Решение № 6218 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5044/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С Решение 392 от 11.03.2025 г. по адм. д. 527/2024 г. на Административен съд - Кюстендил (АС-Кюстендил) е отменено Решение РЗМ-5800-1584/32-1005947 от 16.09.2024 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София при Агенция "Митници", с което е определена нова митническа стойност за стока 6 и стока 7 МД MRN 24BG005807260474R4/22.03.2024 г. и е определена нова митническа стойност за тях, на базата на която са установени за досъбиране мито и ДДС. С обжалвания съдебен акт Агенция "Митници" е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 800,00 лв. Срещу решението на АС-Кюстендил е подадена касационната жалба от директора на ТД - Митница София, подадена чрез процесуален представител гл. юрк. А. Владимирова. С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът "РИВЪР РОУД ЛОГИСТИК" ЕООД, ЕИК 204710487, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, [улица], [адрес], представлявано от Л. Г., чрез процесуалния си представител адв. Търпанов от САК, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е издаденото от директора на ТД Митница София при "Агенция "Митници решение РЗМ-5800-1584/32-1005947 към МД MRN 24BG005807260474R4/22.03.2024 г., с което на основание чл. 74, § 3 във връзка с Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС) и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 173, § 3, чл. 89, § 4, чл. 29 във връзка чл. 22, чл. 77, § 1, б. а) и § 2, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 от МКС, чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК е определена нова митническа стойност за стоките, съответно са установени възникнали допълнителни задължения в общ размер на 2 443,67 лв., представляващи разликата между реални заплатени и подлежащи на плащане публични държавни вземания, от които: доплащане за стока 6 79.92 лева за мито, 412.15 лева за антидъпингово мито и 326.76 лева за ДДС; за стока 7, съответно 566.80 лева за мито и 1058 лева за ДДС, както и лихви за забава, съгласно чл. 114 § 1 и 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. За да отмени същото, е обосновал извод за неговата незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон. Изложил е съображения за това, че административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателността на неговите съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и за определянето на новата митническа стойност в противоречие с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определил спорните между страните въпроси, концентрирани това дали митническия орган е обосновал основателни съмнения по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за неприемане на декларираната договорна стойност на стоката и законосъобразно ли е приложен реда по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 при определяне на нова митническа стойност. От фактическа е безспорно, че на 22.03.2024 г. в Митничеко бюро София-Запад при ТД Митница София "РИВЪР РОУД ЛОГИСТИК" ЕООД декларира при режим "допускане за свободно обращение" с митническа декларация с MRN 24BG005807260474R4/22.03.2024 г. 11 стоки с държава на износ Китай, деклариран произход Китай, сред които: Стока 6. Чиния керамика 5 355 бр., Сосиера керамика 1 000 бр., Купа керамика 2 400 бр., общо 8755 бр.; в размер на 6 616,80 лв.; Стока 7. Дамски бански, общо 2034 комплекта, в размер на 19 958 лв. Към митническата декларация са приложени: документи, описани в елементи от данни с код 12 03 002: търговска фактура 70085/22.01.2024 г. на стойност 34 829.86 евро, проформа фактура 70085Р-12/05.12.2023 г. на стойност 34 829.86 евро; предшестващ документ в ЕД с код 12 01 002; декларация за външен транзит/общ транзит, Т1 с МРН 24GRTR200100115334/25.03.2024 г., пътна товарителница 585/20032024 г., 4 бр. swift на обща стойност 34 829.86 евро, търговска фактура за морски транспорт 20986/12.03.2024 г., фактура за митническо представителство с 000000169/20.03.2024 г. и коносамент SESH240084/20.01.2024 г. Митническите органи са извършили проверка на точността на данните съдържащи в приетата МД, при което е установено, че стоки 6 и 7, с декларирани кодове от гл. 60 на КН и държава на произход Китай, попадат в списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС, за които се изисква засилен митнически контрол, утвърден със Заповед ЗМФ 30/14.01.2020 г. на министъра на финансите. Активиран е рисков профил, че декларираната цена на стоките е значително по ниска от справедливата цена. Извършен е физически контрол на посочените стоки, за което е съставен Протокол за извършена митническа проверка 24BG005800М015057/22.03.2024 г. Констатирано е, че общото количество колети и тегло на стоките съответстват на декларираното с МД. С писмо - искане рег. 32-787832/22.03.2024 г. на основание чл. 188 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС / 952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на МКС, за целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в МД е поискано от управителя на дружеството представяне на допълнителни документи, данни и информация, потвърждаващи цената на стоката. В указания срок с рег. 32-791747/26.03.2024 г. са постъпили заверени копия на документи, подробно описани /лист 11 и 12 по делото/, вкл. 4 бр. SWIFT Transfer за превод на валута, издадени от Банка ДСК, във връзка с извършени плащания по търговска фактура 70085/22.01.2024 г., като според митническите органи е приел, че тази нотификация не доказва по безспорен начин, че това е сумата, която е заплатена за декларираните стоки. Митническият орган е приел наличието на разлика в декларираната цена и средностатистическата за ЕС митническа стойност, поради което е приел, че е възникнало съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност и съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като е прието, че стойността на стоката не може да се определи по чл. 70 § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Органът е изследвал методите по чл. 74 § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като е отхвърлил възможността за приложението им. Митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи по метода на чл. 74 § 3 от Регламента във вр. с чл. 144 § 1 от Регламента за изпълнение. Извършен е сравнителен анализ между декларираната в МД митническа стойност за единица тегло и наличните данни от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС IIIА/. На тази база е определена нова митническа стойност по МД МРН 24BG005807260474R4 от 22.03.2024 г. за стоки 6 и 7, като е отхвърлена декларираната митническа стойност. С решение РЗМ-5800-1584/32-1005947 на "РИВЪР РОУД ЛОГИСТИК" ЕООД във вр. с чл. 77 § 1, буква а и § 2, чл. 87 § 1 и чл. 101 § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл. 54 и чл. 56 от ЗДДС е определено митническо задължение за доплащане по МД МРН 24BG005807260474R4 от 22.03.2024 г. за стока 6, в размер на 79.92 лева за мито, 412.15 лева за антидъпингово мито и 326.76 лева за ДДС, за стока 7, съответно 566.80 лева за мито и 1058 лева за ДДС, представлявяща разликата между реално заплатените и подлежащи на плащане публични държавни вземания, както и лихви за забава, съгласно чл. 114 § 1 и 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В конкретния случай касационната инстанция намира, че митническият орган не се е справил с тази тежест на доказване. В оспореното решение мотивът на митническия орган за приложение на чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 се свързва с липса на документи, доказващи действително платената цена. Правилно АС-Кюстендил акцентира на практиката на СЕС по приложението на чл. 140 § 1 от Регламента за изпълнение, в която се налага виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация следва да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му (Решение от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU:С:2008: 128, т.52). Органът не е надлежно мотивирал тези свои съмнения, като негова е тежестта за доказване по общото правило на чл. 22 § 7 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Представените към МД подробно изброени търговска фактура, проформа фактура, предшестващ документ, декларация за външен транзит, пътна товарителница, 4 бр. swift, търговска фактура, фактура за митническо представителство и коносамент, са редовни от външна страна частни документи и удостоверяват сключена между страните сделка за продажба на посочените стоки. Дружеството е представило всички документи, с които разполага и които удостоверяват договорната стойност и реално заплатената цена. Посочените доказателства в своята съвкупност еднозначно определят, че посочената в МД митническа стойност на стоката е договорената такава. Митническата стойност отразява реалната икономическа стойност на внесената стока. Правилно решаващият съд отбелязва, че митническият орган не оспорва достоверността на фактурите и превозните документи. С оглед на изложеното, органът е дължал доказване на тезата си, включително чрез отправяне на искане за международна административна помощ в страната на износа. Мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на посочените стоки /керамика и дамски бански/ е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които органа се позовава. Доводите на касационния жалбоподател за приложението на решението на СЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, се явяват неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че позоваването на т. 38 и т. 39 от решението на СЕС по дело С-291/15 и възражението на органа, че договорната стойност на процесната стока е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки (по ниска с повече от 50 %), не е основано на анализ на представени от "РИВЪР РОУД ЛОГИСТИК" ЕООД документи. Посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСIIIА, както и базата за определяне на новата митническа стойност МД MRN 23BG002002107305R3 от 20.11.2023 г. и МД MRN 24BG005100020091R5 от 05.01.2024 г., не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Не се представя информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават. От друга страна, от представените данни за стоките по МД MRN 23BG002002107305R3 от 20.11.2023 г. за стоките по 6 и МД MRN 24BG005100020091R5 от 05.01.2024 г. за стоките по 7, послужили като база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки, съответно констатираните различия между тях, не може да се обоснове категоричен извод за сходство по смисъла на закона. Решението не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент 952/2013 г. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесната стока. Посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, както и базата за определяне на новата митническа стойност, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Наред с изложеното, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, като ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая допълнителна информация е предоставена - дружеството е представило: договор за покупко-продажба на стоки от 05.06.2022 г. с дружеството Intercontinental Import&Export co.q Limited; допълнителни споразумения от 24.01.2024 г. (анекс касещ конкретната сделка); търговски договор за покупко-продажба на стоки от 01.12.2023 г. и приложение по този договор; търговски договор за покупко-продажба на стоки от 11.12.2023 г. и приложение по този договор; проформа фактура 70085Р-12/05.12.2023 г. на стойност 34 829,86 евро; фактура 70085/22.01.2024 г. на стойност 34 829,86 евро; банкови плащания (/лист 11 и 12 по делото). Митническите органи, обаче, не са аргументирали защо не кредитират представените от дружеството документи, като липсва и анализ за това как те се съотнасят към декларираната митническа стойност. Незаплащането или непълната информация за заплащането на част от фактурите за доставки на стоките на доставчика им не попадат в хипотезата на чл. 140 от Регламента за изпълнение по причина, че липсват твърдени или доказани съмнения досежно размера на подлежащата за плащане сума за манифестираните в процесните декларации стоки. Както вече беше посочено, истинността и достоверността на съдържанието на д свидетелстващите документи не е била оспорена по делото, като няма спор и досежно извършваните плащания. Освен това разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламента не изисква заплащането на стоките като предпоставка за прилагането си, тъй като съдържа алтернативната предпоставка, която в настоящия случай е изпълнена, а именно - да е налице подлежаща на плащане сума, която да е установима и да бележи признака възмездност на доставката. Най-сетне, съгласно чл. 70 - остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Именно в тежест на митническите органи е да установят релевантните обстоятелства за неприложимостта на методите по § 2. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на МС по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. В случая решаващият съд наред със своите изводи за незаконосъобразност на административния акт е изложил и мотиви за неправилно приложение на вторични метод по чл. 73, § 3 от Регламент 952/2013 г. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за противоречието на митническото решение с материалния закон и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не следва да повтаря мотивите в обжалвания съдебен акт. Всичко изложено налага извода, че митническите органи не са обосновали съмненията си относно декларираната от РИВЪР РОУД ЛОГИСТИК" ЕООД стойност на стоките по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по вторичните методи. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в отсъствие на наведените касационни основания за отмяна. По разноските. При този изход на процеса и предвид своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника, Агенция "Митници" в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 600 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. които с следва да бъдат възстановени в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора. Платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като размерът му съответства с минималното възнаграждение, предвидено с чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение