Решение № 9525 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 680/2018 г.
ВАСII отделение11.07.2018 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1974 от 08.11.2017 г. постановено по адм. дело № 1549/2017 г. на Административен съд В., 23-ти състав. ОСЪЖДА община Долни чифлик, област В., да заплати на РДНСК СИР, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 /сто/ лева. Решението на подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9525 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 680/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Долни чифлик, област В., против решение № 1974 от 08.11.2017 г. постановено по адм. дело № 1549/2017 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-11-В-10/09.05.2017 г. на началник РО "НСК" - В., с която е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 13/13.04.2017 г. на гл. архитект на община Долни чифлик, област В., ведно със съгласувания и одобрен технически инвестиционен проект, като незаконосъобразни. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на РО"НСК" при РДНСК-СИР, гр. В., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Аврамов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: Д. В. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата на главния архитект на община Долни чифлик е прието от съда, че оспорената заповед на началник РО"НСК"-В. е законосъобразна, тъй като при служебната проверка по чл. 156, ал. 1 и 3 ЗУТ, органът е констатирал нарушения по ал. 2, както и други нарушения на ЗУТ при издаване на РС № 13/13.04.2017 г. на гл. архитект на община Долни чифлик, респ. при одобряване на техническия инвестиционен проект към него, представляващи основания за отмяната им. Като такива нарушения са посочени: несъответствие на одобрения проект с действащия ПУП-ПРЗ, относно допустимите параметри на застрояване - Кинт, който е завишен, в нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ; нарушение на чл. 140, ал. 2 ЗУТ и чл. 13, ал. 1 ЗУЧК; По отношение направените оплаквания за липса на предмет за произнасяне от органа, поради отмяна на РС № 13/13.04.2017 г., ведно с одобрения към него инвестиционен проект, за строеж: "Курортно селище Зора - втори етап", находящ се в УПИ I-13, кв. 1 по плана на с. Ш., община Долни чифлик, област В., идентичен на ПИ с идентификатор 83404.16.13 по одобрената КК на с. Ш., извършено с влязла в сила Заповед № 3/04.05.2017 г. на гл. архитект на община Долни чифлик по чл. 91, ал. 1 АПК, е прието от съда, че оплакването е неоснователно. Изложени са мотиви, че заповед № 3/04.05.2017 г. е нищожен административен акт, като издаден при отсъствие на изискуемите от разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК процесуални предпоставки и липсата на материална компетентност по специалния закон - ЗУТ, даваща право на главния архитект да отменя или изменя собствените си актове от вида на процесния. Решението е валидно, допустимо и правилно. С касационната жалба касаторът обосновава неправилност на обжалваното решение само и единствено поради незачитане от съда на издадената от него заповед № 3/04.05.2017 г. по чл. 91, ал. 1 АПК, с която са отменени процесното РС и одобрения инвестиционен проект за строеж: "Курортно селище Зора - втори етап", при наличието на която органът не е имал предмет на произнасяне. Оплакването е неоснователно. Решаващият съд е имал основание да се произнесе инцидетно по валидността на заповед № 3/04.05.2017 г. на главния архитект на община Долни чифлик, при положение, че оспорващата страна се позовава на този акт, още повече, че началника на РО"НСК" при РДНСК-СИР, не е бил участник в административното производство по издаването й - чл. 17, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК. При тази проверка за валидност законосъобразни са изводите на съда, че тази заповед, с която главния архитект на община Долни чифлик е упражнил правото си на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК, е нищожен акт, поради отсъствието на предпоставки за издаването й. На първо място липсва подадена жалба срещу издаденото РС до компетентния орган орган по чл. 216, ал. 2 ЗУТ, като условие за упражняване на правото на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Подаденото до главния архитект на община Долни чифлик възражение/жалба от Д. В. И. за отмяна на процесното РС от 04.05.2017 г. /стр. 12/, няма характер на жалба по чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1 ЗУТ, защото е адресирано до друг орган и видно от съдържанието му, с него не се оспорва законосъобразността на издаденото РС, а се сочат други причини по целесъобразност. На второ място възражението/жалба е и недопустимо, защото е подадено от лице без правен интерес, тъй като РС е благоприятно за Д. В. И. и е издадено именно по негово искане, като възложител. При липсата на жалба за отмяна на процесното РС като незаконосъобразно до началника на РДНСК-СИР, подадената такава не може да инициира производство по отзив на основание чл. 91, ал. 1 АПК, съответно липсва правомощие за отзив от страна на касатора, като издател на РС. О. друга страна, възражението срещу РС е подадено от лице без правен интерес - чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК, което прави произнасянето по него недопустимо. По тези съображения правилни са изводите на съда, че издадената заповед от касатора, при условията на отзив, е нищожна. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици, поради което за ответника - началника на РДНСК-СИР, респ. за упълномощеното от него лице - началника на РО"НСК" при РДНСК-СИР, не е имало пречка да се произнесе по реда на служебната проверка за законосъобразност на процесното РС, по чл. 156, ал. 1 и сл. ЗУТ. По съществото на спора, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на началник РО "НСО" при РДНСК-СИР, са правилни. Установените от органа и съда нарушения на материалния закон: чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, чл. 140, ал. 2 ЗУТ и чл. 13, ал. 1 ЗУЧК са съществени и обуславят незаконосъобразност на издаденото РС и одобрени към него инвестиционни проекти. Тези нарушения не се оспорват от касатора. Поради това и изводите за законосъобразност на заповедта, с която процесното РС и проекти към него са отменени, са правилни. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по касационното обжалване и направеното искането, на РДНСК-СИР се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение