Решение № 15761 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2927/2018 г.

Решение № 15761 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2927/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. М., чрез пълномощника си адв. Николова срещу решение № 140 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 313/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявения от нея иск. Ответната страна – Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Апостолова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С.-град се е развило по исковата молба на М. М. М., с която на основание чл. 203, ал. 1 АПК е предявила иск срещу Национална здравноосигурителна каса за обезщетяване на претърпени от отменен като незаконосъобразен административен акт на управителя на НЗОК и последващи го незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника неимуществени вреди в периода 27.04.2016 г. до предявяване на иска – 12.01.2017 г. Вредите извежда като претърпяно напрежение и стрес, притеснения от продължителната неравностойна борба по време, когато е в изключително тежко физическо, психическо и материално положение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не се установява от доказателствата по делото наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно наличие на незаконосъобразни действия и/или бездействия на длъжностни лица на ответника, от които да произтичат, като пряка и непосредствена последица твърдените за причинени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на законовите предпоставки от състава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи основателност на предявения иск, поради което правилно той е отхвърлен. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице твърдяното в исковата молба, поддържано и в касационната жалба наличие на фактическо бездействие, изразяващо се в неприключване на процедурата по издаване на разрешение за лечение в чужбина. Със заявление от 20.08.2015 г. ищцата, в качеството си на здравноосигурено лице, е подала в РЗОК С. З. заявление до управителя на НЗОК за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/ пребиваване. Към заявлението за лечение са приложени копия от медицински документи и финансова оферта от Американски институт по минимално инвазивна хирургия (АИМИХ), ситуиран в гр. Л., Р. К., включително. план за лечение на конкретното заболяване и лице, както и потвърждение за приемането му като пациент с дати за лечение. Процедурата по издаване на исканото разрешение е приета за прекратена с писмо от 29.10.2015 г. на управителя на НЗОК. Това писмо е обжалвано от ищцата и е отменено с влязло в сила определение № 34/25.02.2916 г., постановено по адм. д. № 493: 2015 г. по описа на Административен съд С. З., с което преписката е върната на управителя на НЗОК за произнасяне по подаденото от М. заявление в едномесечен срок от постъпване на преписката. Такова произнасяне не е направено. Установено е също от доказателствата по делото, че ищцата е постъпила на 30.09.2015 г. в АИМИХ, успешно е оперирана, като е изписана на 03.10.2015 г. Съгласно представена по делото фактура от 30.09.2015 г. за извършеното лечение ищцата е заплатила 37 500 евро. При установено по делото правилен е извода в обжалваното решение, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно определение, с което преписката по подаденото от ищцата заявление е върната на управителя на НЗОК, не се следва извършване на фактически действия от длъжностни лица на ответника, а постановяване на административен акт, с който да се признаят или отрекат претендираните от нея права за лечение в чужбина. Актът по приключване на производството е правен такъв, дължи се от управителя на НЗОК като компетентен административен орган. Неиздаването му в определения от съда срок не основава твърдяното от ищцата неизвършване на фактическо действие, а отказ от произнасяне, за който не се твърди да е оспорен, нито да е искано изпълнение на влезлия в сила съдебен акт. Твърди се в касационната жалба, че е налице неизвършено фактическо действие, от което произтичат изведените в исковата молба вреди, изразяващо се в невъзстановяване на заплатената от ищцата сума по извършеното лечение в чужбина от ответника по делото. Задължение на административния орган било да се свърже с ищцата, да изчисли размера на дължимата и се сума, при необходимост да изиска и допълнително документи. В тази насока се навеждат и доводи, че е ирелевантно дали лечебното заведение, в което е осъществено лечението и работи с формуляр S2 или не, както и дали заболяването е можело да бъде лекувано в България, каквато възможност се установява от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Възможностите за обезщетения в натура, които са необходими по медицински причини при престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, както и при придвижване с цел получаване на обезщетение в натура са уредени в чл. 19 и чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на съвета за координация на системите за социално осигуряване, а процедурата по осъществяването му в чл. 25 и чл. 26 от Регламент № 987/2009. По делото не се твърди, не се и установява извършено лечение на ищцата в държава-членка по престой или пребиваване въз основа на документ, издаден от компетентната институция, удостоверяващ правото и на обезщетения в натура, съответно при дадено разрешение от държавата-членка по пребиваване за извършването му. Разпоредбите на чл. 25 Б и чл. 26 Б от Регламент № 987/2009 установяват случаите на покриване на разходите за обезщетенията в натура, извършени от осигуреното лице, но това възстановяване отново произтича от извършено лечение, за което съответните институции в държавите членки – компетентната и тези по място на престой или пребиваване дължат изпълнение съобразно разпоредбите на прилаганото от тях законодателство. В случая е доказано по делото и ищцата не оспорва, че и е извършено лечение в лечебно заведение в държава-членка, което лечебно заведение не работи с институция по смисъла на чл. 1, т. 3, б. "с" от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който "институция по място на пребиваване" и "институция по място на престой" е съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице и институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция, или ако не съществува такава институция - институцията, определена от компетентния орган на съответната държава-членка. Следва да се отбележи също, че искане за заплащане на лечението от институцията в държавата-членка, в която то е извършено не е правено, не е искано възстановяване на разходите по извършено лечение и от ответника. Във връзка с изложеното, правилен е изводът в обжалваното решение за недоказаност на твърденията на ищцата, чиято е доказателствената тежест, за осъществени от ответника незаконосъобразни бездействия, от които, като пряка и непосредствена последица да са произтекли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. При липсата на кумулативно изискуемите се от закона предпоставки отговорността на държавата, в лицето на ответниците не може да бъде ангажирана. С оглед изложените съображения обжалваното решение се явява правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение