Решение № 12045 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. Илиев от гр. Димитровград, срещу Решение 882 от 07.01.2021 г. постановено по адм. д. 428/2020 г. по описа на Административен съд Хасково. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се конкретни съображения единствено относно отхвърлителната част на решението по предявения иск за неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание Е. Илиев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна Областна дирекция на МВР Сливен (ОД на МВР - Сливен), чрез процесуален представител, счита касационната жалба за недопустима против осъдителната част на решението, с което е уважен предявения иск за имуществени вреди за сумата от 550 лв., поради липсата на правен интерес и за неоснователна против отхвърлителната част на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по отношение на отхвърления иск за неимуществените вреди. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, но е частично допустима. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил като неоснователен искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на Илиев, против ОД на МВР - Сливен, за сумата от 10 000 лева (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от отменено по съдебен ред Наказателно постановление 18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОД на МВР - Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, административнонаказателната дейност по издаването му и действията на мл. автоконтрольор при ГПК - СПП ОД на МВР - Сливен по съставяне на Протокол за ПТП 1641671, рег. 1031-13 от 08.01.2018 г. Наред с това съдът е осъдил ОД на МВР Сливен да заплати на Илиев сумата от 550 (петстотин и петдесет) лв., представляваща обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от отмененото по съдебен ред Наказателно постановление 18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОД на МВР - Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2020 г. до окончателното й заплащане и е отхвърлил като неоснователна исковата му претенция за сумата над 550 лв. до претендирания размер от 2000 лв. Също так, в полза на Илиев съдът е присъдил разноски в размер на 57 (петдесет и седем) лв. За да постанови този резултат Административен съд Хасково е приел за установено, че на 08.01.2018 г. от длъжностно лице мл. автоконтрольор при ГПК С ПП ОД на МВР - Сливен, на Илиев е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 000532 за това, че на 03.10.2017 г. около 11.45 часа в гр. Сливен, като водач на товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , управлява товарния автомобил и прикачено ремарке с рег. [рег.номер на МПС] , излизайки от двор на Електроразпределение Юг ЕАД, КЕЦ - Сливен, при извършване на маневра да излезе от двора и да се включи в пътната мрежа, блъска опорна бетонна колона, желязна врата и част от оградата, настъпва ПТП с материални щети, водачът напуска ПТП, без да уведоми органите на МВР. На същата дата е съставен и протокол за ПТП 1641671, рег. 1031-13. Въз основа на съставения АУАН на ищеца Е. Илиев е издадено Наказателно постановление (НП) 18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОД на МВР - Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, за извършени на 03.10.2017 г. две административни нарушения: т.1. По чл. 25, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП), за което на основание чл.179, ал. 2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и т. 2. По чл.123, ал.1, т., б.в от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. Наказателното постановление е било обжалвано по съдебен ред и е отменено с влязло в сила на 21.02.2019 г. съдебно решение. Съдът е приел, че в производството пред съда Е. Илиев е бил представляван от адвокат, на когото е заплатено възнаграждение в размер на 550 (петстотин и петдесет) лв. за оказване на правна помощ и съдействие. В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С. Илиева - съпруга на ищеца и Ц. Василев син на ищеца. Съдът е обосновал извод за доказаност на исковата претенция за имуществени вреди, в размер на 550 лв., представляваща заплатената сума за правна защита и съдействие по обжалване на наказателното постановление. За горницата над 550 лв. до претендирания размер от 2000 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, Административен съд Хасково е приел, че ищецът не ангажира доказателства за направени разходи във връзка с личното му явяване в Районен съд Сливен. По отношение претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв., от административно-наказателната дейност във връзка с отмененото Наказателно постановление 18-0804-000532 от 18.04.2018 г., съдът е приел за недоказани твърдените от Илиев душевни болки и страдания. Настоящият състав на Върховен административен съд, Трето отделение намира по съществото на спора следното: Касационната жалба е недопустима в частта, с която искът на Е. Илиев е уважен за сумата от 550 (петстотин и петдесет) лв., представляваща обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление 18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОД на МВР - Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2020 г. до окончателното й заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая постановеният съдебен акт, относно уважената част на исковата претенция, е изцяло благоприятен за касатора, поради което за последния не е налице правен интерес от неговото оспорване, респ. от неговата отмяна в тази част. Касационната жалба е недопустима в тази й част, поради което, същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част - да се прекрати. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема за допустима касационната жалба в останалата част, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Настоящият състав споделя изложеното от Административен съд Хасково по отношение на действията на длъжностното лице по съставяне на протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП). Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон. В съдебния акт е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Предвид и фактическите установявания на съда е изведен и единствено възможният и правилен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Твърдените от Илиев душевни болки и страдания, негативно отношение от страна на работодател и колеги, притеснения и стрес при водените съдебни процеси, накърнен обществен престиж, пропусната възможност от професионална реализация, водеща до лишаване от право на труд и съответно придобиване стаж за пенсиониране не са доказани по безспорен начин в първоинстанционното производство. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи тежестта на доказване, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. Твърдените в исковата молба неимуществени вреди, не се установяват по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. Тези свидетелски показания са общи и не установяват надлежно обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията, а други доказателства за установяването им не са ангажирани. Показанията на свидетелите не сочат за претърпени от Илиев неимуществени вреди, които да са пряка последица от отменения акт и действията на мл. автоконтрольор от състав на ОД на МВР Сливен. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от конкретна административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е изводът на Административен съд Хасково за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Предвид изложеното решението в отхвърлителната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК и чл. 215, т.4 във вр. чл. 210, ал.1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение