Решение № 15002 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2017 г.

Решение № 15002 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Х. против решение № 427/6.01.2017 г., постановено по адм. дело № 593/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отменено Решение № 1012-26-301-1 от 11.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Х. и потвърденото с него Разпореждане № 5805228500 -2139-26-52/25.08.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х.. Преписката е върната на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Х. за ново произнасяне по подаденото от Р. Н. Р., от гр. Х. заявление вх. № 2109-26-30 от 26.04.2016 г., съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу постановения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Р. Н. Р., в писмено становище, развива съображения за липсата на визираните в касационната жалба пороци по отношение на първоинстанционното решение. Навежда доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон. Иска оставянето му в сила и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Х. е Решение № 1012-26-301-1/11.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Х., с което е отхвърлена жалбата на Р. Н. Р. срещу Разпореждане № 5805228500-2139-26-52/25.08.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Х., с което е отказано да се измени отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ). Разпореждането е мотивирано с обстоятелството, че осигурителният стаж на Русенов за периода от 30.10.1997 г. до 31.01.1998 г., от 1.09.1998 г. до 30.09.1998 г., от 1.02.1999 г. до 30.04.1999 г., 1.01.2000 г. до 31.12.2000 г. и от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г. не е зачетен поради невнесени осигурителни вноски. Според пенсионният орган цитираните периоди касаят осигурителен стаж след 01.01.1997 г., който задължително следва да се отчита при определяне размера на пенсията, при което незаверяването на осигурителен стаж за тях е основание за отказ за определяне пенсията в действителен размер, като по вина на самоосигуряващото се лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО. Решаващият съд извежда, че спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, когато за част от периода, лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за този период. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приема, че в случая жалбоподателят незаконосъобразно е лишен от правото да му бъде определен индивидуален коефициент за признатия осигурителен доход след 1.01.1997 г. защото ограничен период от време (от 30.10.1997 г. до 31.01.1998 г., от 1.09.1998 г. до 30.09.1998 г., от 1.02.1999 г. до 30.04.1999 г., 1.01.2000 г. до 31.12.2000 г. и от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г.) не му е зачетен за осигурителен стаж. Развити са съображения, че този извод на пенсионния орган не намира опора в закона. Обоснована е теза, съгласно която въпреки, че този период не е зачетен за осигурителен стаж, при признато право на пенсия по реда на чл. 74, ал. 1 КСО, направен избор на лицето за това кои доходи за които са внасяни осигурителни вноски за три последователни години преди 01.01.1997 г. да бъдат вземани предвид и редовни документи и данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода след тази дата, е следвало пенсионният орган да определи индивидуален коефициент на база наличните данни за осигурителен доход след 1.01.1997 г. и съответно да определи и реален размер на пенсията му. С изложените мотиви, решаващият съд намира, че като не е съобразил горното и е потвърдил разпореждането на пенсионният орган, Директорът на ТП на НОИ, гр. Х. не само е издал акта си в противоречие с материалния закон, но и в противоречие с целта на закона - да се ползват права с оглед реалният принос към ДОО. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Правилата за изчисляване размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване са регламентирани в нормата на чл. 75 КСО, като в ал. 1 е предвидено, че размерът на пенсията се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, определен съгласно чл. 70, ал. 1. В ал. 2 на разпоредбата на чл. 75 КСО са регламентирани правила за определяне размера на пенсията, когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст по-ниска от възрастта по, ал. 1, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години, и възрастта по чл. 68, ал. 1 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент в зависимост от процента на трайно намалената работоспособност. Съгласно чл. 76 КСО, доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 8 КСО до датата на пенсионирането. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход и съответно осигурителният стаж на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. се установяват от представените надлежни доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Посоченият период, през който не са внасяни осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж. На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При непредставени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за определен период пенсията за инвалидност поради общо заболяване на ответника по касация следва да бъде отпусната, в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в двумесечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Разпоредбата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходими за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 - 8 КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 1.01.1997 г. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Това, че лицето не е внесло осигурителни вноски за определен период, не означава че органът не следва да определя индивидуален коефициент и съответно да отпуска пенсията в минимален размер. Законосъобразното разрешение в случая е, че за този период не следва да се завери осигурителната книжка на лицето, съответно доходът за този период няма да участва в определяне на действителния размер на пенсията, но същата следва да се изчисли в действителен размер по реда на чл. 70, ал. 3 - 8 от КСО, като се признаят стажът и доходите за времето, през които са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е сложилата се безпротиворечива съдебна практика. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които е отказано определяне в действителен размер на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания, Административен съд - Х. е постановил правилно решение. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация и представените доказателства за тяхното реално извършване, Териториално поделение на НОИ - Х. следва да бъде осъдено да заплати на Р. Н. Р. съдебни разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 89/24.10.2017 г. в размер на 400 лева (четиристотин лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение