Решение № 10878 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14108/2010 г.

Решение № 10878 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14108/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Желю Аврамов в качеството му на ЕТ "ЕВК-Желю Аврамов" от гр. Пловдив, срещу решение № 1223 от 27.08.2010 г., постановено по адм. дело № 1217 от 2009 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № 160900226 от 07.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 410 от 19.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който не му е признат данъчен кредит в размер на 17 376 лв. ведно със законната лихва в размер на 12 721,02 лева. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК. Според касатора съдът при правилно установените факти не е преценил всички доказателства по делото и е направил необосновани и противоречиви изводи. От една страна приема, че са извършени СМР, а от друга, че не е установено кой ги е извършил, без да прецени, че няма кой друг да ги осчетоводи и да внесе ДДС по сметка освен реалният доставчик "Ренесанс-2" ЕООД. По съображения в този смисъл иска отмяна на решението и на ревизионния акт. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, не взема становище по жалбата и не е изпратил представител в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "ЕВК-Желю Аврамов" против ревизионен акт № 160900226 от 07.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 410 от 19.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на търговеца не му е признат данъчен кредит в размер на 17 376 лв. ведно със законната лихва от 12 721,02 лева. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1051,94 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания ревизионен акт законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "ЕВК Желю Аврамов" общо в размер на 17 376 лв. по фактури, издадени от "Ренас-02" ЕООД. С оспорения РА на жалбоподателя не е признато правото на данъчен кредит по тези фактури на основание чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 6 и 63 ЗДДС (отм.) поради липса на действително извършени СМР по издадените фактури. Доставчикът не е намерен на посочения адрес и след поставяне на съобщение по чл. 32 от ДОПК са представени само някои от поисканите документи. След анализ на представените доказателства по делото органът по приходите е направил извод, че не се доказва наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на спорните доставки. Този извод е споделен от съда, който от своя страна също е обсъдил всички доказателства по делото, събрани както в ревизионното производство, така и тези в съдебното производство, и е достигнал до същия извод, че не са доказани реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС (отм.). Приел е, че не са налице правопораждащите факти, а именно извършване на услугата от страна на "Ренас-2" ЕООД срещу насрещна престация от страна на ревизирания субект, при чието проявление възникват съответните правни последици за правото на данъчен кредит. Обсъждайки подробно заключението на назначените по делото експертизи - съдебно-техническа и съдебно-счетоводна, съдът е посочил, че те по никакъв начин не променят възприетите изводи за липса на действително осъществени доставки на услуги по спорните фактури, след като прекият доставчик не доказва наличието на кадрова и техническа обезпеченост, за да може да извърши фактурираните СМР. Съдът в мотивите си обстойно се е спрял на констатираните несъответствия както в обясненията на жалбоподателя и неговия доставчик, така и в самите писмени доказателства, които също дават основание да се приеме, че макар и да са извършени тези СМР, то няма доказателства, че са извършени точно от този доставчик, който е издал фактурите, за да може получателят по тях да има правото на данъчен кредит. Съдът е обсъдил и приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), като е посочил, че макар и ДДС да е внесен по ДДС сметка на доставчика, тази разпоредба е неприложима, тъй като не е налице наличието на някоя от хипотезите на чл. 65, ал. 4 ЗДДС. Настоящият касационен състав на съда намира така постановеното решение за правилно. Оплакванията в касационната жалба, свързани с преценката на събраните по делото доказателства и с изводите, които са направени от съда във връзка с реалното осъществяване на удостоверените с фактурите доставки на стоки и услуги и начисляването на ДДС по доставките, са неоснователни. Изложените от съда съображения в тази връзка са последователни и подробни, направените изводи - обосновани, поради което се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът не е допуснал игнориране на доказателства, нито превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата, поради което не е налице необоснованост на фактическите изводи. Приетите от съда релевантни факти и обстоятелства по спора съответстват на констатациите в ревизионния акт и на събраните по делото доказателства. В производството пред първоинстанционния съд касаторът не е доказал, че са изпълнени законовите изисквания за признаване на правото на данъчен кредит. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС (отм.), съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС (отм.) облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т. е. не е достатъчно услугите по принцип да са извършени, а е необходимо да са извършени именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. В случая действително се установява, че строително-монтажните работи, за които са издадени процесните фактури, са обективно извършени и съществуват, като спорът е относно това дали те са извършени от издателя на фактурите. Такива доказателства по делото не са представени, включително и при обжалването на РА по административен и съдебен ред. Поради това е останало недоказано дали предходният доставчик е имал съответната кадрова обезпеченост и техника, за да извърши въпросните СМР. Без доказването на тези релевантни факти и обстоятелства не може да бъде направен извод за обективно осъществяване на доставките, тъй като издадените фактури като първични счетоводни документи и подписаните протоколи не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти и обстоятелства. Наред с изложеното настоящият състав споделя изложения довод от първоинстанционния съд във връзка с несъответствието в датите на фактурите, издадени от прекия доставчик и от самия жалбоподател. Фактурите от прекия доставчик са издадени след фактурата, издадена от жалбоподателя към неговия възложител, а има и несъответствия в самия предмет на извършените услуги, и това подкрепя извод за съставяне на документи единствено с доказателствена цел. Основните счетоводни принципи за водене на счетоводството изискват отразяване на стопанските операции в тяхната последователност, а в случая това не е така. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,