Решение № 7018 от 12.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия . Образувано е по касационна жалба на началника на Шесто Районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу Решение 6332/03.11.2021г. по административно дело 4723/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен негов отказ 230000-4497 от 29.03.2021 г. и преписката е върната на същия орган за ново произнасяне в съответствие с дадените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател началникът на Шесто Районно управление при СДВР, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. Савов в писмен отговор до съда, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, е основателна. С оспореното решение състав на Административен съд София- град е отменил отказ 230000-4497 от 29.03.2021 г. на началника на Шесто РУ-СДВР, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ на Б. Савов е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил следното: Жалбоподателят в първоинстанционното производство е подал заявление на 28.01.2021 г. до началника на Шесто Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи за продължаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие (пистолет Скит и Уейсън , калибър 357 СНК7671) и боеприпаси към него. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 76, ал. 3 и 4 ЗОБВВПИ документи. Като основание за исканото продължаване на разрешението е посочено самоотбрана. На 16.03.2021 г. Б. Савов подава възражение с вх. 142400-1057, в което излага съображения за основателност на искането си, като посочва че продължаване на срока на разрешителното му е необходимо, тъй като работи като управител и пълномощник на различни търговски дружества. Сочи, че обичайните му трудови задължения включват ежедневно теглене и внасяне на суми по банкови сметки на дружествата, както и съхранение на парични суми с цел плащане на текущи разходи и доставки, такси пред различни общински и частни институции. Допълва, че за извършване на тази дейност, често се налага да пътува извън столицата, а поверените му търговските обекти не веднъж са били обект на кражби и посегателства в големи размери. Твърди, че в квартала, в който живее често се случват кражби, като няколко пъти са осъществявани кражби и от неговият дом. След запознаване с представените доказателства началникът на шесто РУ-СДВР е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал издаването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. По делото е приложено досъдебно производство 2195/2014 г. и прокурорска преписка 36557/2014 г. на Софийска районна прокуратура, от които е видно, че от склад собственост на фирма Биса Строй ЕООД с управител заявителят, са откраднати движими вещи (алуминиев хоризонтален кофраж). Образуваното досъдебно производство е спряно на осн. чл. 244, ал.1, т. 2 НПК. Приложено е и досъдебно производство 893/2016г., пр. пр. 18131/2016 г. на Софийска районна прокуратура, от която е видно, че на 21.03.2016 г. неизвестен извършител е отнел водосточни тръби от къщата на Б. Савов. Досъдебното производство също е спряно на основание чл. 244, ал.1, т. 2 НПК. Приети са и материалите по досъдебно производство 227змк432/2020 г., пр.пр. 3737/2020 г. на СРП, започнало на 05.03.2020 г. във връзка с действия по разследване на извършена кражба на 4 бр. ел. табла и 4 бр. ролки проводници, от склад за строителни материали, собственост на жалбоподателя. По време на разследването, извършител на престъплението не е установен, предвид което досъдебното производство е спряно. Въз основа на така установените факти, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материално правните разпоредби и целта на закона. В мотивите на съдебния акт е прието, че представените доказателства обосновават извод за съществуваща опасност за здравето, живота и имуществото на жалбоподателя. Съдът е обосновал извод, че органът не е съобразил всички относими факти и обстоятелства настъпили в хода на административното производство. Приел е, че кражбите от неговият личен имот и от служебно поверените му складове описани в приложените досъдебни производства, предпоставят основателността на исканото разрешение и следва да бъдат съобразени от административния орган при връщане на преписката за ново разглеждане. Така мотивиран съдът е отменил обжалвания административен акт. Постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт, е фактът, че на заявителя е издадено предходно разрешително за притежание на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В подаденото заявление липсват заявени обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено единствено, че оръжието ще се използва за самоохрана, като, както в хода на административното производство, така и в съдебното производство заявителят не е представил конкретни доказателства за отправени заплахи към него и неговото семейство. Неоснователен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е взел в предвид всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, като не е съобразил осъществените посегателства върху личното и служебно имущество на заявителя. Заведената прокурорска преписка през месец март 2016 г., касаеща извършена кражба от личния имот на заявителя е относима към издаденото предходно разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Този факт е неотносим към настоящото искане за продължаване срока на разрешението, тъй като настъпването му е доста отдалечено във времето от момента на подаване на новото искане до органа. От материалите по останалите две досъдебни производства заявителят би могъл да се ползва, ако в подаденото заявление за получаване на разрешение като основание е посочено служебни, а не лични цели, тъй като две от кражбите са насочени срещу имущество, собственост на фирмите, в които работи. Посегателството, осъществено през 2016 г. срещу движими вещи от личния имот на Б. Савов, както беше посочено по-горе, е осъществено в твърде отдалечен период от време преди подаване на заявлението за подновяване на разрешението за притежание на оръжие през 2021 г. Няма данни за извършени посегателства срещу личността или личното имущество на заявителя към момента на подаване на процесното искане, които да обосновават продължаване срока на разрешителното за оръжие за лични цели. Опазването и съхранението на имуществото, предмет на търговска дейност, е постижимо чрез други, по-ефикасни способи като охранителните дейности се разглеждат по друг ред. По отношение на твърденията на заявителя за потенциална опасност от набези и кражби на имущество от собствения му имот следва да се има предвид, че заплахата от действия с такъв характер върху имущество принципно съществува хипотетично за всеки гражданин в този квартал и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, която необходимост да е актуална към датата на издаване на разрешителното за притежаване на оръжие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи, поради което актът на административния орган, с който му е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие за самоохрана е законосъобразен. Предвид горното не може да се приеме, че органът не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства касаещи предоставянето на разрешение за лични цели. Като е стигнал до извод различен от горния, съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон, което налага неговата отмяна. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отхвърли подадената жалба против оспорения административен акт. С оглед на изхода от спора и направеното от касатора искане съдът следва да осъди ответника, да заплати на Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото и направеното искане са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение