Решение № 10326 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2020 г.

Решение № 10326 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. П. срещу решение № 30 от 31.01.2020 г. по адм. дело № 339/2019 г. на Административен съд – В. С обжалваното решение Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на В. П. срещу разпореждане от 18.11.2019 г. на полицейски орган при Районно управление – В. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и иска да се отмени, като се реши спора по същество и се отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при Районно управление – В., чрез процесуалния си представител, е изразил писмено становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, като прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора за адвокатско възнаграждение при уважаване на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения акт. По делото е установено, че административното производство е започнало по молба вх. № 178600 – 13511 на Б. Б. до началника на РУ – В., с искане за съдействие спрямо В. П., т. к. същият многократно отправял закани и заплахи спрямо него и жената, с която живее. Към искането е приложено обяснение от Б. Б. за конкретни случаи в подкрепа на твърденията му. Към преписката е представено и обяснение на В. П., в което заявява, че не познава лицето Б. Б. Съдът, при решаване на спора не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за липса на фактически и правни основания за издаване на обжалваното разпореждане. С оглед материалите по административната преписка съдът обосновано е посочил, че мотивите за издаване на оспорения акт се съдържат в съпътстващите документи по административната преписка. В съответствие с релевантните законови разпоредби е заключението на съда, че са били налице материалноправните предпоставки за упражняване на полицейското правомощие по чл. 64, ал. 1 ЗМВР във вр. с възложените охранителни функции по опазване на обществения ред и превенция на противоправни дейности. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски, В. П. следва да заплати на Областна дирекция на МВР – В. – юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на акта, разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,