Решение № 7031 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2009 г.

Решение № 7031 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ти Ес Ти" ООД, гр. София, срещу частта от решение № 40/30.04.2009 г. по адм. дело № 5993/2008 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с която е отхвърлена жалбата му срещу частта от ревизионен акт /РА/ № 801548/17.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, досежно задължения по ЗДДС за м. 06 - 12.2007 г . в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 3553, 15 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована, материално правно незаконосъобразна и постановена при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната и, прогласяване нищожността на спорната част от РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Съдът е приел, че РА е издаден от надлежно определен компетентен орган в спорната част. С РА законосъобразно са установени в резултата на непризнат данъчен кредит в размер на 3 553,15 лв. допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за м. 06 - м. 12.2007 г. Решението е постановено при съществено съдопроизводствено нарушение . Съдът не е проследил служебно спазването на чл. 150, ал. 1 ДОПК от ответника - окомплектоваността на данъчната преписка с всички доказателства, относими към спорния въпрос за действителността на РА - описаните в ревизионния доклад актове за прихващане и връщане, касаещите процесните данъчни периоди, с които са възстановени декларирани по справки - декларации суми ДДС за възстановяване /АПВ № 1108/6.08.2007 г., АПВ № 1421/10.09.2007 г., АПВ № 1691/12.10.2007 г., АПВ № 1831/14.11.2007 г. и АПВ № 2032/10.12.2007 г./ - всичките издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Същите са от значение за преценка дали е било в правомощията на началник сектор "Ревизии" да определи издателя на РА или същият е следвало да бъде определен от териториалния данъчен директор на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 1 от ДОПК, което изискване при неспазването му води и до материална некомпетентност на ненадлежно определения издател на РА. Предвид изложеното решението в обжалваната част следва да бъде отменено и делото върнато на АССГ за ново разглеждане, при което да изиска описаните АПВ и да провери действителността на РА в спорната част, както и относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер над 300 лева. При новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за касационното производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение