Решение № 9021 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10059/2014 г.

Решение № 9021 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10059/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Димитър Георгиев Смилевски от гр. София срещу решение № 4302 от 26.06.2014 г., постановено по адм. дело № 12217 от 2013 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици и жалбата на Марияна Иванова Разсуканова и Тодор Илиев Козаров срещу заповед № РД-21-005/25.11.2013 г. на областния управител на София област бъде отхвърлена като неоснователна. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Димитър Смилевски се явява лично и с адв. А. Гоцева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно в становище по същество. Ответникът, областният управител на област - София, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответниците Марияна Разсуканова и Тодор Козаров, редовно призовани не се явяват. Представляват се от адв. В. Ангелов, който оспорва касационната жалба и твърди правилност на решението на АССГ по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АССГ е започнало по жалба на Марияна Разсуканова и Тодор Козаров в качеството им на единствени наследници на братя Илия и Крум Константинови Спиркови срещу Заповед № РД-21-005 от 25.11.2013 г. на областния управител на област София, с която на основание § 6 от ПЗР на ПЗР към ЗИД на ЗОСОИ, чл. 3, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ и чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ и на база заявление с вх. № РД 97-00-4183 от 12.11.1998 г. е наредено наследниците на Илия и Крум Спиркови, бивши собственици на фабрика "Братя Спиркови" - София, да бъдат обезщетени с компенсаторни записи на стойността на активното салдо по нарочния баланс на фабрика "Братя Спиркови" към 23.12.1947 г., намалена с реално възстановената им собственост съгласно Заповед № РД-57-83 от 22.02.1999 г. на кмета на Столична община, поправена със заповед № РД-57-83 от 11.03.1999 г. на същия кмет. Жалбоподателите твърдят, че безмотивно и незаконосъобразно областният управител не се е съобразил с допълнителното им заявление за начина на предпочетеното от тях обезщетяване, депозирано в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ на 12.11.1998 г., с което същите претендират обезщетяване със съсобственост върху сграда-павилион "Чайна"- частна общинска собственост, находяща се в бившия терен на фабриката на техните наследодатели, а за всички останали, реално невъзстановими активи от бившата фабрика - с компенсаторни записи. С обжалваното решение в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ АССГ е отменил Заповед № РД-21-005 от 25.11.2013 г. на областния управител на област София, с която е постановено обезщетяване по реда на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ изцяло с компенсаторни записи, вместо поисканото такова със собственост върху реално изграден обект- чайна, а само за разликата - с компенсаторни записи и е признато право на обезщетяване на Марияна Иванова Разсуканова и Тодор Илиев Козарев с право на съсобственост върху обект "Чайна Южен парк", изградена върху собствения им имот, а за разликата до пълния размер на дължимото им обезщетение - с компенсаторни записи. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел следното по отношение заявения с допълнително заявление вх. № РД-97-00-4183/12.11.1998 г. предпочитан начин на обезщетяване: Описаната в заявлението постройка - Чайна Южен парк, макар и изградена след одържавяването на фабриката на Братя Спиркови, попада безспорно в терена на бившата фабрика. Същата постройка - чайна не е изградена на мястото на съществувалата към датата на одържавяването едноетажна/ двуетажна жилищна сграда /съборена към 1992 г./, а на юг от нея, поради което не е идентична с включените в нарочния баланс от м. декември 1947 г. сгради. Чайната не е възстановена на жалбоподателите по ЗВСОНИ, тъй като е новопостроена. За чайната, ведно с вградения в нея трафопост, е съставен АЧОС № 359/17.10.1997 г., в който изрично е отбелязано, че същата постройка е узаконена с Акт за узаконяване № 15/27.06.1985 г. Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, на вещото лице не е предоставена преписката по узаконяване на чайната. Чайната, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, е прехвърлена в собственост на Димитър Георгиев Смилевски в качеството му на ЕТ " Дегамас" по силата на приватизационна процедура по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОбП (отм.) съгласно решение № 65 по протокол № 61 от 23.07.1999 г. на Столичен общински съвет и Договор за продажба № 99-041/23.09.1999 г., сключен със Столична общинска агенция по приватизация. След като подробно е обсъдил/по-скоро цитирал/ съдържанието на законовите разпоредби на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 5 от ЗОСОИ и чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОСОИ, АССГ е стигнал до правния и фактически извод, че дали чайната като новоизградена постройка е построена на