Решение № 4854 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15053/2018 г.

Решение № 4854 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15053/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 5370 от 05.09.2018 г., постановено по адм. д. № 6634/17 г. Административен съд - София град, трето отделение, 51-ви състав, е отхвърлил жалбата на Д. П. срещу ревизионен акт № Р – 22221716003296 – 091 – 001/15.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. София, изменен с решение № 717/11.05.2017 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. София и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП" - София юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 510 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. К. Чакова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

С определение № 6992 от 05.11.2018 г. по същото дело съдът е изменил решение в частта му за разноските, като е осъдил жалбоподателя да заплати юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 273 лв.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от Д. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. К. Чакова. В същата се прави оплакване, че постановеното определение е неправилно поради допуснато нарушение на закона. Моли Върховния административен съд да отмени определението.

Ответният по частната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

По касационната жалба

Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на е отхвърлил жалбата на Д. П. срещу ревизионен акт № Р – 22221716003296 – 091 – 001/15.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. София, изменен с решение № 717/11.05.2017 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. София и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП" – София, с който на лицето са определени задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 66 022, 73 лв. ведно със съответните лихви. На първо място решаващият съд се е произнесъл по възраженията на задълженото лице за нищожност на оспорения ревизионен акт поради липса на компетентност на издателите на акта, съответно поради липса на редовен електронен подпис. Възраженията са определени от съда като неоснователни, като е прието, че издателят на акта е разполагал с надлежна компетентност за това, а ревизионният акт е подписан с квалифициран електронен подпис. Прието е още, че ревизионното производство е извършено при спазване на процесуалните правила и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е описал и установената фактическа обстановка, изразяваща се в закупуване от жалбоподателя и съпругата му на недвижим имот, който в последствие е бил продаден, като за разликата между придобивната и продажната цена не е била подадена годишна данъчна декларация. Съдът е възпроизвел в мотивите на решението приложимите разпоредби от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ относно облагането на подобен доход с данък общ доход – чл. 10, 11 и 33, и съпоставяйки ги с фактите по делото е приел, че при определяне на задълженията на жалбоподателя органът по приходите е приложил правилно материалния закон. Решаващият съд е определил като неоснователно възражението на страната, че размерът на данъка е определен неправилно, тъй като е следвало да бъде взето предвид; цялото салдо за годината, съответно целия баланс от получени и похарчени от жалбоподателя доходи. В тази насока е посочено, че нормата на чл. 34 ЗДДФЛ в приложимата за ревизирания период редакция определя начина на данъчната основа за този вид доход и същата е приложена вярно от приходния орган.

Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната част и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е отхвърлил възражението на страната за нищожност на издадения ревизионен акт, съответно че неправилно е прието, че същият е издаден при спазване на материалния закон.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Направените оплаквания относно изводите на административния съд, че оспореният ревизионен акт е правно валиден, а възражението за нищожност е неоснователно, не могат да бъдат споделени. От данните по делото е видно, че ревизионното производство е образувано със заповед № Р – 222217160003296 – 020 – 001/13.05.2016 г., връчена на 14.06.2016 г., изменена със заповеди № Р – 22221716003296 – 020 – 002 от 10.09.2016 г. и Р – 22221716003296 – 020 – 003/12.10.2016 г., всичките издадени от П. Г., на длъжност "началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. София. Тъй като последната е била преназначена на друга длъжност, със заповед № РД – 01 – 188/01.02.2017 г., издадена от И. Х., директор на ТД на НАП – София, правомощията да издава ревизионен акт са възложени на Б. Н. – също заемащ длъжността "началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. София. При така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, а възражението на задълженото лице в обратния смисъл се явява неоснователно.

Не намират подкрепа във фактите по делото и възраженията за нищожност на ревизионния акт, обосновани с това, че същият не е подписан с квалифициран електронен подпис от издателите. На страница 5 в мотивите /л. 141 от първоинстанционното дело/ са изложени нарочни мотиви в тази насока, като е прието, че ангажираните от ответната страна доказателства установяват по несъмнен начин, че ревизионният акт е подписан с квалифициран електронен подпис. В допълнение е посочено, че при извършена служебна справка в публичния регистър, поддържан от доставчика на документа, също е установено, че подписалите ревизионния акт лица притежават квалифициран електронен подпис към този момент. Впрочем оплакването в тази насока не е подкрепено с никакви конкретни аргументи или доказателства.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата относно допуснато нарушение на материалния закон. С оглед на фактите по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите е приложил правилно материалния закон. Допуснатите неточности в ревизионния акт относно начина на определяне на данъчната основа са отстранени с решението на директора на Д"ОДОП"-гр. София.

По този въпрос вече е формирана съдебна практика – решение № 2427 от 19.02.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 12863/2018 г., с което е оставено в сила решение № 4744/12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6636/2017 г. по описа на Административен съд – гр. София, с което е отхвърлена жалбата на Е. П. – съпруга на касационния жалбоподател, по отношение на ревизионен акт, издаден при идентична фактическа обстановка за нейната част от доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 10, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 33 ЗДДФЛ.

Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба.

Същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

С оспореното определение първоинстанционният съд е изменил решението в частта му за разноските, като е осъдил жалбоподателя да заплати юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 273 лв., вместо определеното с решението 2 510 лв.

Оплаквания за неправилност на постановеното определение са в следните две насоки:

• че размерът на възнаграждението е следвало да бъде определен при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 НЗПП;

• че съдът не е съобразил нормата на чл. 75, ал. 5 ГПК с оглед на направеното възражение за прекомерност на разноските;

Направените оплаквания са неоснователни.

Въпросът за разноските в производството по оспорване на ревизионни актове е уреден в нормата на чл. 161 ДОПК и при наличие на изрична разпоредба в тази насока няма как да се прилагат по аналогия разпоредби на ГПК относно отговорността за разноски. Нормата на чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето ДОПК определя, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В случая юрисконсулското възнаграждение е определено при условията на чл. 36 ЗАдв. Във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Възражението относно прекомерност на разноските също е неоснователно. Нормата на чл. 161, ал. 2 ДОПК определя, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, в който размер е определено юрисконсулското възнаграждение.

Като правилно и законосъобразно определението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП" - гр. София юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 275 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,