Решение № 5458 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2921/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С касационна жалба директорът на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП обжалва решение 112/13.01.2025г., постановено по адм. Дело 738/2023т. по описа на Административен съд Русе /АС Русе/, в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-03001823000548-091-001/31.08.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 228/06.11.2023г. на директор дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В тази част ревизионният акт е отменен по отношение на установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.07. и м.08.2021г.. В касационната жалба и молба-становище от 03.04.2025г. на процесуален представител на касатора се развиват касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния и процесуалния закони. Претендира се за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата. Направено е искане и за присъждане на разноски. Подадена е чрез надлежно упълномощен процесуален представител и касационна жалба и от Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани ООД гр.Русе срещу решение 112/13.01.2025г., постановено по адм. Дело 738/2023т. по описа на АС Русе, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-03001823000548-091-001/31.08.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 228/06.11.2023г. на директор дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба и писмени бележки се релевират оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната му част поради необоснованост, нарушение на процесуалния и материалния закони касационни основание по чл.209,т.3 АПК. Претенцията е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се уважи жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Всяка от страните оспорва основателността на подадената от друга страна касационна жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, подадена от директора на дирекция ОДОП Варна и за допустимост и неоснователност на касационната жалба, подадена от Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани ООД. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в частта му, в която е неблагоприятен за съответната страна по делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По отношение на касационната жалба на Директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. Разгледана по същество е неоснователна. Касаторът обжалва решението на АС Русе в частта, в която е отменен РА Р-03001823000548-091-001/31.08.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 228/06.11.2023г. на директор дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП в частта, в която за дружество Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани ООД гр.Русе са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.07. и м.08 2021г. в размер на 10009,67лв. главница и 2191,65лв. лихви за просрочие. За да отмени РА в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че конкретната доставка е по повод получено плащане от дружество Емма Джонсън ЕООД по фактура, издадена от дружество Арбанаси 2020 за СМР. Съдът е приел, че между съдружниците в ДЗЗД не са налице възмездни доставки доколкото е установено, че извършената дейност е дейност за създаване на консорциума, което пък попада в приложното поле на даденото от СЕС разрешение по дело С-77/01, според което операциите, предприети от членовете на консорциума в съответствие с дружествения договор и съответстващи на дела на всеки съдружник, както е в процесния случай, не съставляват доставка на стока или услуга срещу възнаграждение и съответно не са облагаеми доставки. Касаторът счита, че решението на АС Русе е неправилно в тази си част като необосновано и материално незаконосъобразно. Наведените касационни оплаквания са несъстоятелни. Решението е правилно в тази си част като касационният съд изцяло споделя и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.221, ал.2, пр. последно АПК. По отношение на касационната жалба на Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани ООД гр.Русе. Разгледана по същество е частично основателна. Касаторът обжалва решението на АС Русе в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА Р-03001823000548-091-001/31.08.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 228/06.11.2023г. на директор дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП в частта, в която за дружество Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани ООД гр.Русе са установени следните задължения: По отношение на първите три пункта от жалбата, същата се явява неоснователна. Решението на АС Русе в тази му част като е правилно и като такова следва да се остави в сила. На основание чл.221, ал.2, пр.последно АПК се препраща към мотивите на първата инстанция в съответните части. По отношение на пункт 2 и 3 от горепосочените не се наведени и конкретни касационни оплаквания в подадената касационна жалба. След извършване на дължимата проверка за материална законосъобразност по реда на чл.218 АПК, са установява пълно съответствие с приложимия материален закон. Относно допълнително установените с РА задължения по ЗКПО за 2021г. и по ЗДДС за д.п. м.09.2021г., произтичащи от извършени СМР услуги, следва да се отбележи, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания по чл.78 ЗКПО за коригиране на декларирания финансов резултат в посока увеличение, са обосновани и законосъобразни. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е кредитирал и е приел за меродавен договор 27/12.02.2020г. между Бяла Теа 2019 ДЗЗД /възложител/ и РЛ като изпълнител, с предмет-инженеринг/проектиране, строителство и авторски надзор на преустройство на сградата на бившата детска градина Датекс в многофункционален културен център. Този договор е последващ и е актуалният такъв, съответства на направените от дружеството осчетоводявания, както и на сумите договорени и получени от първия и основен възложител Община Бяла. Твърденията за прекратяването му са останали недоказани. Съгласно направените осчетоводявания, в съответствие с НСС 11 договори за строителство, така както това е установено от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, СМР се явяват извършени , поради което получените суми са приход за изпълнителя като с неотчетената сума от 268 202,54лв. правилно е увеличен от приходните органи декларирания ФР за периода, както и е начислен ДДС за м.09.2021г. в размер на 41 640,51лв. Съобразени са и приспаднати направените разходи в изпълнение на нормативното изискване за съответствие на приходи и разходи. Законосъобразни са изводите на съда, че липсата на заплащане не е основание за неотчитането на прихода, нито за невнасяне на ДДС. По отношение на касационната жалба в частта, в която се обжалва потвърдителното решение на АС Русе, с което е отхвърлена жалба срещу РА в частта относно непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м.11 и м.12.2022г. по фактурите, издадени от Еър експорт ЕООД, Клуб билд 25 ООД и Спарк груп 25 ЕООД, ведно с начислените лихви за просрочие, същата се явява основателна. За да отхвърли жалбата в тази й част съдът е приел за правилни изводите на приходните органи по отношение на непризнатото от тях право на приспадане на данъчен кредит за д.п. м.11 и м.12.2022г. по фактурите, издадени от Еър експорт ЕООД, Клуб билд 25 ООД и Спарк груп 25 ЕООД. Съдът е приел, че не е спорно изпълнението на формалните изисквания и наличието на предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит. За да възприеме изводите на приходните органи, съдът е приел, че правото на приспадане а неправомерно упражнено поради недоказаност на реалността на доставките на стоки по смисъла на чл.6 ЗДДС, а именно прехвърлянето на право на собственост върху стоките, предмет на фактури и използването им за последващи облагаеми доставки от получателя. Предмет на фактуриране са стоки, използвани за извършване на строителни услуги- бетонни блокчета, кофражни платна, тухли четворки, каменна вата, цимент, стъклена вата, теракол и др. С оглед безспорните данни за надлежно осчетоводяване на тези фактури при получателя на стоките и РЛ, както и данните за извършваните от него строителни дейност в същите и следващи данъчни периоди, вкл. И признатите разходи за извършени СМР, изводите на съда за липса на данни за използване на тези строителни материали за последващи облагаеми доставки и за дейности извън извършваната независима икономическа дейност от ревизираното лице, се явяват изцяло необосновани. От друга страна фактурите са надлежно осчетоводени при издателите им и при получателя. Липсата на получени данни и ангажиране на доказателства при извършените насрещни проверки на доставчиците, както и на данни за материално-техническата и кадровата им обезпеченост не може да е основание само по себе си за формиране на извод за нереалност на извършените доставки. Данните за декларирането, включването им в регистри и дневници, данните за заплащането им с ДДС /прикачени касови бонове съобразно даденото заключение на експертизата/ са налице. Фактурите в случая са с характер и на приемо-предавателни протоколи с оглед необходимостта от прехвърляне на право на собственост върху родово определените вещи. Произходът на стоките и ирелевантен по отношение на правото на признаване на данъчен кредит, а относно транспорта няма данни да е уговорен за сметка на доставчика. В съответствие с изложеното дотук, не се споделят изводите в обжалваното решение за наличие на обстоятелства, водещи до непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури за доставка на стоки, издадени от Еър експорт ЕООД, Клуб билд 25 ООД и Спарк груп 25 ЕООД за д.п. м.11 е 12.2022г. Необходимостта от установяване на действителното извършване на доставките се подчертава от СЕС и в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11, Mahagében Kft и С-142/11, Péter Dávid. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. В конкретния случай намира приложение и тълкуването, дадено в решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, МАКС ПЕН ЕООД, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. За разлика от приетото от административния съд, доказателствената тежест в случая не е на жалбоподателя, а на органите по приходите. Настоящата съдебна инстанция споделя аргументите на касатора за наличие на осъществени реални доставки по процесните фактури и за необоснованост на изводите на решаващия съд с оглед на фактите, които не са спорни. Спорът по делото е съсредоточен около предположението на органите по приходите, че доставките са изцяло симулативни и оформени единствено документално, а ревизираното лице е било наясно или не е могло да не знае това. От мотивите в съдебния акт не става ясно въз основа на кои обстоятелства е аргументиран изводът за това. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произходът на стоката, съответно за липса на данни за материални ресурси на доставчиците, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в цитираната вече практика на СЕС (както и решението по дело С-324/11, Gábor Tóth), според която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. С оглед на изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон в тази му част и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с гореизложените съображения. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния ревизионен акт в частта относно непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м.11 и м.12.2022г. по фактурите, издадени от Еър експорт ЕООД, Клуб билд 25 ООД и Спарк груп 25 ЕООД, ведно с начислените лихви за просрочие. По отношение на разноските. С оглед изхода на спора следва да се отмени обжалваното решение в частта за постановените разноски, както по отношение на присъдените в полза на дружеството в размер на 137,97лв., така и на присъдените в полза на приходните органи в размер на 9052,52лв. С оглед изхода на спора и материалния му интерес, предвид направените искания за присъждане на разноски и данни за направени такива относно държавни такси, хонорари за експертизи, адвокатски хонорар и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно и по компенсация за двете съдебни инстанции в полза на бюджета на приходните органи си присъжда сума в размер на 584лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,