Решение № 16447 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3208/2010 г.

Решение № 16447 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3208/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община против решение № 92 от 25.11.2009 г., постановено по адм. дело № 6308/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-ЗДОИ-81/24.06.2009 г. на сдружение "Български хелзинкски комитет" и преписката е изпратена на кмета на Столична община за произнасяне по направеното искане, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на закона, тъй като исканата информация не е обществена и редът на ЗДОИ е неприложим. Моли съдебният акт да бъде обезсилен и производството по делото - прекратено, а евентуално - да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против мълчаливия отказ да бъде отхвърлена (в този смисъл, с оглед съображенията в касационната жалба, съдът възприема непрецизно формулирания петитум). Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като му се присъдят разноските по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Доводът за недопустимост на съдебното решение, тъй като исканата информация не е обществена, поради което липсва акт, постановен по реда на ЗДОИ, който да подлежи на оспорване, е неоснователен. Въпросът за характера на исканата информация е такъв по съществото на спора, поради това, ако прецени, че информацията не е обществена органът следва да постанови изричен отказ да предостави информация на това основание. Този отказ е индивидуален административен акт и подлежи на съдебно оспорване съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Поради изложеното и по аргумент от чл. 58, ал. 1 във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване подлежи и мълчаливият отказ на органа да се произнесе. Ето защо жалбата против мълчаливия отказ е допустима и по нея съдът дължи произнасяне. Това налага извода, че производството пред Административен съд - София град е образувано против акт, който подлежи на съдебно оспорване, поради което постановеното решение е допустимо. Касационният довод за противоречие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон също е неоснователен. Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът е приел, че кметът на Столична община е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая кметът на Столична община не се е произнесъл по подаденото от сдружение "Български хелзинкски комитет" заявление вх. № 94- ЗДОИ - 81 от 24.06.2009 г. за достъп до обществена информация. Това бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. Ето защо като достига до изводи в този смисъл и отменя формирания мълчалив отказ, съставът на Административен съд - София град е постановил решение, което кореспондира с нормативната уредба. Характерът на исканата информация и редът, по който следва да се предостави, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от административния орган при преценка на основателността на искането, като, в случай че органът установи, че информацията не е обществена или редът по ЗДОИ е неприложим, следва да изложи мотиви в тази насока. В този смисъл аргументите на касационния жалбоподател относно характера на исканата информация не могат да преодолеят бездействието на органа и да обосноват законосъобразност на мълчаливия отказ. С оглед на изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При липсата на данни за действително направени в производството разноски (представеният договор за правна защита и съдействие съдържа данни само за договорено, но не и за действително платено възнаграждение на адвокат), съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,