мястото на одържавените, но съборени към 1992 г. сгради или не, е ирелевантно за основателността на претендирания начин на обезщетяване- със съсобственост върху нея. Според АССГ не са налице обстоятелствата по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, тъй като земята не е публична собственост до 25.02.1992 г., нито е придобита от трети добросъвестни лица към същата дата, нито към момента на подаване на заявлението с посочен начин на обезщетяване е била сключена приватизационна сделка. Доколкото липсват пречките по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, претенцията за обезщетяване със съсобственост върху чайната се явява основателна. Като е определил обезщетяване само с компенсаторни записи, административният орган в противоречие с материалния закон е подменил волята на заявителите - от една страна, а от друга - в нарушение на административнопроизводствените правила въобще не е мотивирал в акта си причините, поради които отказва обезщетяване със съсобственост върху посочения обект. Съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Въпреки че в мотивите на съдебния си акт АССГ е приел, че чайната към датата на постановяване на обжалваната заповед на областния управител вече е собственост на Христо Смилевски в качеството му на ЕТ и с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен искът на Разсуканова и Козаров за прогласяване нищожността на приватизационния договор, съдът необосновано е стигнал до извода, че са налице материалноправните основания за обезщетяване на жалбоподателите със съсобственост върху тази постройка. Безспорно към датата на предявяване на заявлението с предпочитан начин на обезщетяване - съсобственост върху новопостроен обект- чайна, чайната е била частна общинска собственост и спрямо нея не са били налице пречките по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Същата чайна обаче към датата на постановяване на обжалваната заповед - 25.11.2013 г. вече е била приватизирана при валидно проведена приватизационна процедура, в резултат на което е частна собственост на трето, неучаствало в реституционното производство лице - Христо Смилевски в качеството му на ЕТ "Дегамас". Това обстоятелство изключва възможността на жалбоподателите да бъде признато обезщетение чрез съсобственост. Неправилно съдът е приел, че са налице основанията за определяне на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ като е преценявал собствеността на обекта изолирано само към датата на отправеното искане за обезщетяване, но не и към датата на административния акт, с който е определен начинът на обезщетяване по ЗОСОИ. Към издаване на заповедта на областния управител действа разпоредбата на § 11 от ПЗР на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол /приповтаряща разпоредбата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.)/, която предвижда, че в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни и общински предприятия са включени движими и недвижими вещи- собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции или дялове на дружеството или с компенсаторни записи по ЗОСОИ. С цитираните по-горе специални законови разпоредби законодателят е дал предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до момента на приключване на приватизационната процедура /в т. см. решение № 78 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4543/2008 г., II г. о, ГК /. На още по-силното основание следва да се приложи разпоредбата на § 11 от ПЗР на ЗПСК, когато правоимащите по ЗОСОИ все още не са собственици на приватизирания имот, а имат само правното очакване в бъдеще да бъдат обезщетени със съсобственост в него. Нормата е специална и изключва възможността лицата да избират начина на обезщетение. При тези установени обстоятелства административният орган е имал една единствена възможност- да обезщети правоимащите лица с компенсаторни записи, което е и сторил. АССГ в нарушение на закона е изменил така определения способ като е признал на жалбоподателите право на обезщетяване със съсобственост върху чайната. Неоснователно е позоваването от страна на адв. В. Ангелов на мотивите на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 4853/2002 г. по описа на СГС, според които приватизационната сделка е непротивопоставима на предявилите реституционни претенции при упражняване на правата им по ЗОСОИ. Тези мотиви не са задължителни за настоящата съдебна инстанция, тъй като касаят констатации и правни съждения относно факти извън спорния по делото предмет /т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК/ - от една страна, а от друга - съдебната практика към 2013 г. вече е променена в противоположен смисъл, видно от цитираното решение на ВКС по гр. д. № 4543/2008 г., II г. о, ГК. По горните съображения съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено, а ВАС на основание чл. 222, ал. 1 следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло жалбата срещу заповедта на областния управител. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение