Решение № 1579 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11763/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр с чл.160 ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от директор на дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП срещу Решение 11544 от 08.11.2024г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. 461/2024г., в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03000323002418-091- 001/22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 320/08.02.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на Г. Х. М. от гр. Варна, [ЕГН], са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2022 г. в размер на 40,30 (Четиридесет цяло и тридесет ст.) лева главница и 2,91 (Две цяло и деветдесет и една ст.) лева лихви, както и задължения за вноски за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от 330 за 2018 г. в размер на 244,80 лева главница и 136,08 лева лихви, за 2019 г. в размер на 268,80 лева главница и 122,17 лева лихви, за 2020 г. в размер на 292,80 лева главница и 103,31 лева лихви, за 2021 г. в размер на 312,00 лева главница и 78,43 лева лихви, и за 2022 г. в размер на 333,60 лева главница и 49,76 лева лихви. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводстевните правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл.209 т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата Г. Х. М., чрез адв. Киряков, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендират се присъждане на съдебни разноски съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, изслушани са свидетели, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Обжалван е РА Р - 03000323002418-091 - 001/22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Варна, потвърден с Решение 320/08.02.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който в тежест на жалбоподателката са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 974.0 лева главница, и 173,68 лева лихви, и за 2022 г. в размер на 989.0 лева главница, и 71,39 лева лихви, както и задължения за вноски за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от 330 за 2018 г. в размер на 244,80 лева главница 136,08 лева лихви, за 2019 г. в размер на 268,80 лева главница и 122,17 лева лихви, за 2020 г. в размер на 292,80 лева главница и 103,31 лева лихви, за 2021 г. в размер на 312,00 лева главница и 78,43 лева лихви и за 2022 г. в размер на 333,60 лева главница и 49,76 лева лихви. Първоинстанционното решение в частта му , с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА в частта, с която са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 974,00 лева главница и 173,68 лева лихви и за 2022 г. в размер на 948,70 лева главница и 68,48 лева лихви не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението в обжалваната му част, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона. От фактическите установявания по делото първоинстанционният съд правилно е приел с оглед доказаното основание за получаване на сумата 740,00 лева и неправилно определената данъчна основа, че незаконосъобразно са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2022 г. 40,30 лева главница и 2,91 лева лихви. Обоснован е извода на съда, че съвкупността от начало на писмено доказателство (посоченото в справката от Изипей основание за извършване на превода семейна подкрепа ), гласното доказателство (свидетелските показания на лицето, наредило сумата) и наличието на роднински връзки между С. и М. обосновава извод за установеност на твърдяното в жалбата основание за получаване на сумата - дарение във връзка с лечението на детето на жалбоподателката. Първоинстанционният съд подробно и правилно е тълкувал приложимите материалноправни разпоредби на Регламент /ЕО/ 883/2004 и Регламент /ЕО/ 987/2009, с които са въведени правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС. Определянето на приложимото право по Регламент /ЕО/ 883/2004 е основен принцип, съгласно който лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Правилно съдът е приложил чл. 11, § 1 и § 3, буква д) от Регламент (ЕО) 883/2004, предвид установеното пребиваване на ревизираното лице във Франция, като е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от 3акона за здравното осигуряване. Доводите в касационната жалба, че ревизираното лице не е доказало пребиваване във Франция през периода 2018 г. - 2020 г. са неоснователни, тъй като фактическите констатации в ревизионния акт са опровергани. Обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства писмени и гласни, като същите са обсъдени в пълнота, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, въпреки твърдените от страна на касатора в касационната жалба такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. За разноските:С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски съгласно представения списък. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,