Решение № 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2014 г.

Решение № 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Златина Бояджиева, против решение № 665/13.03.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3516/2013 г., с което е отменено негово решение № 1108/21.10.2013 г. и митницата е осъдена да заплати на "Садат" ООД разноски в размер на 653 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че действително платената цена е декларираната в процесния ЕАД и посочена във фактурата, представена от "Садат" ООД. Представената от митническата администрация на Р. Турция износна митническа декларация има свидетелстващ и обвързващ характер относно обстоятелствата, които удостоверява, и съгласно чл. 16 от Спогодбата между правителствата на Р. България и Р. Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност митническата администрация може да използва предоставените й информация и документи като доказателства при административните и съдебните процедури. Касаторът възразява и по отношение на размера на присъдените разноски, които намира за прекомерни. Претендира отмяна на решението на АС - Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "САДАТ" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 1108/21.10.2013 г. на началника на Митница Пловдив, както и да се присъдят направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение и разноски за преводи. Ответникът по касационната жалба - "САДАТ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 168 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Костов и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение № 1108/21.10.2013 г. на началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 29 § 1, чл. 201, § 1, б. "а", § 2 и § 3 вр. чл. 214, § 1 Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е определена митническа стойност на стоката по ЕАД № 10ВG003000Н0170154/29.10.2010 г., поставена под режим допускане за свободно обращение с крайно потребление, в размер на 42572.33 лв. /левова равностойност на 30160.20 щ. д./ с добавени транспортни разходи в размер на 265 лв. /общо 42837.33 лв./ вместо декларираните 22389.36 лв. /левова равностойност на 11447.50 евро/ и съответно е определено задължение на "САДАТ" ООД за допълнително заплащане на ДДС в размер на 4089.60 лв. ведно със законната лихва. В мотивите на решението е посочено, че при направена съпоставка на данните, съдържащи се в подадената декларация за износ пред турските митнически власти, и тези, представени в Митница Пловдив, се установява, че условията на доставка и цената се различават. Приета е декларираната от турския изпращач цена и условие на доставка FCA ISTANBUL за действително подлежаща на плащане цена с мотива, че това е първият по време официален документ. Пловдивският АС е отменил оспореното решение, като е приел следното: В решението на началника на Митница Пловдив не са изложени мотиви във връзка с това защо при наличието на документи с различно съдържание дава вяра на едни, а на други не и защо приема, че действително подлежащата на плащане цена е тази, посочена в митническата декларация за износ. Липсата на мотиви е достатъчно основание за отмяната на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Не е спазен и материалния закон. Митническият орган не е съобразил представения търговски договор, в който условието на доставка СРТ PLOVDIV е изрично договорено и съответно посочено във фактурата, представена пред Митница Пловдив. Това обстоятелство поставя под съмнение извода на митническия орган, че именно представените пред турската митница документи установяват действително подлежащата на плащане цена и условието на доставката. Двете ЕАД представляват частни документи и не се ползват с доказателствена сила по отношение на декларираната стойност на стоката и условието на доставката, поради което посочените обстоятелства следва да се преценяват с оглед всички останали, събрани доказателства. Така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че документите, представени от жалбоподателя - фактурата, договорът и декларацията от представляващия турското дружество Гюлчичек Кимя, според която през 2010 г. и 2011 г. това дружество е доставяло на "Садат" ООД есенция за перилни препарати на цена 4.75 евро/кг., което е изрично договорено в сключения на 7.01.2011 г. договор, както и че цените са в евро така както са посочени в изброените фактури и същите са платени, което е удостоверено с издадени квитанции, са достатъчни, за да се определи митническата стойност по реда на чл. 29 § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета. Неправилно е приел митническият орган в мотивите на своето решение, че подадената декларация от износителя пред турските митнически власти представлява официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила по отношение на декларираната цена на стоките и условието на доставката, както и че следва да се даде вяра именно на тази декларация, а не на подадената при вноса, тъй като е първа по време. Правилно е приел първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение, че се касае за данни, декларирани от декларатора в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ. По линия на сътрудничеството и взаимопомощта в митническата дейност от страна на турската митническа администрация не е представен официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства. Основателен е доводът на жалбоподателя, че съгласно сключения търговски договор условието на доставката е СРТ PLOVDIV, така както е посочено във фактурата, представена пред Митница Пловдив, както и че страните са се договорили, че "Садат" ООД дължи плащане на цената, посочена във фактурата, изпратена от "Гюлчичек Кимя", с условие СРТ. Пред Митница Пловдив е представена именно изпратената от износителя фактура. Представената пред турските митнически власти фактура, описана в износната декларация, не е представена по делото. С оглед така установеното от фактическа страна, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че договорната стойност по смисъла на чл. 29, § 1 Регламент № 2913/92 /платената реално или подлежащата на плащане цена на стоките/ е тази, посочена във фактурата, представена пред българските митнически власти при оформяне на режим допускане за свободно обращение с крайно потребление. С оглед на изложеното, решението на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъди направените за касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Неоснователен е доводът на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Следва да се има предвид обстоятелството, че е налице определен материален интерес, посочен като размер на задължението за ДДС в оспорения административен акт, както и задължение за лихви от изтичане на срока по уведомлението за вземане под отчет, което не е определено по размер. Минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г., определено съобразно материалния интерес, който е ясен, е в размер на 517 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение