Решение № 14237 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6892/2012 г.

Решение № 14237 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6892/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Фиеста Травел" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Иван Савов Савов, против решение № 1571/23.03.2012 г., постановено по адм. дело № 4579/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против задължително предписание, обективирано в т. 7 от протокол за извършена проверката на Дирекция "Инспекция на труда" гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменено оспореното задължително предписание. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, представлявана от пълномощника юрисконсулт Стоянова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Фиеста Травел" ЕООД против задължително предписание, обективирано в т. 7 от протокол за извършени на 9.03.2011 г. и 28.03.2011 г. проверки от инспектори към Дирекция "Инспекция на труда" гр. София, потвърдено с решение изх. № 0104/7738 от 2.05.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". За да постанови това решение съдът е приел, че с оспореното задължително предписание законосъобразно е разпоредено на "Фиеста Травел" ЕООД да изплати на Иванка Веселинова Низамова дължимото й обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за м. ноември 2010 г. по прекратеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ трудово правоотношение. Приел е за безспорно установено, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа е било дължимо, същото е начислено във ведомостта за заплати, но не е изплатено, поради което дружеството - жалбоподател, като бивш работодател на лицето, правилно е задължено да изплати това обезщетение. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, предвид това, че в предписанието не е посочен конкретния размер на обезщетението, което следва да бъде платено, като е посочил, че размерът на дължимото за плащане обезщетение съответства на този, който е начислен във ведомостта за заплати и е обективно установим. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е издаденото на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ задължително предписание, обективирано в т. 7 от протокол за извършени на 9.03.2011 г. и 28.03.2011 г. проверки от инспектори към Дирекция "Инспекция на труда" гр. София, с което на "Фиеста Травел" ЕООД е предписано да изплати на Иванка Веселинова Низамова начисленото във ведомостта за месец ноември 2010 г. обезщетение за оставане без работа при прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване на обема на работа /разликата от пълния размер/, съгласно чл. 222, ал. 1 КТ. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заповед от 11.10.2010 г., считано от същата дата, е прекратено трудовото правоотношение между Иванка Веселинова Низамова и "Фиеста Травел" ЕООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като е наредено да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Според допълнително споразумение № 18/1.03.2010 г. към трудовия договор от 9.11.2009 г. трудовото възнаграждение на служителката Иванка Низамова е увеличено на 1137,66 лв. След прекратяване на правоотношението на същата е изплатено обезщетение в размер на 679,42 лв., представляващо обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ за периода от 11.10.2010 г. до 31.10.2010 г. Не се спори, че във ведомостта за заплати за м. ноември й е начислено обезщетение за периода от 1.11.2010 г. до 11.11.2010 г. в размер на 413,69 лв. като облагаем доход, от които 345,89 лв. - за изплащане, което не е изплатено. По делото няма данни, нито се твърди от страните, че в едномесечния срок от прекратяване на трудовото правоотношение Иванка Низамова е започнала работа. В тази връзка по преписката са приложени две молби от същата - от 29.10.2010 г. и от 10.11.2010 г., подадени до управителя на "Фиеста Травел" ЕООД, с искане за изплащане на обезщетение по чл. 222 КТ, съответно за периода 31.10.2010 г. - 31.10.2010 г. и за периода 1.11.2010 г. - 11.11.2010 г., към които са приложени декларации, че за съответните периоди не е получила обезщетение. Въпреки че тези молби не са заведени с входящи номера по регистъра на дружеството, то е безспорно, че са получени от същото по факс, за което е направено изрично отбелязване от представител на дружеството, а освен това според писменото обяснение от Анита Карагьозова, пълномощник на "Фиеста Травел" ЕООД, Иванка Низамова е представила копие от трудовата си книжка и декларация, че не е започнала работа. Предвид така установената фактическа обстановка, правилно първоинстанционния съд е направил извода за законосъобразност на оспореното задължително предписание. Поради това че трудовото правоотношение на Иванка Низамова е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - при намаляване на обема на работата, то същата има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. В разпоредбата е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни и в други изрично изброени случаи, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя; обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. В случая е осъществено изплащане обезщетението за част от едномесечния период - от 11.10.2010 г. до 31.10.2010 г., а за останалата част от периода - до 11.11.2010 г., обезщетението само е начислено във ведомостта за заплати, но не е изплатено. При установеното наличие на предпоставките по чл. 222, ал. 1 КТ, както и предвид начисляването на неизплатената част от обезщетението, предписанието за изплащането на тази част е законосъобразно. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че не е ясно какъв размер от обезщетението следва да бъде изплатен на лицето. На първо място, в оспореното задължително предписание е изрично посочено, че следва да бъде изплатено обезщетението, което е начислено във ведомостта за заплати за м. ноември 2010 г. /разликата от пълния размер/, а в административната преписка е представено копие от тази ведомост, от която е видно какъв е начисленият размер - 413,69 лв. като облагаем доход, от които за получаване - 345,89 лв. На следващо място, в решението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", постановено при административното обжалване на задължителното предписание, също е посочено, че се дължи начисления размер на обезщетението във ведомостта за заплати и същевременно е посочен този размер - 345,89 лв. Оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които са били поддържани и пред първата инстанция, са неоснователни. Не може да се приеме, че е накърнено правото на защита на дружеството, след като същото е взело участие в административното производство и е упражнило надлежно правото си на обжалване по административен ред и по съдебен ред, включително пред две съдебни инстанции, при което е имало възможност да представи всички необходими, относими и допустими доказателства, да направи възраженията си и да наведе съответните доводи. Обстоятелството, че при оспорването на предписанието не е възприета защитната теза на дружеството, не може да обуслови извод за накърняване на правото му на защита. Поддържаното в касационната жалба становище за съществено нарушение на изискването за мотивиране на акта с посочване на дата и място на издаването му, не може да бъде споделено. На първо място в чл. 59, т. 8 АПК е предвидено изискване за посочване на дата на издаване на акта, но няма изискване за посочване на място на издаването, поради което твърдението на касатора, че липсата на място на издаване представлява съществено процесуално нарушение, е неоснователно. Действително в акта не е изрично посочена датата на издаването му, но в конкретния случай това нарушение не може да се приеме за съществено, тъй като датата на издаване на акта е установима. В титулната част на протокола е посочено, че се издава въз основа на извършени проверки на 09 и 28.03.2011 г., т. е. протоколът не би могъл да бъде издаден преди втората от посочените дати. Същевременно от представеното по делото заверено копие от протокола е видно, че същият е връчен на "Фиеста Травел" ЕООД на 28.03.2011 г., което е удостоверено с подпис на упълномощеното лице. Предвид тези обстоятелства са налага единствено възможния извод, че актът е издаден на 28.03.2011 г. Спазването на срока за връчване на акта, предвиден в чл. 61, ал. 1 АПК няма значение за законосъобразността на самия акт, поради което и това възражение е неоснователно. Неправилно е становището, че задължителното предписание е издадено извън правомощията на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда". В чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като в т. 1 е предвидено правомощието да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и други посочени области. Неизплащане на дължимо обезщетение представлява нарушение на трудовото законодателство, поради което административният орган не е излязъл извън кръга на правомощията си. Поддържаното пред настоящата инстанция твърдение, че между страните е висящ гражданско правен спор по дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ не е подкрепено с никакви доказателства, поради което не може да бъде взето предвид, а освен това противоречи на конклудентно изразеното признание от страна на дружеството относно дължимостта на обезщетение, осъществено чрез начисляването му във ведомостта за заплати за м. ноември 2010 г. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,