Решение № 8216 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13440/2017 г.

Решение № 8216 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13440/2017 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на М. М. С. от гр. В. срещу решение № 91 от 24.10.2017 г., постановено по адм. дело № 178/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 1786з-226/12.07.2017 г. на началника на РУ - В. към ОД на МВР - В. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че както административният орган, така и административният съд неправилно са приели, че жалбоподателят не е обосновал наличието на основателна причина за издаване на разрешително за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Оспорва присъденото от първата инстанция юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, началникът на РУ - В. към ОД на МВР - В., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспореното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на М. С. срещу изричен отказ рег. № 1786з-226/12.07.2017 г. на началника на РУ - В. към ОД на МВР - В. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Като се е позовал на строго формалния характер на административното производство и с оглед съдържанието на изрично подаденото пред началника на РУ-В. заявление за издаване на разрешение, решаващият съд е приел, че производството е по реда на чл. 87 от ЗОБВВПИ. След като е обсъдил представените по делото доказателства и доводите на страните, е заключил, че по делото се е установило съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа. Съдът е приел, че посочените от Станков обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоохрана, респективно - не налагат необходимост за жалбоподателя да разполага с оръжие. Преценил е, че оспорващият не е ангажирал доказателства, които да водят на извод за наличие на реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези на негови близки или за съществуването на обосновано предположение за посегателство върху личността или имуществото на лицето и неговото семейство. Приел е за недоказани твърденията за необходимост от самоохрана, като правилно е посочил, че обстоятелството, че е бил учител, във връзка с което е засегнал ученици, който от своя страна са останали недоволни от него, не сочи на необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Административното производство пред началника на РУ - В. е започнало с искане за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт. В конкретния случай, при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правнообоснован извод, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против обжалваното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба. Изложените в касационната жалба доводи във връзка с посегателства срещу дома и вилата на лицето са наведени за пръв път пред настоящата инстанция, като същите не са доказани нито в административното, нито в първоинстанционното производство. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоохрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката съдът правилно е приел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. В този смисъл Административният съд - В. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Възражението на касационния жалбоподател във връзка с присъдените разноски за защита от юрисконсулт е неоснователно. Юрисконсултското възнаграждение се дължи на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В подкрепа на този извод е и тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общо събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което, когато съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административния орган е представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. Воден от горното, Върховният административен съд