Решение № 2869 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 330/2017 г.

Решение № 2869 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 330/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., С. Ю. Л., Г. Т. Л., С. Н. П. и А. А. Ц., чрез процесуалния представител адв. С. Х. срещу Решение № 11080 от 20.10.2016 г. по адм. дело № 5825/2015 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицата против чл. 21 а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, приета с Постановление № 30 на Министерски съвет от 2000 г. / обн. ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. и доп. бр. 43, 61 и 81 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г. попр. бр. 21 от 2002 г, изм. и доп. бр. 74 от 2002 г., решение № 7581 от 26.07.2002 г. на Върховния административен съд от 2002 г. - бр. 76 от 2002 г., решение № 11701 от 18.1.2002 г. на Върховния административен съд - бр. 119 от 27.12.2002 г./, в редакцията й изменена с § 6 от ПМС № 63 от 17 март 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., в частта относно израза "а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г.". Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното в касационната жалба с оспорената част на цитираната разпоредба на чл. 21а, ал. 1 от НПОС недопустимо се разширява нейния обхват по отношение на лицата по чл. 69 от КСО, което ги поставя в неравнопоставено отношение спрямо останалите осигурени в УПФ лица. Това разширения на обхвата е в противоречие с чл. 127, ал. 2 /отм. ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г./, респ. с чл. 70, ал. 7 от КСО, имащо за последица незаконосъобразното намаляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 69 от КСО. От друга страна, намалението на индивидуалния коефициент на лицата по чл. 69 от КСО води до значително намаляване размера на пенсията. Иска се отмяната на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от НПОС в оспорената й част. Ответната страна - Министерски съвет на Р. Б., представлявана от юрк. В. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Д. С. Д., С. Ю. Л., Г. Т. Л., С. Н. П. и А. А. Ц. против разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в редакцията й изменена с § 6 от ПМС № 63 от 17 март 2004 г., обн. ДВ бр. 25 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., в частта относно израза "а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. " Съобразно изискванията на чл. 146 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК съдът е изложил подробни мотиви за процесуалната допустимост на подадената от оспорващите жалба срещу цитираната разпоредба от НПОС в съответната й част, като е приел, че разпоредбата е приета от компетентен по степен и материя орган, при спазена процедура по Закона за нормативните актове, при надлежни мотиви и в съответствие със законовата цел. При постановяване на обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд е обсъдил всички изложени от жалбоподателите доводи за противоречие на оспорената част от горецитираната разпоредба на НПОС със съответните норми от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Достигнал е до извода, че атакуваната част от чл. 21а, ал. 1 от НПОС / в съответната редакция/ е в съответствие с относимите разпоредби на КСО, поради което същата се явява материално законосъобразна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице изложените от касационните жалбоподатели доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната инстанция възприема подробно изложените от тричленния състав на Върховен административен съд съображения за материална компетентност на органа, издател на разпоредбата от НПОС в оспорената й част и за липса на допуснати процесуални нарушения при приемане на текста й. Основните спорни моменти касаят твърденията на жалбоподателите за противоречие на оспорената част от чл. 21, ал. 1 от НПОС / в съответната редакция/ с разпоредбите на чл. 127, ал. 3 от КСО / отм., в сила от 15.08.2015 г./, респ. с действащата разпоредба на чл. 70, ал. 7 от КСО / нова, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г./, както и чл. 167, ал. 1 и § 116 от ПЗР на КСО. Същите доводи се съдържат и в подадената касационна жалба. Пълният текст на разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от НПОС в релевантната редакция гласи: "При определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г." . Предмет на спора пред тричленния състав на Върховен административен съд е само частта относно израза "а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г.". Както правилно е посочил съдът, от стриктното тълкуване на тази норма следва, че тя касае размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и урежда осигурителният доход, който се намалява при определяне на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 1 от КСО както следва: за лицата по чл. 127, ал. 1 - това е осигурителният доход след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО - това е осигурителният доход след 31 декември 2003 г. Посочените периоди в подзаконовия нормативен акт съответстват на началния момент, от който за лицата по чл. 127, ал. 1 и ал. 4 КСО възниква задължението за осигуряване за допълнителна пенсия в УПФ - съответно от 01.01.2002 г. и от 01.01.2004 г. От друга страна, съгласно чл. 127, ал. 3 от КСО /отм. в ред. действаща към 15.08.2015 г./ за лицата по ал. 1 индивидуалният коефициент по чл. 70 от КСО се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. за периодите, през които са се осигурявали в универсален пенсионен фонд /УПФ/, по ред определен с акт на Министерския съвет. Нормата на чл. 70, ал. 7 от КСО предвижда, че за периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд /УПФ/, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет. Посочвайки съдържанието на цитираните разпоредби и тяхното систематично място, първостепенният съд е извършил подробен анализ на действащата преди и след 01.01.2004 г. правна уредба на КСО, отчитайки, че до края на 2003 г. лицата, родени след 01.01.1960 г., които спадат към категорията по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО / каквито са касаторите/, не са се осигурявали за допълнителна пенсия в УПФ за разлика от осигурените лица по чл. 127, ал. 2 от КСО, чието задължение за допълнително пенсионно осигуряване е възникнало от началото на 2002 г. С оглед на това, съдът правилно е отбелязал, че разликата между осигурените лица по чл. 127, ал. 1 и ал. 4 от КСО / отм. действащ до 01.01.2004 г./ е само относно началото на задължителното допълнително осигуряване в УПФ. Това прави несъстоятелно твърдението в касационната жалба, че с оспорената част на чл. 21а, ал. 1 от НПОС се създава допълнителна категория осигурени лица, на които съгласно чл. 70 от КСО неправилно се намалява индивидуалния коефициент, доколкото намалението на индивидуалния коефициент е съобразено с периода, през който същите лица са се осигурявали в УПФ. Обосновано е становището на първоинстанционния съд за липса на противоречие на оспорената част от чл. 21а, ал. 1 от НПОС с нормите на чл. 167 от КСО и § 116 от ПЗР на КСО, първата от които разпоредби урежда правото на допълнителна пожизнена пенсия за старост от УПФ, а втората - моментът на възникването на това субективно право за лицата по чл. 69 от КСО. Съгласно § 116 от ПЗР на КСО, лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, с изключение на лицата по чл. 127, ал. 5 /които не се осигуряват в УПФ/, придобиват право на допълнителна пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд при навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3. Както е отбелязал правилно съдът, принципно вярно е становището на оспорващите, че поради различния момент, в който лицата по чл. 69 от КСО придобиват право на пенсия от ДОО и право на допълнителна пенсия от УПФ, за времето докато изпълнят условията по § 116 от ПЗР на КСО, те получават пенсия от държавното обществено осигуряване в намален размер, което обстоятелство се потвърждава и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/. Но обосновано съдът е отхвърлил оплакването, че намаленият размер на пенсията се дължи на оспорения текст от чл. 21а, ал. 1 от НПОС. Намалението в размера на пенсията произтича от установеното в закона намаление в индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО, което е на база съотношението между осигурителните вноски в УПФ и определените от закона осигурителни вноски във фонд "Пенсии". Размерът на пенсията от ДОО и от УПФ е съобразен с осигурителните вноски, които лицата са задължени да правят в съответния фонд. Внесените от лицата по чл. 69, ал. 2 КСО осигурителни вноски в УПФ за периода след 31.12.2003 г., включително и вноските им преди упражняване на правото на пенсия от ДОО, които служат за намаление в размера на пенсията, получавана от фонд Пенсии", формират по-голям размер на средствата по индивидуалната им партида в УПФ и съответно, по-голям размер на допълнителната пожизнена пенсия за старост по чл. 167, ал. 1 КСО. По този начин размерът на допълнителната пенсия, която лицето по чл. 69, ал. 2 от КСО следва да получи от УПФ макар и в един по-късен момент съгласно § 116 от ПЗР на КСО, съответства с намалението в размера на пенсията от ДОО за периода, през който са внасяни осигурителни вноски в УПФ. Неоснователно е твърдението на касаторите /поддържано и пред тричленния състав на Върховен административен съд/, че при намаляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 от КСО незаконосъобразно не се взема предвид вноската от 12 на сто, с която на основание чл. 21, т. 5 от КСО държавата се включва в осигуряването на наетите работници и служители и самоосигуряващите се лица чрез трансфер във фонд "Пенсии". От заключението по ССчЕ е видно, след като се прибави посочената в жалбата вноска от 12 на сто, индивидуалният коефициент на оспорващите по чл. 70 от КСО и съответно, размерът на пенсията им от ДОО се увеличава. Както правило е посочил съдът, всички тези доводи относно незаконосъобразното изчисляване на индивидуалния коефициент и тези, касаещи начина и размера на намаляването на пенсията от ДОО на лицата по чл. 69 КСО, са неотносими към предмета на оспорване в настоящото производство. Предмет на оспорване по делото, с оглед изричното искане в жалбата е разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от НПОС, само в частта, относно израза "а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г.", а не й нейната цялост. Както правилно сочи ответникът в първоинстанционното и в касационното производство, лицата не оспорват законосъобразността на чл. 21а, ал. 1 от НПОС в частта, в която се предвижда, че индивидуалният коефициент "се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между размерите на осигурителните вноски за УПФ и за фонд Пенсии за трета категория труд за лицата родени преди 01 януари 1959 г., както и не се обжалва и разпоредбата на чл. 21а, ал. 2 от НПОС, която предвижда как се формира среднопретегленото съотношение по ал. 1. Поради това правилно първостепенният съд е отхвърлил посочените по-горе доводи и е заключил, че оспореният текст на чл. 21а, ал. 1 от НПОС не касае размера на намалението в индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО и в обобщение е отхвърлил като неоснователна жалбата на лицата срещу така оспорената част от цитираната разпоредба на НПОС. Съобразно гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия