Решение № 4719 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2010 г.

Решение № 4719 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава Дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Жечка Радославова Баргазова от АК Варна като процесуален представител на Недялка Атанасова Ангелова, Самуил Веселинов Кирилов, Албена Николова Николова, Атанас Георгиев Стоянов и Калоян Великов Кирилов против решение № 657 от 26.03.2010 г. на Административен съд Варна, III отделение, ХХVI състав по адм. дело № 1954/2009 г. С него се изменя Заповед № ПР - 93/26.06.2009 г. на Кмета на р-н "Вл. Варненчик" при Община Варна с която е одобрена оценка на подобрения в имот ПИ № 265 с площ от 231 кв. м. по КП на ползвателите с бивш ползвател Георги Димитров Йовчев, попадащ в НИ № 1141 по ПНИ на местност "Ментеше", землище кв. Владиславово к. р. 501, гр. Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на Атанас Николов Атанасов като увеличава оценката от 476 лева на 3475/три хиляди четиристотин седемдесет и пет/ лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че при необосновани изводи на съда в пазарната стойност на подобренията се включват от експерта доставно складови разходи, данък печалба и данък добавена стойност, които са относими към дейността на юридически лица, а по отношение процесните подобрения тези начисления са неотносими. По този начин се увеличава необосновано стойността на подобренията от вече определената стойност от административния орган. Касационна жалба е постъпила и от Милка Борисова Йовчева чрез адвокат Нина Григорова от АК Варна срещу същото решение в частта му за стойност от 559 лева на подобрения, представляващи метална врата, част от телена ограда и стоманобетонни колове в която част решението оспорва като постановено в нарушение на материалния закони и незаконосъобразно. Иска се отмяната му и увеличаване на общата стойност на подобренията с тази от 559 лева ведно с последиците. Ответната страна, Кметът на Община Варна, район Владислав Варненчик не взема становище по жалбите. Заинтересованата страна Димитър Димитров взема становище решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Неоснователни са доводите, че нетрайно прикрепените метална врата, стоманобетонни колове и бодлива оградна тел са подобрения които подлежат на присъждане. Неоснователни са и доводите, относно експертното заключение как се формира пазарната стойност на подобренията. Вещото лице е посочило как е стигнало в констативно съобразителната част до стойностите в заключението си и правилно съдът се е съобразил със съдебно оценителните експертизи. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационните жалби за допустими като подадени в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Милка Борисова Йовчева като наследник на Георги Димитров Йовчев, бивш ползвател, трансформирал право на ползване в право на собственост, върху имот, за който е одобрена стойността на подобренията в него с обжалваната заповед № ПР - 93 от 26.06.2009 г. на кмета на общината, издадена по реда на § 31 от ПЗРППЗСПЗЗ, която сума следва да бъде изплатена от бившите собственици - наследниците на Атанас Николов Атанасов. Възраженията са били за нарушение при издаване на заповедта довели до занижаване на стойността на подобренията и не включване на такива в оценката поради което се иска отмяна на заповедта при наличие на отменителни основания по чл. 146 АПК. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото, представени от страните и заключения на съдебно технически и оценителни експертизи е установил, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила за местността в която се намира процесния имот. Установено е също така какви подобрения са извършени от в имота и тяхната стойност. Установените трайни насаждения и строителни подобрения са с установена в съдебното производство обща стойност от 3475 лева до който размер е увеличена стойността. В тази стойност съдът не е включил стойността на 34 бр. стоманобетонни колове за ограда, 52 м. бодлива оградна тел и метална входна врата, за които е прието, че не са трайно прикрепени към терена и могат да бъдат отделени без съществено увреждане, а и бившите собствениците са заявили, че не желаят да се ползват от тези подобрения. За да установи действителната пазарна стойност на подобренията съдът е назначил съдебно оценителни експертизи, които в констативно съобразителната си част са посочили как формират и определят тази стойност с натрупване и начисляване на различни суми чрез коефициенти за доставно складови разходи, печалба и данък добавена стойност, която методика е използвал и съдът сам да изчисли стойността на ел. инсталация, В и К инсталация и кладенец в процесния имот. При установените с доказателствата и експертизите факти съдът е извел правен извод по отношение стойността на подобренията. Решението е правилно. В жалбата на бившите ползватели се иска включване в стойността на подобренията и на метална ограда, стоманобетонни колове и оградна бодлива тел с неоснователните доводи за трайното им прикрепване към терена и че тези подобрения служат за охрана на останалите подобрения в имота. Съдът е разгледал подробно възраженията в първоначалната жалба и е проявил процесуална активност за събиране на доказателства относно съществените факти за правилното решаване на спора, съгласно волеизявленията на страните при упражняването на процесуалните им права. Изведените правни изводи след установяването на фактите са съответни на приложимите материални норми. Страните са имали процесуалните гаранции в пълен обем при разглеждането на делото да упражнят процесуалните си права за защита на интересите си в административното производство. Всички въпроси относно характера на строителните дейност в имота и определянето им като подобрения е следвало да бъдат установени в първата инстанция, тъй като касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. При изложените съображения от фактическите установявания в първоинстанционния съд правилно не са приети и оценени като подобрения метална врата, бодлива тел и стоманобетонни колове и претенцията за тях е неоснователна, поради което в тази част решението правилно. В касационната жалба на бившите собственици, който дължат стойността на подобренията се оспорват стойностите им определени от вещото лице с начисляване на коефициенти за доставно складови разходи, печалба и данък добавена стойност, каквито възражения са поддържани и в инстанцията по същество. Тези доводи правилно са приети от съда за неоснователни, тъй като за определянето на пазарната стойност на подобренията са назначени експертизи. Когато в съдът не разполага с познания с които да установи фактите от съществено значение за правилното решаване на спора се допускат и назначават експертизи, извършвани от експерти притежаващи такива специални знания. Как те извършват установяването на фактите от предмета на задачата се описва в констативно съобразителната част, резултата от което е функция на специалните знания на експерта. Ето защо формалното оспорване на заключението не е достатъчно за да не бъде то прието. Методиката за определянето на пазарната стойност е извън възможностите на съда и страните поради което съдът като е основал изводите си на експертно заключение е постановил правилно решение. При този изход на делото разноските следва да останат за страните така както са направени ВАС. При изложеното по горе решението като правилно следва бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение