Решение № 1281 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10263/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 2906/22.07.2024 г., постановено по адм. д. 193/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Пазарджик, с което, по жалбата на А. Е. К. от гр. Сърница е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001622001704-091-001/08.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 14/18.01.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на Караахмед са установени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 8499,34 лв. и лихви за просрочие 2764,15 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да съобрази, че заключението на СИЕ е за пазарната цена за недвижимите имоти, които се притежават от Караахмед в условията на съпружеска имуществена общност и съсобственост, обусловил неправилен извод за размера на данъчната основа. В отлика от приетото от АС Пазарджик, касаторът е заявил оспорване на СИЕ, но не е поискано допускане на нова експертиза, тъй като такава е изготвена в ревизионното производство при съобразяване на Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. По тези съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение, за отхвърляне на оспорването срещу РА, за присъждане на деловодни разноски, а при условията на евентуалност се възразява за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат. Ответникът по касационната жалба, А. Е. К., не ангажира становище в тази инстанция. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Пред Административен съд Пазарджик е оспорен РА Р-16001622001704-091-001/08.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 14/18.01.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на Караахмед са установени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 8499,34 лв. и лихви за просрочие 2764,15 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 03.05.2019 г. съпрузите Р. К. и А. К. продават на А. С. К., брат на първия от тях, и на съпругата му Ф. Х. К. 1/ 2 идеална част от 7 недвижими имоти, намиращи се в гр. Пловдив, [улица], за цена 125 000,00 лв. Същите са придобити с влязло в сила на 02.07.2018 г. постановление за възлагане на недвижими имоти за сумата 405 000 лв., съответно за 1/ 2 част - 202 500 лв. Ревизиращите заключават, че страни по продажбена сделка са свързани лица и че тя е извършена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Изводът се основава на експертиза за пазарната стойност на недвижимостите (съответно 1/ 2 ид. част от тях), въз основа на която е прието, че продажната цена на 1/ 2 ид. част от имотите към датата на продажбата е с пазарна стойност 483 704,04 лв., която сума е получена чрез добавяне на ДДС към експертната оценка. Покупната цена за Р. и А. К. на 1/ 2 имотите е 202 500 лв. По този начин се формира положителна разлика от продажбата от 140 602,02 лв., получена като продажната стойност 241 852,02 лв. се намали с цената на придобиване 101 250,00 лв.; Нормативно признатите разходи са в размер на 14 060.20 лв., обуславящи облагаем доход по чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 126 541,82 лв. АС Пазарджик е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на акта по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновани от представените по делото от касатора доказателства, както и със заключението на СТЕ, са изводите на инстанцията по същество за валидност на РА като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Отмяната на РА е мотивирана с извод за недоказаност да е налице отклонение от пазарните цени, при които продажбата би била осъществена ако страни по нея са несвързани лица, тъй като експертите, изготвили оценките при ревизията и при съдебното оспорване на РА сочат приложение на метода на сравнимите неконтролирани цени, но без да са използвали данни за реални сделки, а за оферти от платформи за продажби на имоти. Наред с това ревизиращите са възприели оценка, включваща и ДДС в разрез с § 1, т. 8 ДР на ДОПК. Решението е неправилно. Разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, чиято съответна приложимост дефинира чл. 77 ЗДДФЛ, целят определяне на данъчната основа като бъдат игнорирани тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Според легалната дефиниция по § 1, т. 8 ДР на ДОПК "пазарна цена" е сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Приложимите методи за определяне на пазарни цени са дадени в § 1, т. 10 ДР на ДОПК. В заключението от извънсъдебната фаза на производството вещото лице е заявило прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени. Така на стр. 4 от същото е пояснено, че същността на метода се изразява в сравнение на оценяваните недвижими имоти с подобни на тях, предлагани за продажба в близко време. Този подход противоречи на чл. 18, ал. 1 от Наредба Н-9, очертаващ същината на метода като съпоставка на цената на продуктите и услугите по контролирана сделка с цената за продукти и услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Вещото лице Попова не е идентифицирало съпоставими неконтролирани сделки, информация за каквито е налична в Службата по вписванията и се използва от оценителите в отчуждителните производства по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Офертата да неограничен кръг лица да започнат преговори за сключване на сделка при предложена цена не може да се отъждестви с постигнато съгласие за осъществяването й, дори когато офертите за съпоставими имоти са значителни по своя брой. Като съществен елемент от механизма на избягване на данъчно облагане пазарната цена е цената, на която действително са реализирани продажби (или всяка друга възмездна сделка) между независими лица, при незасегнати от обективни фактори, типични, обичайни пазарни условия. В заключението, прието при съдебното оспорване на РА, е декларирана липса на публични данни и неприложимост на останалите методи. Действително, с молба от 03.06.2024 г. процесуалният представител на касатора е заявил оспорване на заключението без да поиска допускане на повторно, но първостепенният съд не е изпълнил задължението си да укаже на административния орган да посочи доказателства за размера пазарната цена на продадените от ревизираната на 03.05.2019 г. недвижими имоти (чл. 171, ал. 5 АПК вр. § 2 ДР ДОПК), поради което спорът не е изяснен от фактическа страна. Изложеното налага отмяна на решението връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Пазарджик, който да укаже на страната необходимостта от ангажиране на доказателства за размера на пазарната цена при приложение на методите по § 1, т. 10 ДР на ДОПК и съобразно правилата на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. По претенцията за разноски, заявена в от касатора, е дължимо произнасяне от първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение