Решение № 9241 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5774/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. С., гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощен адвокат А. Сепетлиев, против решение 4478 от 30.04.2025 г., постановено от Административен съд Хасково X състав, по адм. д. 946/2025 г. С касационната жалба и в писмено становище от 29.07.2025 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател изводите на административния съд, с които се мотивира потвърждаване на отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за предоставянето на статут на бежанец на жалбоподателя, не кореспондират с представените по делото писмени доказателства и с нормата на чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Счита, че в хода на административното производство са заявени обстоятелства и са представени доказателства, от които може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група на жалбоподателя. Поддържа, че, по отношение на чужденеца са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. В тази връзка касационният жалбоподател излага, че според информацията относно Сирийска арабска република, там все още има райони и ситуации на несигурност и атентати водещи до обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота за кандидата. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение с произтичащите от това законни последици. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен старши юрисконсулт М. Кръстева, която в съдебно заседание пледира за отхвърлянето ѝ, защото съдът е взел правилно и законосъобразно решение като е счел, че чуждият гражданин не отговаря на законовите разпоредби на ЗУБ. По тези съображения и предвид коренно променената обстановка в Сирийска арабска република, моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия от 03.07.2025 г. и 10.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото за проверката по чл. 168 АПК съдът е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, за приетото фактически и правно се е обосновал, и е формирал мотивиран извод за законосъобразност на решение 2673/21.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Р. Х. С. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 4478 от 30.04.2025 г. е отхвърлена жалбата на Р. Х. С., гражданин на Сирия, подадена против решение 2673/21.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че процесният административен акт, с който на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма. Според първоинстанционния съд стриктно са спазени процесуалните изисквания при провеждането на административното производство и по издаването на обжалваното решение, както и относимите материалноправни норми. Съдът е разгледал подробно оплакванията на кандидата и ги е преценил като неоснователни, тъй като административният орган е изяснил относимите за случая факти и обстоятелства, обсъдил е изложеното от оспорващия в проведеното с него интервю, преценил е обстоятелствата, свързани с личното му положение, с държавата по произход, както и неопровергания по делото факт, че Турция, през която е преминал молителят, попада в обхвата на понятието трета сигурна страна по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Съобразено е обстоятелството, че издателят на процесния акт е взел предвид справката на Дирекция Международна дейност на ДАБ от 29.01.2025 г. /вх. МД-02-60/29.01.2025 г./ относно актуалната политическа обстановка в Сирия с данни за състояние на сигурността в страната. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че молителят не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ, като не се констатира да са били нарушени негови основни права или по отношение на него да е осъществена съвкупност от действия, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, които да доведат до нарушаването им. Според съда не се установяват действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съответно е правилна преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване, включително при съобразяване на изявлението му, че вече е отбил военната си служба в армията в Хомс. Според първостепенния съд тези изводи кореспондират с изричното изявление на молителя, че е напуснал Сирия заради войната и несигурността, но основната причина за заминаването му са лошата икономическа обстановка в страната и желанието му да достигне Европа, за да потърси по-добро място за живот за него и семейството му. Изяснено е, че напускането на Сирия заради войната е оправдана житейска ситуация, но е обусловено от причини от личен характер, най-вече икономически, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила, което прави законосъобразен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 т. 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО и решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07 и информацията, че дори в провинция Хасака не се установяват сочените от жалбоподателя действия на преследване, осъществени през 2024 г., както и мащабен въоръжен конфликт. Отчетена е възможността лицето да получи закрила и достъп до друга част на държавата, при които да пътува законно и сигурно, и въз основа на това е формиран извод, че оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, с оглед фактическата обстановка, установена към датата на издаването му. Преценено е, че в случая са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК не обосновават реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Съдът е съобразил представената в хода на съдебното производство справка с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г., изготвена от ДАБ, както и актуалните журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български и световни медии, част от които се позовават на информация на Агенция Ройтерс. Въз основа на тези данни, е приел, че ситуацията в Сирия се е подобрила значително след постановяване на решението на председателя на ДАБ и макар да не е напълно безпроблемна, не може да се счита, че по отношение на оспорващия са налице условия за предоставяне хуманитарен статут. Формиран е извод, че липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, като за оспорващия не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Изведено е заключение, че оспорващият доброволно е напуснал държавата Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации /ВКБООН/, а това е основание да се приеме, че същият цели получаването на международна закрила единствено по лични причини, а не поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд Хасково точно е констатирал, че административното производство пред ДАБ е започнало по молба на кандидата за предоставяне на международна закрила, след което на 07.02.2025 г. с него е проведено интервю, за което е бил съставен протокол в присъствието на преводач на разбираем от него кюрдски език. Въз основа на представените лична карта и шофьорска книжка, и от проведеното интервю се установява по безспорен начин, че Р. Х. С. е гражданин на Сирия, етническа принадлежност [аетническа принадлежност], религия - [вероизповедание], семейно положение женен, с начално образование. Чужденецът е заявил, че е роден [населено място], област Хасака, като от 2019 г. до напускането на Сирия е живял в гр. Абуда, област Хасака. Разказал е, че има три деца и в момента те и съпругата му се намират в Сирия. Напуснал е Сирия в началото на месец декември 2024 г. и влязъл нелегално в Турция, където останал около седем дни, а впоследствие, на 14.12.2024 г., също нелегално е преминал в България. Бил е задържан от полицията, като едва след това е подал молба за международна закрила. Чуждият гражданин посочва, че има брат и сестра в Австрия, както и сестра в Германия, но не потвърждава да са получили някакъв статут в тези държави. Според разказаната бежанска история Р. Х. С. не е бил арестуван или осъждан в Сирия, не е имал проблеми да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност; не е членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка; не е имал проблеми с официалните власти в страната. Изрично е посочил, че е служил в армията от 2005 г. до 2007 г. в Хомс, като към него и семейството му не е имало отправени заплахи и оказвано насилие, и не са пострадали от водените военни действия. Описал е, че е напуснал Сирия заради войната и несигурността, тъй като имало от време на време сражения между кюрдите и турската армия, а освен това неговото племе имали вражда с друго сирийско племе. Заявил е, че макар да успява да изхранва семейството си, икономическата обстановка в Сирия била много лоша и всичко било много скъпо, поради което решил да напусне страната си по произход и да потърси по-добро място за живот за него и семейството му. Кандидатът е обяснил, че при напускането на Сирия неговата цел е била Германия, където ще може да се събере със семейството си, но бил задържан в България и поради това е подал молба за закрила. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че текстът на чл. 8, ал. 1 ЗУБ регламентира установяване на основателни опасения от преследване на кандидата за убежище в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини това лице не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно е обсъдено приложението на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, според която разпоредба преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: държавата и партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, както и недържавни субекти, ако в конкретния казус може да бъде доказано, че държавата или партии или организации, контролиращи значителна част от нейната територия, вкл. международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследването. Действията на преследване могат да бъдат: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведеното от ДАБ интервю, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. Сам заявява, че в момента неговото родно място се контролира от кюрдите, поради което се опровергава твърдението му, че е подложен на терор заради етническата си принадлежност. Първостепенният съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с възраженията на оспорващия за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ регламентира, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на Административен съд Хасково и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Задълбочено са били изследвани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Издателят на процесния административен акт правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително там има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение са и обстоятелствата, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, че съпругата и трите му деца са останали в държавата по произход, както и че за него не съществува опасение от мобилизация, тъй като вече е отбил военната си служба. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че в хода на административното производство са заявени обстоятелства и са представени доказателства, които обосновават наличието на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обжалваното решение е подробно мотивирано защо тези предпоставки не са налице, включително в него е направено обсъждане на представената по делото справка от 29.01.2025 г., сочеща на известна промяна на обстановката в страната по произход, във връзка с възраженията на жалбоподателя. Подробно е изяснено, че тази информация кореспондира с данните от журналистически материали на български и чуждестранни медии, и тя е в насока, че милиони сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад. Предвид големия миграционен поток към Сирия, Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това. Обосновано и в съответствие с чл. 142, ал. 2 АПК тези нови данни са преценени като такива, които не могат да мотивират промяна в правните изводи на административния орган за липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Според относимата актуална информация животът в Сирия постепенно се нормализира, а хуманитарната ситуация в Сирия се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима на Башар Асад. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-373 от 03.07.2025 г. и вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г., според които между 18 и 24 юни 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява доброволното, безопасно и достойно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони, предоставяйки транспортна .помощ на ключови, гранично - пропускателни пунктове, включително Баб ал Хава , Баб ал Салама и Джусие . През този период 321 семейства се възползват от подкрепата, а ВКБООН осигурява ефективна координация на границите, наблюдава отблизо процеса на връщане и събира важни данни, за да позволи своевременно проследяване чрез услуги, базирани в общността. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 3 септември 2025 г. 1 763 513 вътрешно разселени лица /ВРЛ/ са се завърнали по домовете си, 880 058 от които след 8 декември 2024 г. Между 27 август и 2 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 423 семейства /общо 1342 души/ се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 16 489 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 1796 семейства /общо 6995 завърнали се лица/ в цяла Сирия. Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочената справка сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите както на административния орган, така и на съда, че Р. Х. С. е мигрант, а не бежанец, защото още в административното производство чуждият гражданин е заявил, че неговата крайна цел е Германия. Изложеното ясно показва, че целта на влизането му в Република България не е получаване на международна закрила в тази държава, а използването ѝ като транзитен пункт за миграция към друга страна на ЕС по лични и икономически причини. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,