Решение № 7517 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1418/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. - гр. София, чрез процесуалния му представител адв. С. Димов срещу решение 5913/10.10.2023 г., постановено по адм. дело 11666/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето против решение 32 402 306/22.11.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на основание чл. 7, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него и за отмяна на Регламент (ЕО) 1889/2005 /Регламент (ЕС) 2018/1672/ са задържани временно парични средства в общ размер на 15 000 евро за срок от 30 дни, считано от 12.11.2022 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че неправилно съдът не е възприел доводите на жалбоподателя относно произхода и предназначението на паричните средства, като в изложените в тази връзка мотиви оспорва като необосновани. Сочи, че оспореното решение е издадено в нарушение на изискването за форма на административния акт поради липса на ясни мотиви относно посоченото от административния орган основание по чл. 3, ал. 4, б. г и б. е от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията /Директива (ЕС) 2015/849/ и в този смисъл счита, че е нарушен принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 АПК. В нарушение на процесуалните правила според касатора съдът не е обсъдил и ангажираните по делото доказателства и е достигнал до погрешни правни изводи. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител юриск. Д. М., в представени по делото писмени бележки, я оспорва и моли обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила, тъй като е правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Б. Д. срещу посоченото по горе решение на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което са задържани временно парични средства в общ размер на 15 000 евро за срок от 30 дни, считано от 12.11.2022 г., първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съдът се е позовал на § 28 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2018/1672 във връзка с чл. 2, § 1, б. й като е приел, че в оспореното решение са изложени мотиви за недоказаност от страна на декларатора на произхода на паричните средства, тяхното придобиване и предназначение и в този смисъл са налице признаци, че същите са свързани с престъпна дейност. Относно декларираните от лицето обстоятелства, че паричните средства са получени от продажба на недвижимо имущество и са предназначени за закупуването на такова имущество и предвид липсата на представени в хода на административното производство доказателства досежно горните твърдения, първоинстанционният съд е възприел изцяло мотивите на административния орган като е посочил, че истинското им предназначение е прикрито. Обстоятелството, че паричните средства не са трансферирани по банков път, обсъдено в контекста на липсата на документи за произхода и собствеността на същите, според съда са факти, които пораждат основателни съмнения във верността на твърденията на лицето, че паричните средства са получени от продажба на недвижимо имущество. В допълнение относно твърденията за предназначението на паричните средства, а именно за закупуване на недвижимо имущество, съдът е изложил мотиви, че извършване на подобен тип сделка с разплащане в брой е предпоставка за извършване на нарушение или престъпление срещу данъчния режим, съгласно действащото законодателство. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 3, ал. 4, б. г и б. е от Директива (ЕС) 2015/849 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който са въведени изискванията на Директивата, както и с оглед липсата на доказателства представени от страна на лицето към момента на деклариране на процесната сума относно предназначението ѝ, то според съда изводите на митническите органи, изложени в оспореното решение се явяват обосновани и в съответствие с релевантната нормативна уредба. При така наличните данни, според съда изводите на органа, че е налице прикриване на естеството, източника и движението на паричните средства, респ., че паричните средства може да са свързани с престъпна дейност по смисъла на чл. 3, ал. 4, б. г и б. е от Директива (ЕС) 2015/849, се явяват обосновани, поради което и с оглед защитата на интересите на Съюза и целите на Регламент (ЕС) 2018/1672, е налице законосъобразно задържане на процесната сума. Представените от лицето в хода на съдебното производство документи, включително събраните документи и констатациите на административния орган при извършената проверка и съответно разпореждането за връщане на задържаната сума от 09.02.2023 г., според състава не променят достигнатия по - горе извод. В този смисъл е посочил, че същите не са били известни на органа при постановяването на решението за задържане на паричните средства, тъй като не са обсъдени в обстоятелствената част на акта. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд подробно е описал и правилно е възприел установената по делото фактическа обстановка по декларирането на процесните парични средства, поради което същата не следва да бъде преповтаряна в настоящото решение. Във връзка с подадена на 12.11.2022 г. декларация от Б. Д., с която са декларирани парични средства в размер на 15 000 евро с произход Продажба на недвижимо имущество и с обяснение, че същите са предназначени за закупуването на недвижимо имущество на територията на Република България, както и с оглед липсата на представени от страна на лицето доказателства и обстоятелства, с оспореното пред административния съд решение, на основание чл. 7, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 2018/1672, процесната сума е задържана за срок от 30 дни. След извършени от страна на митническите органи последващи проверки и предвид липсата на доказателства за образувани производства, свързани с наказателни разследвания за изпиране на пари от органите на прокуратурата, Дирекция Финансово разузнаване на ДАНС и др., с разпореждане 32-54287/09.02.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, процесните средства са върнати на Б. Д. От установените факти и обстоятелства съдът е направил законосъобразни изводи относно приложимите материалноправни норми, съдържащи се в Регламент (ЕС) 2018/1672 и Директива (ЕС) 2015/849. Независимо, че временното задържане на парични средства от страна на митническите органи при наличието на основателни съмнения или данни, че същите, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност, е въведено в националното законодателство с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Валутния закон, в редакцията, обнародвана с ДВ, бр. 82 от 2023 г. в сила от 03.10.2023 г., но тази разпоредба не е приложима за настоящия казус предвид, че задържането на паричната сума е преди 03.10.2023 г., когато е приета посочената разпоредба от националният закон. Следва да се има предвид, че регламентите имат пряко приложение и не изискват транспониране. В тази връзка следва да се посочи, че в случая е приложим Регламент (ЕС) 2018/1672 с оглед прякото му приложение и като са се позовали на него и административния орган, както и решаващия съд правилно са се позовали на неговите разпоредби. В този смисъл и предвид липсата на доказателства относно произхода и предназначението на декларираните от лицето парични средства, правилно и обосновано на основание чл. 7, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 2018/1672 е постановено задържането на същите. В случая, приложимостта на Регламента, въвеждащ правила за движението на парични средства, които се внасят или изнасят от Съюза и които следва да допълнят правната уредба за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, установена в Директива (ЕС) 2015/849, в достатъчна степен е мотивирана от страна на митническата администрация и наведените от касатора възражения в тази връзка са неоснователни. Към момента на деклариране на процесните средства, както правилно се посочва и от съда, че от страна на Б. Д. не се представят доказателства за произхода на същите, тяхното придобиване и предназначение, като такива не са ангажирани и до момента на издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение. В този смисъл, административният орган, както впоследствие и съда правилно са приели, че не е доказано от жалбоподателя, че процесната сума е от продажба на недвижим имот и това е довело до обосновано предположение, че са налице признаци, че паричните средства са свързани с престъпна дейност по смисъла на чл. 2, § 1, буква й от Регламент (ЕС) 2018/1672 и попадат в обхвата на чл. 3, т. 4 от Директива (ЕС) 2015/849, извод, основателно възприет и от страна на съда. Представеният едва в съдебното производство предварителен договор за покупко продажба от 15.10.2021 г. на недвижим имот правилно не е кредитиран от съда като годно доказателство, установяващо произхода на внесените от Турция в България парични суми. На първо място предварителният договор няма вещноправен ефект, а на второ място липсват каквито и да е доказателства за осъществена сделка съгласно чл. 18 ЗЗД. Като не го е приел за годно доказателство, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Позовавайки се на доказателствата, които са послужили като основание за издаването на административния акт, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, съдът е направил вярна преценка, че същият е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а касационата жалба е приел за неоснователна. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона и обжалваното пред настоящата инстанция решение като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение