Решение № 7080 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2014 г.

Решение № 7080 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството епо реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Светломир Николов Нешков, лишен от свобода, понастоящем в затвора Белене, против решение № 318 от 19.06.2014 г., постановено по адм. д. № 241 по описа з 2014 г. на Административен съД - Враца. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, наршение на материалния закон и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - началник на затвора гр. Враца оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административнапрокуратура представя мотивиран остановище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, закоято съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допуситма за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Враца в производството по чл. 257 от АПК е разгледало иска на Светломир Нешков против началника на Затвора Враца да изпълни задълженията си да му окаже съдействие в рамките на закона по отношение на желанието му за създаване на потомство, пряко произтичащи от акт с рег. № 4391/19.04.2012 г. на Главния директор на ГД"ИН" и от акт с рег. № 94-С-16/13.05.2013 г. на Зам. -министър на правосъдието. Съдът е приел, че не е налице бездействие от страна на ответника, с мотив, че сочените от молителя като неизпълнени актове на Зам. -министъра на правосъдието и на Главния директор на ГД"ИН" не представляват нормативни актове, от който да произтичат преки задължения за осъществяване на фактически действия, неизпълнението на които да се определи като бездействие. След отмяната на отказа за демонтиране на камерата за видеонаблюдение в стаята за удължено свиждане, същата е премахната, т. е. разпореждането на висшестоящия административен орган е изпълнено. Дадените указания за оказване на съдействие за осъществяване на желанието на ищеца за създаване на потомство в рамките на режима, при който изтърпява наказанието си, не представляват волеизявление и в този смисъл не са административен акт, подлежащ на пряко и непосредствено изпълнение от страна на ответника. Не може да се приеме за основателно твърдението на ищеца, че с неизпълнението на дадените му указания от страна на висшестоящите административни органи с цитираните по-горе писма, ответникът е нарушил задълженията си по чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗИНЗС, тъй като от текста им не може да се направи извода, че са му възложени определени функции във връзка с изявеното от ищеца желание за потомство, нито такива функции са му възложени по силата на самия закон. Предвидените по закон правни възможности за осъществяване на контакт с близките на ищеца не са задължителни и се предоставят само при изпълнението на определени изисквания, които не могат да бъдат игнорирани единствено защото ищецът е изявил желание за това. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Видно от доказателсвата по делото, съдът е приел, че с писмо рег. № 94-с-16/13.05.2013 г. Зам. -министърът на правосъдието е отменнил мълчалив или изричен отказ на Началника на Затвора Враца за демонтаж на съществуваща камера за видеонаблюдение в мястото за удължено свиждане и в тази си част писмото представлява административен акт, тъй като съдържа волеизявление на горестоящия административен орган по повод административна дейност на ответника. Демонтажът е извършен на 17.05.2013 г.,, което не е било оспорено от ищеца. В това писмо са посочени предвидените в закона правни възможности за контакт на лишените от свобода с близките им, а именно: удължено свиждане, 12 часово свиждане извън района на мястото за лишаване от свобода, домашен отпуск или прекъсване изпълнението на наказанието. От представената Справка с рег. № 2669/20.12.2013 г. на ответника се установява, че по повод искането на ищеца с него са провеждани няколко срещи, на които той не е уточнил точно в какво се изразява претенцията му за оказване на съдействие за създаване на потомство, като е отказал прилагане на метод на асистирана репродукция. Правилни са изводите на съда, че посочените действия и актове на адимнистрацията на затвора в рамките на законовите правомощия личните контакти могат да ъдат провеждани, като при условия на удължено свиждане лишеният от свобода не е лишен от възомжност за създаване на потомство. Не може да се приеме за основателно твърдението, че е наизпълнение от страна на началника на затвора на задължението, възможено с акта на заместник министъра да се окаже на касационния жалобподател съдействие в рамките на закона за изпълнеине на желанието му той дасъздаде потомство. За да е налице конкретно неизпълнеине на задължение от страна на администрацията на затвора в посочения смисъл е необходимо жалбоподателят да е поискал извършване на конкретно дейсвие и да е последвало противоречащо на правна норма бездействие. По делото не се установява такива конкретни мерки да са били поискани и да е налице бездействие. От друга страна правото на създаване на потомство от гледна точка на ЕКПЧ се разглежда светлината на защитан а личния и семейния живот. Съгласно чл. 8 от ЕКПЧ всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Правата по чл. 8 от ЕКПЧ не са сред абсолютните права, гарантирани от Конванцията и намесата в упражняването им е допустима в случаите когато това е предвидено в закона и тя е подчинена на стандартита, установени за преценката им като необходима в едно демократично общество, при спазване на принципа на пропорицоналност. В конкретния аспект на делото, въпросът със създаване на потомство от страна на Нешков не може да се постави в зависимост от извършването на превантивни конкретни действия от страна на администрацията. Зачитането на правото на личен живот от страна на администрацията винаги следва да е свързано само с предоставяне на условия и време, при активност и заявено конкретно желание от страна на лишения от свобода. Предвид изложеното, касационната жалба на Слетломир Нешков се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховниятадимнистративен съд