Решение № 15336 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2017 г.

Решение № 15336 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник група МПСВАНД, сектор "Пътна полиция", при ОД на МВР – Кюстендил, срещу решение № 109/30.06.2017 г. на Административен съд Кюстендил по адм. д. № 132/2017 г., с което съдът е прогласил нищожността на негова Заповед № 17-1139-000176/12.04.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган – ръководител на служба за контрол по ЗДвП, тъй като съгласно чл. 172, ал. 2 ЗДвП – принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Любиков като неоснователна. Ответникът, Д. Любиков, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на Д. Любиков срещу Заповед № 17-1139-000176/12.04.2017 г. на началник група МПСВАНД, сектор "Пътна полиция", при ОД на МВР – Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС" – лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "Ц 220", с рег. [рег. номер на МПС] за срок от една година. За да прогласи нищожността на акта, Административен съд Кюстендил е приел, че органът издател на заповедта – началник група МПСВАНД, сектор "Пътна полиция", при ОД на МВР – Кюстендил е некомпетентен по материя, тъй като не е изрично оправомощен от ръководителя на службата по контрол. Решението е правилно. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са общи. Тъй като касационната инстанция не следи служебно за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и общите възражения на касатора, същите се явяват неоснователни. По отношение на правилното приложение на материалния закон: С процесната заповед се налага принудителна административна мярка. Съгласно приложимата законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е собственик да управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване тяхната употреба, или не изпълни предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Мярката "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се налага за срок от 6 месеца до една година. Визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП ПАМ е уредена с изменението на закона (ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.). Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съответно с актовете по чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол, в случая директорът на ОДМВР – Кюстендил, упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочените видове, като съгласно правата, които черпи от цитираната разпоредба, същият конкретизира титуляра на правомощието. По делото е представена заповед № 277 з-91 от 23.01.2015 г. на директора на ОДМВР - гр. Кюстендил, с която са определени длъжностните лица при ОДМВР, оправомощени да прилагат ПАМ, между които действително попада и издателят на акта. В тази заповед са определени не само длъжностните лица, имащи право да издават съответните актове на държавно управление, но и лимитативно са посочени конкретните мерки, които те могат да налагат – тези по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 ЗДвП. Обяснимо, разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП не е цитирана, тъй като заповед № 277 з-91 от 23.01.2015 г. е издадена две години преди влизането й в сила и обективно законодателно уредената с нея ПАМ не би могла да се включи в предметния обхват на делегацията. При това положение, актът за делегация от 23.01.2015 г. и настъпилото изменение на закона с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., но действащо към датата на издаване на спорната ПАМ – 12.04.2017 г., не е основание за възникване на материална компетентност на началник група МПСВАНД, сектор "Пътна полиция", при ОД на МВР – Кюстендил да налага ПАМ при процесната хипотеза, нормативно установена от 21.01.2017 г. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, за издаване на същите подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с тяхното прилагане се засяга директно правната сфера на адресата. ПАМ са израз на държавна принуда, упражнявана в конкретно предвидени от закона случаи и от изрично определени компетентни органи – визирани в цитираната норма кръг от длъжностни лица. По делото не се твърди, нито е представена заповед, установяваща надлежно делегиране на материална компетентност на началник група МПСВАНД, сектор "Пътна полиция", при ОД на МВР – Кюстендил за прилагане на ПАМ по т. 2а на чл. 171 ЗДвП, която да е била налице към момента на издаване на оспорената заповед № 17-1139-000176/12.04.2017 г., поради което издателят на същата не е имал правото да я постановява. При отсъствието на доказателства за конкретно оправомощаване, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при липса на материална компетентност на издалото я лице, което обосновава нейната нищожност. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението не страда от релевираните пороци на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд