Решение № 1442 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2013 г.

Решение № 1442 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Министерство на вътрешните работи и от областния управител на Област София срещу решение № 1558 от 7.03.2013 г., постановено по адм. д. № 4143/2012 г. по описа на АС-София град, с което по жалба на Верка Пешова Георгиева от гр. София е отменена заповед № РД-15-042/10.04.2012 г. на областния управител на област София. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 208 от АПК. Редовно призовани за съдебно заседание, касаторът Министерство на вътрешните работи не се представлява, а касаторът областният управител на област София се представлява от юриск. Кюртева, която поддържа касационната жалба на своя доверител, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно развити в жалбата. Ответницата, Верка Пешова Георгиева от гр. София, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Казармов, който оспорва касационните жалби, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, спрямо които обжалваното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АССГ по жалба на Верка Пешова Георгиева от гр. София е отменил заповед № РД-15-042/10.04.2012 г. на областния управител на област София, с която административният орган на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредил изземване от държането на Георгиева на ведомствено жилище -частна държавна собственост, а именно: апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж. к. " Орландовци", ул. "Мара Бунева", бл. 3, вх. "Б", ет. 2 поради това, че същата го държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателката и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваната заповед, макар издадена от компетентен административен орган съобразно изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила, е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е стигнал до извода, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на една от трите, изброени в чл. 80, ал. 1 от ЗДС материалноправни предпоставки, които задължително следва да съществуват кумулативно, за да е налице съответствие на административния акт с материалния закон, а именно: въпреки че процесният имот безспорно съставлява частна общинска собственост, предоставен за управление на Министерство на вътрешните работи и същият се държи и обитава от жалбоподателката, държането му не е без правно основание. Не се спори по делото, че наемният договор на МВР с Верка Георгиева относно процесния апартамент е срочен и срокът на договора е изтекъл на 8.04.2005 г. Доколкото обаче от тази дата до датата на издаване на обжалваната заповед Георгиева е заплащала ежемесечно на каса при съответните служби на МВР дължимия за жилището месечен наем и това плащане е било приемано от МВР в продължение на 5 години, като върху разписките за плащане изрично като основание за получаване на сумите е записано: дължим наем за съответния месец, АССГ е приел, че с оглед препращащата норма на чл. 24, ал. 1 от ЗДС, наемните правоотношения на Георгиева по отношение жилището са се превърнали в безсрочни по силата на чл. 236, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Безсрочният наемен договор се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, каквото според АССГ МВР не е отправило до Георгиева, поради което наемните й правоотношения към датата на издаване на заповедта по чл. 80, ал. 1 от ЗДС не са прекратени. Административният съд е приел, че писмо № ДС-1203 от 4.02.2010 г., получено от Георгиева на 8.02.2010 г., не може да се третира като отправено едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на безсрочен наемен договор, тъй като същото, видно от съдържанието му, съставлява покана за освобождаване на недвижимия имот в едномесечен срок поради държането му без основание- изтекъл срочен договор за наем. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед, макар издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствени правила, е незаконосъобразна като противоречаща на материалноправните разпоредби. Правилно АССГ е заключил, че прекратеният поради изтичане на срока му договор за наем между МВР и жалбоподателката с предмет апартамента- частна държавна собственост, се е трансформирал в безсрочен такъв предвид обстоятелството, че наемодателят е получавал в продължение на пет години ежемесечно от Георгиева наемната цена за ползване на имота със знанието и без противопоставянето му. Несъстоятелни са развитите в касационните жалби твърдения, че безсрочните наемни правоотношения са надлежно прекратени преди издаване на обжалваната заповед с едномесечно писмено предизвестие, съдържащо се в писмо изх. № ДС-1203/4.02.2010 г. на МВР-Дирекция "УССД", поради което към датата на издаване на административния акт Георгиева държи имота на отпаднало правно основание. Правилно, изхождайки от съдържанието на цитираното по-горе писмо, АССГ е квалифицирал същото като покана за доброволно опразване на държания без правно основание поради изтекъл срок на наемен договор апартамент, а не като едномесечно предизвестие за прекратяване на превърнал се в безсрочен договор за наем на същия . С оглед гореизложеното правилно съдът е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед, същата е незаконосъобразна като противоречаща на чл. 80, ал. 1 от ЗДС - апартаментът се държи от Георгиева на правно основание - непрекратено по надлежния ред безсрочно наемно правоотношение. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от предмета на спора ответницата по касационните жалби има право на направените по делото разноски в своевременно претендирания и доказан по делото размер от 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение