Решение № 13161 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив срещу решение 883 от 27.04.2021 г., постановено по адм. дело 716 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение 2153-15-131/15.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане РО-5-15-00549338/09.04.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО във вр. с чл. 62 и чл. 63 от НМЕ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Д. Павлова от гр. Пловдив е оспорила касационната жалба в писмена защита. Ответниците Т. Белаков, С. Белаков, С. Шишманов и И. Радов, всички от гр. Пловдив, не са взели ставновище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна предвид следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение 2153-15-131 от 15.05.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане РО-5-15-00549338 от 09.04.2019 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет РМ-5-15-00539102 от 19.03.2019 г., с което е разпоредено на лекарите Д. Белаков, С. Шишманов, И. Радов и Д. Павлова в качеството им на органи на медицинската експертиза да внесат сума с общ размер 3 217,63 лв. (главница 2 685,03 лв. и лихва 532,60 лв.), представляваща нанесени на държавното обществено осигуряване (ДОО) щети от отменените ЕР на ТЕЛК 4546/166 от 12.10.2016 г. и 0527/019 от 02.02.2017 г. за освидетелстване на Ф. Георгиев и ЕР на ТЕЛК 5809/209 от 12.12.2016 г. за освидетелстване на Н. Георгиева. За да отмени оспорените административни актове като незаконосъобразни, Административен съд - Пловдив е обосновал извод за издаването им в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. След извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че задължените лица в качеството им на експерти са установили фактите според професионалната си подготовка. Целта на разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО е да се поправят нанесени щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. В конкретния случай не е установено, нито се твърди, от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е да е налице действие или бездействие, неизискуемо според правната норма. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО във вр. с чл. 62 и чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), в сила към датите на издаване на отменените експертни решения на Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК). На основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. При издаването на експертни решения лекарите от състава на ТЕЛК действат като колективен орган на медицинската експертиза, структуриран на основание чл. 105 от Закона за здравето и издадения по законова делегация Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Цитираната разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО урежда отговорността на физически лица или на юридически лица, но не предвижда възможност за ангажиране на това основание на отговорността на длъжностни лица и на административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от АПК, към които се отнасят всички носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон. Съгласно наложилата се безпротиворечива съдебна практика (решение 7777 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 4692/2021 г., VI о., решение 7491 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 4693/2021 г., VI о., решение 6887 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 4622/2021 г., VI о. и др.) при определянето на степен на трайно намалена работоспособност лекарите от ТЕЛК изразяват експертно мнение съобразно своята професионална компетентност въз основа на констатациите от медицинските документи и формираното вътрешно убеждение при интерпретацията на наличните клинични данни и лабораторни изследвания. Професионалната им преценка в рамките на определените диапазони може да бъде различна от тази на експертите от Националната експертна лекарска комисия. Нарушения на нормативни разпоредби по издаването на експертните решения биха били налице в случаите, когато не са спазени административнопроизводствените правила за форма и съдържание, не е съобразена относимата медицинска документация или направените изводи са в противоречие с правилата на медицинската логика и технология за оценка на трайно намалената работоспособност (ТНР). В хода на производството по чл. 110 от КСО административният орган е длъжен да установи и квалифицира като нарушения фактите, служещи като предпоставка за ангажиране на имуществената отговорност на лекарите от ТЕЛК. В случая административният орган е изложил фактите във връзка с освидетелстванията на двете лица, но не е и нарушените нормативни разпоредби съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Следва да се има предвид, че издадените от ТЕЛК експертни решения са частично отменени относно определената степен на ТНР, като по отношение Н. Георгиева при второто освидетелстване от ТЕЛК определената степен на ТНР е намалена от 80 на 70 на сто. Неоснователен е касационният довод за постановяване на обжалваното съдебно решение при съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Решението е постановено при повторно разглеждане на спора, след като с решение 3765 от 11.03.2020 по адм. д. 12825/2019 г. Върховният административен съд е отменил предишното постановено решение и е върнал делото на Административен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания да се изследва на какво се дължат различията между актовете на ТЕЛК и НЕЛК при определяне на процента на трайно намалената работоспособност на експертизираните лица с оглед критериите по чл. 61 - 63 от Наредбата за медицинската експертиза от 2010 г. В изпълнение на дадените указания при новото разглеждане на спора първоинстанционният административен съд е назначил съдебно - медицински експертизи, извършени от вещи лица лекар офталмолог и лекар отоларинголог. И двете вещи лица са дали заключения, че при издаване на експертните си решения лекарите от ТЕЛК са формирали субективната си професионална оценка съобразно правилата на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ, а различията в оценките на ТЕЛК и НЕЛК се дължат на различното тълкуване на медицинската документация. Съдът е отчел и обстоятелството, че членовете на ТЕЛК не могат да носят отговорност за поведението на лицата, които не са се явили пред НЕЛК за освидетелстване, което също е от значение при оценката на работоспособността им. При извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът е установил правилно фактите по делото и е стигнал до обосновани правни изводи. Необходимо е да се добави, че осигурителните разходи за пенсии за инвалидност на двете освидетелствани лица в размер на социалната пенсия за инвалидност са направени на законово основание - чл. 98, ал. 7 от КСО, която допуска плащания от бюджета на ДОО въз основа на оспорени и невлезли в сила експертни решения на ТЕЛК. При предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт, допуснато на изрично законово основание, не може да се счита, че осигурителните разходи са били неправилно извършени и са причинили неправомерна щета, която следва да бъде репарирана от колективния орган на медицинската експертиза. Предвид гореизложеното, като е отменил оспорените актове, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация Павлова за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,