Решение № 7830 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2018 г.

Решение № 7830 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, против Решение № 307/16.02.2018 г. по адм. дело № 479/2017 г. на Административен съд- В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03002514002801-091-001 от 17.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., изменен с Решение № 565/15/14.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. В. при ЦУ на НАП, с което на Л. И. Я. от гр. Т., са установени като дължими за довнасяне задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 24 491,06 лв. -главница и 31 849,23 лв. лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалноправните норми и необоснованост, което представлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и се претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - Л. И. Я., чрез адв. Топалова, оспорва касационната жалба, като моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-В. е отменил Ревизионен акт № Р-03002514002801-091-001 от 17.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., изменен с Решение № 565/15/14.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. В. при ЦУ на НАП, с което на Л. И. Я. от гр. Т., са установени като дължими за довнасяне задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 24 491,06 лв. -главница и 31 849,23 лв. лихви. За да постанови този резултат след обсъждане в съвкупност на представените по делото писмени доказателства съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган. Първоинстанционният съд е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради образуването и провеждането на ревизията след изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК приел е, че декларирането на задълженията за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. е следвало да се извърши през 2009 г., поради което 5-годишният срок на погасителната давност е започнал да тече на 01.01.2010 г. и е изтекъл на 01.01.2015 г. Относно заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) съдът е установил, че е издадена на 01.12.2014 г., но е връчена на задълженото лице на 14.01.2015 г., поради което е прието, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл. Така постановеното решение е правилно. Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен и с неговото изтичане не може да се образува ревизионно производство за установяване на данъчни задължения. Предвид, че срокът е преклузивен съдът следи служебно за неговото спазване, за разлика от давностния срок. Този срок е следвало да бъде съобразен от органите по приходите, като този срок е изтекъл на 31.12.2014 г., както е приел и съда, но спорът между страните по делото касае началото на ревизионното производство. При изложеното в първоинстанционното решение и съобразно доводите в касационната жалба се установява, че според приходните органи започването на ревизията се свързва с издаването по чл. 112, ал. 1 ДОПК на ЗВР - 01.12.2014 г., а според съда с връчването й - 14.01.2015 г. Настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепенния съд е приел за начало на броене на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК от момента на връчване на данъчно задълженото лице на ЗВР, който в случая е 14.01.2015 г. Образуването на ревизия на Л. И. Я. за установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ за 2008 г. след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което води до единствения законосъобразен извод, който е направен и от първоинстанционния съд за отмяна на ревизионния акт, без да е необходимо разглеждане на правния спор по същество, поради което настоящият състав няма да се произнася относно мотивите на първоинстанционния съд по съществото на спора. Актуалната и преобладаваща практика на ВАС категорично приема, че ревизионното производство се смята за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото лице - вж. решения по адм. дела № 9906/2014 г., № № 392/2015 г., № 9301/2016 г. и мн. др. Като е приел, че образуването на ревизионното производство се свързва с връчването на ЗВР на данъчния субект, както и че към 14.01.2015 г. е изтекъл преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, първостепенния съд е постановил правилно решение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на материалноправните и процесуалноправни разпоредби и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед този резултат, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение във връзка с това, че Л. И. Я. не се е явила и не се е представлявала в съдебно заседание, като следва да й се присъдят разноски в размер на 3/4 от поисканите разноски от 2100 лв., което означава че следва да й се присъдят разноски в размер на 1 575 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,