Решение № 3505 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2011 г.

Решение № 3505 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Регионална дирекция по горите-гр. Благоевград против решение № 203 от 21.02.2011 г., постановено по адм. дело № 1067/2010 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Доводите са за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му. Ответникът - "ММД" ЕООД не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 445/17.12.2010 г. на директора на РДГ-Благоевград, с която за нарушение по чл. 80, ал. 8 от Закона за горите ЗГ (отм.) и на основание чл. 112, ал. 4 от ЗГ (отм.) на "ММД" ООД, представлявано от Мехмед Маневски е наложена принудителна административна мярка "запечатване за срок от 4 месеца" на дърводелски цех, находящ се в с. Долен, община Сатовча. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че оспорената заповед на директора на РДГ е издадена в нарушение на посоченото в акта правно основание по чл. 80, ал. 8 от ЗГ. От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че търговското дружество води дневник за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал. Дневникът е проверяван регулярно от съответните длъжностни лица на регионалната дирекция, за което са правени и отбелязвания в дневника. Отбелязванията за движението на дървения материал само за датите 05.12. и 06.12.2010 г. не опровергава приетото от съда редовно водене на дневника, доколкото изискване за всекидневни отбелязвания при липсата на операции с дървен материал не е регламентирано в закона. Решението е неправилно. От писмените доказателства по приложената административна преписка, включително и от представения пред настоящата инстанция констативен протокол серия 010А № 000673/11.12.2010 г. се установява, че възприетото от административния орган нарушение допуснато от търговското дружество да води дневник по образец на постъпилия, преработен и експедиран дървен материал, както изисква нормата на чл. 80, ал. 8 от ЗГ (отм.), се основава на констатации, извършени от съответни длъжностни лица за дървен материал, находящ се и в цеха на жалбоподателя, който не съответства по вид и количества на отразения в дневника. Тези констатации са обективирани в цитирания констативен протокол. В обжалваното решение обаче не са обсъдени всички относими към съдебноадминистративния спор доказателства, включително и представените пред настоящата инстанция, което опорочава преценката на законосъобразността на индивидуалния административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК както го задължава императивната норма на чл. 168 от АПК. Не е изследвано дали са спазени всички условия за редовното действие на заповедта на административния орган, тъй като крайният извод на административния съд се базира единствено върху обстоятелството дали е воден дневник, или не. В разсъжденията не намират място констатациите в представените констативни протоколи и актове за нарушения, които са неразделна част от административната преписка и могат да се ценят като мотивна част на обременителната заповед. Посоченото и допуснато от решаващия съд нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като обсъждането на всички относими към спора доказателства и извеждането на крайните изводи, съответни на доказателствата са гаранция за правилността на съдебното решените. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - Благоевград за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспорената заповед на директора на РДГ - Благоевград. Водим от горното, ВАС, пето отделение