Решение № 12347 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9632/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 год. (РУО на ОПОС), чрез представител по пълномощие главен експерт В. Димитров, против Решение 17541/22.05.2025 год., постановено по адм. дело 5996/2024 год. по описа на Административен съд София-град.

Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на тези твърдения сочи, че първоинстанционният съд не е анализирал фактическата обстановка по случая. Твърди се, че от страна на съда неправилно е прието, че административният орган следва повторно да се произнесе по писмо, с което е отправено искане за изменение на АДБФП от страна на бенефициера, в производството по определяне на финансова корекция. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че в случая е допуснато нарушение на правото на защита на бенефициерът, тъй като преди издаване на административния акт е осъществен задълбочен и детайлен анализ на всички относими факти и обстоятелства. По мнение на оспорващия, изложените от съда мотиви не кореспондират, както с националната уредба, така и със съдебната практика на националния съд. Позовавайки се на съдебна практика на ВАС заключава, че съдът е препратил към мотивите на решение на СЕС, без да извърши необходимия анализ на съдържащите се в него аспекти.

В съответствие с горните доводи и аргументи, касаторът е формулирал искане за отмяна на съдебното решение на първоинстанционния административен съд и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на Столична община против решението на РУО на ОПОС. Заявено е и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавната такса за касационното оспорване. Заявено е и възражение за прекомерност на юрисконсултското/адвокатското възнаграждение над минималните размери.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът Столична община, представлявана от кмета В. Терзиев, чрез представител по пълномощие юрк. П. Станков в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в представено писмено заключение заявява основателност на оспорването, доколкото са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага съдебното решение, като неправилно да бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

С оспореното решение състав на Административен съд София-град е отменил Решение за определяне на финансова корекция N-69/27.05.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 год. и е присъдил в тежест на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) разноски в размер на 200 лева.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че Столична община е бенефициер по сключен с МОСВ, в качеството му на УО на ОПОС 2014-2020 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) Д-34-21/04.04.2019 год., за изпълнение на проект Подобряване качеството на атмосферния въздух в Столична община чрез подмяна на отоплителни устройства на твърдо гориво с екологични алтернативи. На 16.06.2021 год. е сключено Допълнително споразумение 2/16.06.2021 год. към АДБФП, където в §1, т. 4 е посочено, че в т.2.2.3 за индикатор Количество на ФПЧ10 числото 0,00 се заменя с 569,54.

По повод отправеното от бенефициера искане за промяна на индикатора, направено с писмо СОА22-ДИ04-894-(5)/30.08.2023 год., РУО на ОППР е уведомил с писмо BG16M1OP002-5.003-0001-C03-M267/18.09.2023 год. Столична община, че промяната би застрашила постигането на целите, тъй като индикаторите били ключови за оценка на всеки проект и липсата на постигането им означавало, че проектът не е изпълнен в пълна степен.

Във връзка с представено искане за окончателно плащане, в периода 19-23.02.2024 год. е извършена планирана проверка на място на бенефициера Столична община, с обхват: проверка на цялостното изпълнение на дейностите по проекта, счетоводната отчетност, спазване на условията и изискванията на сключения Административен договор за безвъзмездна финансова помощ от страна на бенефициера и отчитане на постигнатите резултати от изпълнението му. Резултатите от извършената проверка са обективирани в доклад, изпратен до бенефициера с писмо изх. 5-003-0001-1-45-1/14.03.2024 год.

Във връзка с констатациите от извършената проверка, с Писмо 5-003-0001-4-104/26.04.2024 год., бенефициерът е уведомен за първоначалното становище на РУО на ОПРР, относно констатирано нарушение, което е описано по следния начин:

В хода на проверката в част V Индикатори е прието, че Столична община, в качеството си на бенефициер по Оперативна програма Околна среда 2014-2020 год., не е изпълнила в цялост одобрен индикатор за резултат Количество на ФПЧ10 - тона/година. При целева стойност на индикатора 569,54 т/г. (спестени емисии - 254,72 т/г.) била отчетена стойност 605,20 т/г. (спестени емисии - 219,06 т/г.), което представлява 86% изпълнение на индикатора. В резултат на тези констатации е прието за безспорно, че е налице неизпълнение на одобрен индикатор за резултат Количество на ФПЧ10 - тона/година, който има пряко отношение към постигане на специфичната цел на приоритетна ос 5 Подобряване качеството на атмосферния въздух, която е Намаляване замърсяването на атмосферния въздух чрез понижаване количеството ФПЧ10/NOх. Посочено е, че в условията за кандидатстване изрично е указано, че предвидените в проектното предложение дейности трябва да са ясно описани, да са обвързани с целите на проекта и с индикаторите по процедурата. Обвързаност на дейностите с целите на проекта и с индикаторите по процедурата е налице, когато крайният резултат от всички описани дейности в своята съвкупност и съгласно посоченото във формуляра за кандидатстване има принос към постигането на целите на проекта, измерени с индикаторите по процедурата. Целевата стойност на този индикатор е участвала в оценката на проектното предложение, при която се е преценявало дали дейности са ясно описани, обвързани са с целите на проектното предложение, както и с приложимите му индикатори. Неизпълнението на заложения от бенефициент индикатор за резултат представлява непостигане на целта на проекта, за който е предоставена БФП, което обстоятелство винаги води до възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза.

Горните констатации са обосновали извод за наличие на съмнения за нередност и евентуално налагане на финансови корекции, съгласно Наредба за посочване на нередности. УО е приел, че за неизпълнението на одобрен индикатор, който е свързан с постигане целите на програмата, се обосновава извод за категоризиране на състав на нередност по т. 6, предложение второ от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ, за която е предвидена, че при изпълнение на одобрени по проекта индикатори в размер между 80 и 89 на сто, се определя финансова корекция в размер на 5 на сто от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими за финансиране разходи по сключени АДБФП, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, в писмото е указана възможността на бенефициера в двуседмичен срок от получаване му да представи бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция за тях, включително и писмени доказателства. В указания в писмото срок, от страна на бенефициера Столична община е подадено възражение против констатациите за наличие на допуснато нарушение, което е квалифицирано като нередност и за което е предвидено определяне на финансова корекция в посочения размер.

Като е приел възражението за неоснователно, РУО на ОПОС е постановил Решение N-69/27.05.2024 год., с което е приключен сигналът със съмнение за нередност, като за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ е установена допусната от бенефициера Столична община нередност по т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности. Размерът на финансовата корекция е определен по пропорционален метод в размер на 5% от засегнатите от нарушението разходи по АДПБФП Д-34-21/04.04.2019 год. с бенефициер Столична община.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания за издаването му. Приел е за основателно възражението, че е допусната неяснота за начина на определяне на финансовата корекция и стойността й, която води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което е формирал извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на решението на РУО на ОПОС, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че бенефициера не е изпълнил заложен одобрен индикатор, свързан с количеството намалени фини прахови частици. В същото време, анализирайки мотивите на административния акт, съдът се е позовал на изпратено писмо с искане за промяна на този индикатор от бенефициера. Приел, че в нарушение на изискването за обоснованост в оспорения административен акт, РУО на ОПОС не е разгледал и обсъдил подробно изложените съображения за обективна невъзможност на общината да постигне заложения индикатор в пълен процент. В тази връзка е заключил, че финансовата корекция е определена при неизяснена фактическа обстановка, което според съда представлява самостоятелно отменително основание.

Позовавайки се на решение на СЕС развива подробни мотиви, че в случая не са разгледани всички обстоятелства от органа, поради което описанието на фактическата обстановка не води до извод за допусната нередност, нито дава възможност да се оцени съответствието на финансовата корекция с конкретните параметри на извършеното.

В съответствие с така развитите мотиви, съдът е приел, че оспореното решение е постановено в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразно и е присъдил в полза на Столична община сторените по делото разноски.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

На първо място, настоящият касационен състав споделя доводите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, постановил оспореното решение, както и съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание. Противно на възприетото от първоинстанционния съд в хода на административното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, че решението на РУО на ОПОС е постановено при нарушаване на относимите материалноправни разпоредби.

Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ указва, че финансовата корекция се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е наличието на данни за извършена нередност. Легалната дефиниция на понятието нередност е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 год. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.

В настоящият случай, в оспореното решение, РУО на ОПОС е приел като основание за определената финансова корекция наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената за нарушена правна норма от националното законодателство, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. За да бъде индикатор по смисъла на посочената разпоредба, дадено обстоятелство трябва да е включено в инвестиционното намерение, респ. проектното предложение, а за да е налице и хипотезата, обуславяща приложението й, е необходимо да е установена разлика в заложените стойности и действителното положение.

За формиране на извод относно възможността за субсумиране на фактите под хипотезата на тази нередност, на първо място, следва да се изясни съдържанието на използвания в текста й термин индикатор.

Законът не съдържа легална дефиниция на понятието индикатор, поради което при съобразяване с правилата, заложени в чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ 883 от 24.04.1974 год. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) (Указ 883), значението му следва да се извлече от смисъла, който му се придава на общоупотребимия български език. Видно от определението, дадено в Българския тълковен речник, изд. Наука и изкуство, София, 2018 год., стр. 326, индикатор е дума от мъжки род, която има следните две значения: 1. спец. измерителен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо; и 2. показател. В конкретния случай, доколкото става въпрос за изпълнение на индикатори по сключен АДПБФП, а последният, видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗУСЕФСУ, съдържа наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя подкрепата, следва, че индикаторите по него обхващат обектите на финансиране и предмета на инвестицията. Доколкото в случая предмет на обекта на финансиране са дейности, свързани с подобряване качеството на атмосферния въздух до определени показатели в контекста на настоящия правен спор именно тези показатели представляват одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

Оспореният административен акт е фактически обоснован със следните констатации, а именно: неизпълнение на одобрен индикатор, свързан с постигането на целите на ОПОС 2014 -2020.

Видно от раздел 9 Индикатори от подадения от бенефициера Столична община формуляр за кандидатстване (проектно предложение), в същия като индикатор е заложено Количество на ФПЧ10, като при базова стойност общо 824.26 т/год. е заложена целева стойност общо 569.54 т/год. В настоящият случай, административният орган е извършил анализ на първоначално декларираните от бенефициера специфичен за програмата показател с наименование Количество на ФПЧ10, чиято целева стойност от 569,54 т/год. Видно от мотивите на административния акт, след приключване на дейностите по проекта е извършена проверка, като по отношение на индикаторите е установено, че при целева стойност на индикатора 569,54 т/год. (спестени емисии - 254,72 т/год.) е отчетена стойност 605,20 т/год. (спестени емисии - 219,06 т/год.). Съпоставката на тези данни е обосновала извода на административния орган, че реално постигнатия процент на изпълнение на индикатора е 86%. Именно при съпоставката на данните по първоначално декларираните индикатори с цитираните наименования, с данните по същите индикатори след приключване на дейностите по проекта се установява неизпълнение им в пълен обем.

Първоинстанционният съд не е съобразил конкретните фактически и правни основания, посочени в оспорения индивидуален административен акт, като бланкетно е приел, че всички те не попадат в приложното поле на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

Доколкото количествата ФПЧ10 са посочени изрично в одобреното проектното предложение, то предвид изложените съображения относно съставомерността на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и анализа на използвания в текста на разпоредбата термин индикатори, соченото неизпълнение, противно на съображенията в обратния смисъл, изложени от първоинстанционния съд, представлява годно фактическо основание за постановяването на атакувания акт, което напълно кореспондира с хипотезата на дадената правна квалификация.

Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените показатели в проектното предложение представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове в които е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.

В съответствие с горното и наличието на неизпълнение на предварително заложените индикатори обосновава извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, която указва, че финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори.

Първоинстанционният съд неправилно се позовава на Писмото с искане за изменение на индикатора подадено от бенефициера. Същото се явява неотносимо към допуснатото от бенефициера нарушение. Противно на възприетото от първоинстанционния административен съд, по повод подаденото от бенефициера искане за промяна на индикатора, направено с писмо СОА22-ДИ04-894-(5)/30.08.2023 год., РУО на ОПОС е изразил официално становище, като с писмо BG16M1OP002-5.003-0001-C03-M267/18.09.2023 год. е уведомил Столична община, че не приема искането за изменение на договора в частта за индикаторите, доколкото промяната би застрашила постигането на целите, тъй като индикаторите са ключови за оценка на всеки проект и липсата на постигането им означавало, че проектът не е изпълнен в пълна степен. Право на РУО е да прецени основателността на исканата промяна и може да откаже същата, както това е станало. Следва да се отбележи, че е налице същностна разлика между изменение на договора и неговото неточно изпълнение. В първия случай страните след подписването му и по време на неговото действие постигат съгласие за изменение на някоя негова клауза, а във втория (какъвто е настоящият случай) извършват действия по изпълнението му така, както е сключен. В случая, доколкото в нарочен акт - писмо BG16M1OP002-5.003-0001-C03-M267/18.09.2023 год., административният орган е изложил своите доводи, относно неоснователността на искането за изменение на АДПБФП, повторното им възпроизвеждане и в решението за определяне на финансова корекция се явява безпредметно.

В случая, съобразно обективираните в акта фактически установявания и наличието на извършено нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, предполага определяне на нарушението като нередност по смисъла на т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности - неизпълнение на одобрени индикатори, които са свързани с постигането на целите на програмата. При тази квалификация на нередността, от значение е и процентното съотношение между изпълнението и неизпълнението на одобрените по проекта индикатори. В случая, с оглед събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях данни е видно, че изпълнението на одобрените по проекта индикатори е в размер на 86%. При този процент изпълнение на одобрените индикатори, в разпоредбата на т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности е предвидено, че при изпълнение на одобрени по проекта индикатори в размер между 80 и 89 на сто, се определя финансова корекция в размер на 5 на сто от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими за финансиране разходи по сключени АДБФП, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ.

Несъстоятелни са и доводите на административния съд по отношение на твърдението, че нито в писмото, нито в решението на РУО на ОПОС е посочена в цифри основата, върху която се прави финансовата корекция. Видно от оспорения административен акт, финансовата корекция е определена в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по сключения АДПБФП, приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 год. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Видно от т. 2.2.1 от приложения по делото АДПБФП се установява, че проекта е на стойност 44 307 919,74 лева, като с Допълнително споразумение 2/16.06.2021 год., бюджетът на проекта е променен на сумата от 44 303 839,69 лв. С оглед на това, максималното финансово изражение на финансовата корекция е на стойност 2 215 191,99 лв. (44 303 839,69 х 5% = 2 215 191,99).

За пълнота на изложението следва да се посочи и обстоятелството, че настоящият касационен състав не споделя доводите на първоинстанционния административен съд, относно твърдяното противоречие на националното ни законодателство (в частност Наредбата за посочване на нередности) с член 143, § 2 от Регламент 1303/2013, какъвто извод е формиран въз основа на тълкуването от страна на съда на решение от 4 октомври 2024 год. по дело C-175/23 на СЕС. По повод тези мотиви на съда, следва да се има предвид следното:

1. Нито в националната уредба, нито в съдебната практика на националния съд се приема, че всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните ставки на корекцията. Трайна е съдебната практика, че във всеки отделен случай се разглеждат особеностите на нарушението при проверката дали осъществява състав на нередност.

1. Нарушенията на правилата за възлагане на обществени поръчки са разграничени по своето естество и сериозност в приложенията към Наредбата за посочване на нередности.

1. Наличието на нарушение е само един от елементите на нередността, като винаги се изследва въпросът и за останалите елементи, включително за вредата за бюджета на ЕС.

1. Пропорционалният метод за определяне на финансова корекция се прилага само в случаите, когато не може да се установи реалният финансов ефект. Многократно ВАС е посочвал, че невъзможността за реално и точно изчисляване на финансовото отражение на нарушението не означа липса на финансово влияние. Но и в тези случаи ставките са различни за отделните видове нередности според тяхната тежест, определена от нормотвореца, като пропорционалният метод позволява индивидуализация на корекцията и на база материален интерес, т. е. корекцията има различна ставка и основа във всеки отделен случай. Наред с това следва да се припомни, че СЕС допуска да се приложи размер на ставката, който е нормативно регламентиран след извършване на нарушението и представлява действаща уредба към момента на издаване на административния акт. Дава се приоритет на защитата на финансовите интереси на Съюза не се прилага правилото за по-благоприятен закон, тъй като финансовата корекция представлява административна мярка, а не административно наказание и цели възстановяване на предишното положение.

1. За отделни видове нередности има допълнителна скала за размера на финансовата корекция според постигнатото ниво на конкуренция предвижда се по-нисък размер на ставката, а за други видове нередности тази допълнителна скала са основава на квалифициращи признаци, въз основа на които се определя по-висок размер. Регламентирани са и хипотези, при осъществяването на които се отрича финансово отражение на нарушението върху бюджета на ЕС.

1. Въведената от законодателя скала е обусловена от главната причина за прилагане на пропорционалния метод това е невъзможността да се определи точното финансово изражение на вредата, която обаче според СЕС не изключва отговорността на бенефициера. След като СЕС допуска финансова корекция и в случаи, в които не може да се установи реалното засягане на бюджета, т. е. тежестта на нарушението, съответно тежестта на нередността, единственият възможен подход при определяне на размера на ставките е чрез нормативно регламентирана скала.

1. Класификацията на нередностите в зависимост от тяхното естество и сериозност е положителна и необходима характеристика на нормативната уредба. Скалата на ставките е логическо продължение именно на класификацията на нередностите. Ставките също като класификацията на нередностите са възприети от Насоките на Европейската комисия за определяне на финансови корекции.

В контекста на изложеното следва да се посочи, че от съдържанието на атакувания административен акт е видно, че РУО на ОПОС 2014 - 2020 е изложил подробни съображения за размера на определената финансовата корекция. Ясно и конкретно е посочил финансовото отражение на нередността. При тези мотиви категорично не може да има съмнение, че органът не квалифицира автоматично нарушението като нередност, какъвто е случаят, разгледан от СЕС. В този смисъл Решение 4232/23.04.2025 год., по адм. дело 385/2025 год. по описа на ВАС, VII отделение; Решение 2723/ 18.03.2025 год., по адм. дело 594/2025 год. по описа на ВАС, VII отделение; Решение 7381/04.07.2025 год., по адм. дело 5294/2025 год. по описа на ВАС, VII отделение; Решение 7375/04.07.2025 год., по адм. дело 1871/2025 год. по описа на ВАС, VII отделение; Решение 7372/04.07.2025 год., по адм. дело 3567/2025 год. по описа на ВАС, VII отделение и др.

Предвид така развитите мотиви, настоящата инстанция намира, че е налице заявеното с касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 год. основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК нарушение на материалния закон. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Столична община срещу Решение за определяне на финансова корекция N-69/27.05.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 год.

По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното от касационния жалбоподател искане, в полза Министерство на околната среда и водите юридическото лице, в чиято структура е органът, постановил оспорения административен акт следва да се присъди сумата от 2100 лева, от които 1700 лева държавна такса за касационното оспорване и 400,00 лева съставляващи юрисконсултско възнаграждение (по 200,00 лева за двете съдебни инстанции), определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,