Решение № 7367 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2021 г.

Решение № 7367 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), чрез процесуален представител, срещу решение № 663/08.02.2021 г. по адм. дело № 12124/2020 г. на Административен съд - София - град, поправено с решение № 823/12.02.2021 г. по същото дело, с което е отменена заповед № ЧР - 956/30.11.2020 г. на "за изпълнителен директор" на ИАОС за временно отстраняване от работа на държавния служител М. Б. на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - М. Б., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е изложил мотиви, че обжалваната заповед за временно отстраняване от работа на държавен служител на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради образувано дисциплинарно производство, е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма. Липсват надлежни мотиви защо административният орган в хипотезата на оперативна самостоятелност е преценил, че следва да отстрани от работа държавната служителка и при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила, тъй като административният орган не е доказал спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. АС е изложил мотиви и за допуснато нарушение на чл. 26 и 35 АПК. Решението е правилно като краен резултат. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, поради което настоящият съдебен състав не следва да обсъжда поради неотносимост доводите на касатора за компетентност на издателя на акта. Няма спор и по твърденията му, че срещу Б. е било образувано дисциплинарно производство, тоест била са налице материалноправните предпоставки по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Както правилно е посочил АССГ, предвид употребата на глаголната форма "може да бъде временно отстранен" в законовата разпоредба, административният орган действа при оперативна самостоятелност - извършва преценка дали да отстрани или не служителят, срещу който е образувано дисциплинарно производство. АССГ в съответствие с т. 2 от ТР № 4/22.0.2004 г. на ОС на ВАС е приел, че в тези случаи следва издателят на административният акт да изложи мотиви относно алтернативата, която е избрал с посочване на конкретни факти. Изложените от органа мотиви за възможност за повлияване на подчинените й служителите от страна на Б. и възпрепятстване на разкриване на обективната истина не кореспондират с фактите по преписката - а именно, че дисциплинарното производство е за нарушения при изготвяне на документация по ЗОП - тоест гласните доказателствени средства не биха имали значение за разкриване на обективната истина. Неоснователни са доводите на касатора за извършен недопустим от съда съдебен контрол върху целесъобразността на административния акт, тъй като в случая съдът е проконтролирал спазване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и задължението за излагане на конкретни мотиви, който контрол е допустим и извършен в съответствие с доказателствата по делото и съдържанието на приложимите норми. Неоснователни са твърденията на касатора, че АС може да провери само материалноправната законосъобразност, предвид съдържанието на чл. 146 АПК и предвидената в него възможност актът да бъде отменен поради неспазване на установената форма и/ или допуснати съществени административно - процесуални нарушения по издаването му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация следва да присъдят направените разноски за касационната инстанция - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, платими от ИАОС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение