Решение № 14958 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2017 г.

Решение № 14958 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община П. чрез юрк. П., против решение № 1441/14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1966/2015 г. по описа на Административен съд П.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Оспореното решение е неблагоприятно за главния архитект, тъй като последното създава за него задължение за произнасяне. Действително административният орган неправилно не е бил конституиран като страна в първоинстанционното производство. Допуснатото нарушение не е съществено, доколкото главният архитект разполага с право на жалба и има възможност да организира защита си - чл. 210, ал. 2 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Г. Г., действаща лично и със съгласието на майка си П. Д. Г., против заповед № ДК-10-ЮЦР-47/23.06.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЦР-П.. Със заповедта е отхвърлена жалбата й и е оставен в сила акт № 1/10.02.2015 г. на главния архитект на община П., издаден на основание § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, за узаконяване на обект "Заснемане и узаконяване на жилищна сграда", находяща се в УПИ VII- 439, кв. 53 по плана на кв. "Македония", гр. П. на името на всички собственици в сградата. Съдът е отменил заповедта и акта за узаконяване като незаконосъобразни и е върнал преписката на главния архитект за произнасяне по заявление вх. № 9400-8517/01.07.2003 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено е, че към 20.05.1997 г. е било извършено надстрояване на жилищната сграда в УПИ VII- 439, кв. 53 по плана на кв. "Македония" без наличието на изискуемите за това строителни книжа. Правилно административният съд е приел, съобразно доказателствата по делото, че процедурата по узаконяване на строежа по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ е започнала с подаване на заявление на 01.07.2003 г. /л. 266/ от част от собствениците в жилищната сграда при спазване на законоустановения срок. Именно във връзка с това заявление, след неколкократно представяне на технически инвестиционни проекти за обекта, са издадени актът за узаконяване и процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в процедурата по узаконяване са допуснати множество нарушения. Не е спазено изискването на § 184, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗУТ като в едномесечен срок от постъпване на заявлението не е съставен констативен акт. Неправилно е приложен и § 184, ал. 6 ПЗР ЗИД. За надстрояване като процесното и по разпоредбите, действащи към момента на извършването му - чл. 56, ал. 3 ЗТСУ, и по сега действащите разпоредби - чл. 183, ал. 1 ЗУТ, е необходимо изрично съгласие на всички собственици от етажната собственост, а такова категорично не е налице. Предвид това административният орган е следвало да изследва обстоятелството дали праводателите на Г. са знаели за незаконното надстрояване към момента на извършването му и едва тогава да презумира липсата на възражения по § 184, ал. 6 ПЗР ЗИД. Съгласно заключението на СТЕ самият незаконен строеж не е приведен в съответствие с утвърдения проект за узаконяване, като са налице множество съществени отклонения. Това представлява нарушение на § 184, ал. 7 ПЗР ЗИД ЗУТ, съгласно който строежът се привежда в съответствие със съгласувания проект преди издаване на акта за узаконяване. Административният орган не е изяснил и защо е издаден акт за узаконяване за цялата сграда, при положение, че липсва разрешение за строеж само за надстрояването, а за останалата част от сградата е издадено разрешение за строеж № 65/11.07.1994 г. С оглед изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора в полза на ответника П. Г. Г. следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав