Решение № 4233 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2010 г.

Решение № 4233 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Сдружение "Национален център по осиновяване" гр. София, представлявано от председателя Венцеслав Николаев, срещу заповед № ЛС-04-898/30.06.2010 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване на заявителя, вписан в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Съображения се излагат в жалбата. Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата, представя писмена защита. Претендира разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 149 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Заявлението е подадено в срока по чл. 5 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации и е разгледано по реда на чл. 6 от същата наредба. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12/2009 г., разрешението се издава след проучване на възможностите, знанията и ресурсите, необходими за осъществяване на посредничество и при условие, че всеки от членовете на управителния орган на заявителя и лицата, които работят за него притежават морални качества, подготовка и опит в областта на услугите за деца и международното осиновяване. Посочено е в мотивите на заповедта, че извършеното проучване на заявителя съгласно чл. 7 от Наредба № 12/2009 г. не е показало наличие на достатъчно възможности, знания и ресурси за осъществяване на посредничеството при международно осиновяване. От представените документи не е видно притежаването на подготовка и опит в областта на услугите за деца и международното осиновяване от специалистите привлечени от сдружението, с изключение на педагога, поради което на основание чл. 10, във връзка с чл. 4 от Наредба № 12/2009 г. и предложението на Съвета по международно осиновяване по протокол № 152 от 28.06.2010 г. е постановен оспорения отказ. Съгласно приложения протокол № 152 от 28.06.2010 г. на Съвета по международно осиновяване в представените документи като психолог на сдружението е посочено лице, което притежава диплома за завършено висше образование "Специална педагогика", но липсва документ за завършено образование специалност "психология", което е указано като нередност на заявителя. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от наредбата за заявителя задължително работят юрист, психолог, лекар и педагог, а при необходимост и други подходящи специалисти. На жалбоподателя е указано, че не сочи документи, удостоверяващи, че лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 12/2009 г., освен педагога, притежават подготовка и опит в областта на услугите за деца и международното осиновяване и въпреки дадения достатъчен срок такива доказателства не са представени. Въпреки наличието на законово основание за прекратяване, административният орган е дал възможност чрез допускане до процедура по проучване на заявителя, да се съберат повече данни и и информация относно компетентността му за подобна дейност. Докладът е бил представен на Съвета по международно осиновяване, който след разглеждане на отразените в него констатации е приел мотивирано решение, с което предлага на министъра на правосъдието да откаже издаване н разрешение за извършване на посредническа дейност. В протокола на Съвета по международно осиновяване е посочено, че е представен е проект съдържащ описание на организацията на работа, правата и задълженията на сдружението и цели и средства за постигането им, общо, без конкретика. В проекта се прогнозира брой между 5-7 осиновявания без да е посочено за какъв период. Не е засегнат въпроса за дейност в търсене на семейства с готовност да осиновят деца, спрямо които са приложени специални мерки по чл. 21/1/ от Наредба № 13/30.09.2009 г. В представения договор за посредническа дейност е посочено възнаграждението, което се дължи на сдружението, както и разходи, без да е конкретизиран размера им, като е записано, че те не влизат в разчетите на дружеството. Договорът съдържа терминология, която не съответства на действащата нормативна уредба - в чл. 11 е записано "детето, определено като подходящо за осиновяване от семейството", което противоречи на чл. 10 от Наредба № 13/2009 г. и чл. 114, ал. 7 от Семейния кодекс. Липсва подробна информация относно разноските и разходите, необходими за дейността по посредничеството, в това число максималния им размер и точния размер на нормативно определените държавни такси. Задължителните текстове по чл. 18, ал. 2, т. 7 и 8 от Наредба № 12/2009 г., касаещи информираността на клиента са изписани непълно. Тези несъответствия са посочени като недостатък, но не са отстранени. Отбелязано е в заповедта, че Сдружение "Национален център по осиновяване" е осъществявало дейност като акредитирана организация, през акредитационна процедура 2004 г. е получило разрешение за посредничество при международно осиновяване, валидно до 4.06.2004 г. През периода на валидност на разрешението не е подадена нито една молба за вписване в регистъра на осиновяващи. Сдружението е встъпило по 4 преписки на осиновяващи, подадени и вписани в регистъра от други акредитирани организации. От тях процедурата е довършена успешно само по една преписка на осиновяващи от Германия, като не е представен последния - 4-ти следосиновителен доклад. Не е представен нито един доклад до министъра на правосъдието за дейността по време на разрешението. През акредитационна процедура 2006 г. сдружението е получило заповед за отказ за издаване на разрешение. Тези констатации на Съвета по международно осиновяване не са оспорени от жалбоподателя. В жалбата се твърди, че са представени достатъчно документи удостоверяващи образованието на привлечените специалисти, но не се посочва за специалиста психолог да е представен документ за завършено образование специалност "психология". Доводите в жалбата се свеждат до това, че дружеството е изпълнило необходимите изисквания, но не се заявяват факти, различни от установените от съвета. Не се доказва, че са представени доклади до министъра на правосъдието за започнати осиновителни процедури, посочва се, че предвид изтичане срока на разрешението на сдружението, същите са прехвърлени на други акредитирани организации. Изложените мотиви в протокола на Съвета по международно осиновяване са достатъчно основание да се приеме, че постановеният отказ да се издаде удостоверение за посредничество при международно осиновяване е законосъобразен. Акредитираната организация е длъжна да консултира осиновяващия точно и ясно по всеки въпрос, свързан с международното осиновяване във всички аспекти на процедурата и невъзможността да изпълни това задължение лишава от съдържание ангажирането й. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение