобрени инвестиционните проекти и е издадено разрешението за строеж и в зависимост от това да се направи извод, за кой строеж, в кой имот се отнася удостоверението за въвеждане в експлоатация. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,