Решение № 6835 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2012 г.

Решение № 6835 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 2947 от 01.06.2012 г. по адм. дело № 8382/2011 г. на Административен съд София - град в частта, в която е отменена заповед № 3777 от 04.08.2011 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Румен Здравков Бабов на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закон за държавния служител (ЗДСл) и агенцията е осъдена да заплати 300.00 лв. разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото и не е взето предвид, че заповедта е издадена при спазване на всички формални и процесуални изисквания на закона и след осъществяване на предвидените в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд - София град да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав правилно приема, че независимо, че е издадена от компетентния орган и при спазване на формалните и процесуални изисквания, оспорената заповед № 3777 от 04.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на Румен Бабов ответник по касационната жалба, е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, следва да бъде отменена, тъй като не са осъществени материалноправните основания за това. В разглеждания случай Румен Бабов е назначен на длъжност "началник отдел", с място на работа: отдел "Митнически режим и процедури", Специализирана администрация, митница Пловдив, Териториално митническо управление (заповед за определяне на месечно възнаграждение № 1424/28.12.2010 г., поименно разписание на длъжностите в митница Пловдив към 05.05.2011 г.). На 20.06.2011 г. в митница Пловдив се явява Петър Кирилов Русев и подава молба за възстановяване на заеманата към 16.12.2009 г. длъжност, тъй като заповед № 10029/16.12.2009 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността, е отменена с решение № 2570/26.07.2010 г. по адм. дело № 721/2010 г. на Административен съд София - град, влязло в сила с решение № 8077/08.06.2011 г. по адм. дело № 12333/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Преди уволнението Русев заема длъжността "началник отдел" в Регионална митническа дирекция - Пловдив, митница Пловдив (заповед за назначаване № 7118 от 25.06.2007 г., заповед за прекратяване на служебното правоотношение № 10029/16.12.2009 г.; длъжностно разписание на митница Пловдив от 14.12.2009 г. и поименно длъжностно разписание от същата дата). За явяването на служителя е съставен протокол и е издадена заповед № 2993/21.06.2011 г. от директора на Агенция "Митници", с която Русев е възстановен на длъжност "началник отдел" в митница Пловдив. На същия е осигурена възможност да изпълнява служебните си задължения и известен период работи едновременно с ответника по касационната жалба Румен Бабов (свид. Бахчеванска). Служебното правоотношение на последния е прекратено със заповед № 3777/04.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", предмет на оспорване, считано от 05.08.2011 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл - освобождаване на длъжността поради възстановяване на незаконно уволнения Петър Русев. При тези данни законосъобразно съставът на Административен съд - София град приема, че условията, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени. Съгласно цитирания текст органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. В случая правилно е преценено, че липсват доказателства до уволнението си през 2009 г. възстановеният служител Петър Русев да е назначен именно на длъжността "началник отдел" на отдел "Митнически режим и процедури", изпълнявана от ответника по касация Бабов. От заповедта за назначаване на Русев, тази за прекратяване на служебното му правоотношение, както и от длъжностното и поименно щатно разписание към 14.12.2009 г. (предхождащи незаконното уволнение на служителя) се установява, че заеманата от Русев длъжност е "началник отдел", а отделът, в който служителят изпълнява служебните си задължения на началник се определя с изрични заповеди за разпределяне на личния състав в митница Пловдив на директора на Агенция "Митници" (заповед № РД -15-249/13.07.2009 г., заповед № РД 15-349/02.03.2010 г.). Следователно отделът, в който служителят изпълнява служебните си задължения е елемент от мястото на работа, а не от длъжността като нормативно определена позиция. Ето защо изводът на съдебния състав, че преди незаконното уволнение Русев не заема длъжността "началник отдел" на отдел "Митнически режим и процедури" е законосъобразен и се споделя и от настоящия състав. Поради това правилно е преценено, че не са налице основания за уволняване на Бабов при условията на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДС. Дори да се приеме, че към момента на незаконното уволнение, възстановеният на работа служител Петър Русев изпълнява именно длъжността "началник отдел" на отдел "Митнически режим и процедури", то изводът за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Бабов остава непроменен. След отмяната на заповедта за уволнение, явяването на служителя на работа на 20.06.2011 г. и издаването на заповедта за възстановяване (в тази заповед конкретен отдел като място на работа не е посочен) служителят Русев е допуснат да изпълнява служебните си задължения. Осигурено му е работно място и същият се явява на работа като изпълнява служебните си функции паралелно с ответника по касация Бабов (свид. Бахчеванска). Следователно Русев е възстановен на длъжност и са му създадени реални условия за работа без това да е свързано с промяна на функциите, изпълнявани от Бабов като "началник отдел" на отдел "Митнически режим и процедури". Поради това уволнението на последния на 04.08.2011 г. очевидно не се налага за възстановяване на Русев, тъй като последният вече е възстановен. Ето защо законосъобразно е преценено, че условията на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл не са осъществени и заповедта на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение на Бабов е издадена в нарушение на материалния закон. Така постановена заповедта е в противоречие и с целта на закона, тъй като не се налага освобождаване на заеманата от Бабов длъжност за възстановяване на незаконно уволнения Русев. Следователно прекратяването на служебното правоотношение е предприето на основания, който не се обхващат от законовата норма, а правомощието на административния орган за освобождаване на служителя не е упражнено добросъвестно. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя заповедта, с която служебното правоотношение на Бабов е прекратено, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. В частта за разноските оспореното решение също е законосъобразно. Същите са правилно определени с оглед изхода на спора и представените доказателства. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване на процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Изводите на съдебния състав са изградени след цялостна преценка на събраните в пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. Обсъдени са представените заповед за назначаване и за прекратяване на служебното правоотношение на Русев, както и длъжностното и поименно щатно разписание към датата на уволнението на последния през 2009 г. Взети са предвид и останалите писмени, както и събраните гласни доказателства. Същите са обсъдени от съда и са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на правния спор. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че решението в обжалваната част е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на съдебния акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, Агенция "Митници" следва да заплати на ответника по касация сумата 300.00 разноски в касационното производство. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер, тъй като заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съответства на регламентираното в чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на спора. Ето защо не са налице основания за намаляване на заплатеното от страната възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а възражението на касационния жалбоподател в този смисъл е неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,