Определение № 3697 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2012 г.

Определение № 3697 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2012 г., ?II о., докладчик съдията Панайот Генеков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 4287 от 23.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1936/2011 г. от Административен съд - София-град. Първата касационна жалба е от кмета на район "Надежда" при Столична община (СО). С нея се оспорва решението в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на Людмила Николаевна Попова сумата от 3826 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на общината, ведно със законната лихва от 13.07.2010 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е осъдена СО да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 150 лв. за осъществената служебна защита на ищцата, както и да заплати на Административен съд - София-град сумата от 100 лв., представляваща заплатеното възнаграждение на вещото лице. С касационната жалба на кмета на район "Надежда" при СО се твърди и в съдебно заседание се поддържа, че решението в тази му част е неправилно поради наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С писмен отговор по касационната жалба Людмила Попова оспорва същата като неоснователна. Втората касационна жалба е от Людмила Николаевна Попова, от гр. София, подадена чрез адв. Весела Кръстева и е насочена срещу решението в частта му, с която е отхвърлен като недоказан искът й срещу Столична община с правно основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 10 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на район "Надежда" при СО, както и в частта, с която е отхвърлен искът й срещу СО за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на общината до пълния му предявен размер от 10 950 лв. С касационната жалба на Людмила Попова се твърди и в открито съдебно заседание се поддържа становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По тази касационна жалба е постъпил писмен отговор от кмета на район "Надежда" при СО с мнение за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата на Людмила Попова. Счита, че същата следва да се уважи относно непризнатите неимуществени вреди. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира и двете касационни жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими. За да се произнесе по същество по тях, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил като недоказан иска на Людмила Николаевна Попова срещу Столична община с правно основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 10 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на район "Надежда" при СО, осъдил е СО да заплати на Людмила Николаевна Попова сумата от 3826 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на общината, ведно със законната лихва от 13.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 10 950 лв. Със същото решение е осъдена Столична община да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 150 лв. за осъществената служебна защита на ищцата, както и да заплати на Административен съд - София-град сумата от 100 лв., представляваща заплатеното възнаграждение на вещото лице. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно фактическо действие на административен орган. От фактическа страна съдът е установил, че Людмила Николаевна Попова е била настанена в общинско жилище на територията на район "Надежда" с настанителна заповед № 113/27.04.1976 г. и многократно подновявани договори, включително такъв от 14.07.2005 г. и анекси към него. Поради констатирано неплащане на разноски към експлоатационните дружества, договорът е прекратен със заповед № РД-09-287/20.05.2010 г. на кмета на район "Надежда". Тази заповед като неоспорвана от ищцата е влязла в сила. В резултат на това е издадена и заповед № РД-09-376/29.06.2010 г. за принудително изземване на общинското жилище, обитавано от ищцата. За заповедта и поканата за доброволно изпълнение същата е уведомена своевременно със съдействието на полицията. По делото са изслушани свидетелски показания в две групи: по повод действията на общинската администрация в деня на изземването на 13.07.2010 г. и по повод настъпилите за ищцата неимуществени вреди. От тях ставало ясно, че ищцата е била отведена от жилището и приета в института за спешна помощ "Пирогов" поради самонараняване, а след това е била на преглед в Психиатричното отделение при дежурен психиатър. Въпреки заявеното суицидно намерение не е била приета в отделението за наблюдение и привечер е била освободена. Придружена от наблюдаващия я социален работник се е върнала в жилището, но същото е било заключено с подменена ключалка. В последствие е била отведена в районното управление по местонахождение на жилището, но след изясняване на обстоятелствата през деня, същата не е била задържана. Едва след няколко дни й е бил осигурен достъп до жилището, но само за да изведе от там домашния си любимец. От правна страна съдът е приел за доказани изложените от ищцата факти, че не е присъствала на изземването, доколкото това представлявал отрицателен факт и тежестта на оборването му била върху ответника, който от своя страна твърдял, че ищцата е присъствала на изземването, но не е ангажирал доказателства за това. От свидетелските показания на социалния работник Драгомир Иванов, който твърдял, че по време на действията по изземването на ищцата е била оказвана спешна медицинска помощ, съдът е обосновал извод, че Людмила Попова не е присъствала при извършването на тези действия. Твърденията на ищцата, че е имала нужда от пренастаняване и че административният орган е бездействал в тази насока, като факти, съдът е приел за недоказани, тъй като ищцата не била представила доказателства от една страна относно момента на възникване на основанието за пренастаняване, а от друга страна за това отправено ли е искане до органа за предоставяне на друго жилище, съответстващо на нуждите й. Макар и ответникът да не бил представил доказателства, подкрепящи твърдението му, че е предложил на ищцата пренастаняване, което тя била отказала, съдът не можел да изведе неблагоприятни за ответника правни последици дотолкова, доколкото ищцата не била доказала от кой момент за нея са възникнали причините за пренастаняване в по-малко жилище. Не се доказало и твърдяното отношение на служители на районната администрация спрямо ищцата, както и отказът да я приемат и запознаят с правата й във връзка с административното производство. Поради това съдът е приел, че не е налице първото условие за присъждане на обезщетение, а именно не било налице незаконосъобразно бездействие. Не били представени и доказателства за притежаваните от ищцата вещи, които са се намирали в апартамента към датата на изземването. По делото е била изслушана експертиза, която съдът е кредитирал като обективна и незаинтересована. Изводите от нея съответствали на доказателствата по делото и същата не била оспорена от страните. Поради това съдът е приел, че доколкото стойността на вещите била определена с експертизата в размер на 3826 лв., тъй като не били налични други доказателства за нея, то до тази стойност според съда следвало да се намали исканото обезщетение като искът над тази сума до пълния предявен размер следвало да се отхвърли. Налице била пряка причинно-следствена връзка между несъставянето на протокол и настъпилата за ищцата вреда, доколкото в резултат на това не ставало ясно дали и кои вещи са предадени на съхранение в склада на общината, съобразно изискванията на Наредбата. Съдът е кредитирал и показанията на разпитаните свидетели относно тежкото емоционално състояние, в което се е намирала ищцата в периода след връчване на съобщенията за изземване на жилищното и фактическото му осъществяване. Съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е приел, че липсва елемент от фактическия състав, а именно липсвала причинно-следствена връзка между описаните обстоятелства и претърпените от ищцата болки и страдания. Вярно било, че ищцата е преживяла болки и страдания от факта, че остава без дом и вещи. Описаните от свидетелите терзания и разстроено душевно състояние в конкретния момент обаче, не се дължали само на констатираното по отношение на нея хронично депресивно разстройство. То можело да усили претърпените от нея страдания и усещане за безпомощност и отчаяние, но в никакъв случай не били основната причина за тях. Напротив, всеки човек останал без дом и покъщнина изпитвал определени отрицателни чувства. В конкретния случай те били подсилени и от тежкото социално и икономическо състояние на лицето, доказано по делото с документи. Според съда, под комплексното въздействие на различни причини ищцата безспорно била увредена, но вредите не можели да се отделят и да се установи конкретно и самостоятелно влияние върху негативните чувства и емоции, изпитвани от Попова. По касационната жалба на кмета на район "Надежда" при СО настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, при разглеждането й по същество намира същата за неоснователна. Правилни са изводите на съда относно наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на общината по чл. 1 от ЗОДОВ за причинени на Людмила Попова в следствие незаконосъобразни бездействия на общинската администрация имуществени вреди. Съдът е установил наличието на незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващо се в несъставянето на опис на вещите при изземване на жилище, когато то се осъществява в отсъствието на обитателите на изземваното жилище. В касационната жалба се твърди, че изземването е започнало в присъствието на жалбоподателката Попова и поради това не е съставен опис. Извън конкретното изискване на чл. 34, ал. 6 от Наредбата, според което се съставя протокол-опис в два екземпляра на завареното имущество при изземване на жилище в отсъствието на обитателите му, не само правната, но и житейската логика налага лицето да присъства при осъществяване на цялата процедура, а не само в нейното начало, когато видно от свидетелските показания е присъствала ищцата. Правилно съдът е приел, че липсата на такъв протокол-опис налага извод за незаконосъобразно бездействие на общинската администрация при извършване на действия по изземването на жилището на Людмила Попова. Като е приел, че са налице и останалите предпоставки, а именно настъпили за ищцата имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с несъставянето на опис на вещите й, съдът правилно е осъдил Столична община да заплати претърпените от ищцата имуществени вреди, като неправилно е определил размера им, за което ще стане въпрос по-долу. По изложените съображения касационната жалба на кмета на район "Надежда" при СО като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По касационната жалба на Людмила Николаевна Попова, Върховният административен съд, трето отделение, намира същата за основателна. Правилно съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при общината, изразяващо се в несъставяне на протокол-опис за изземване на вещите на Людмила Попова и осъществено при изпълнение на административна дейност по изземване на общински жилищен имот. От това бездействие за ищцата са настъпили имуществени вреди, тъй като е било отнето имуществото й. Тези вреди пряко произтичат от несъставянето на протокол-опис. В тази връзка следва да се отчете, че твърдението на ответника, че Людмила Попова е могла да потърси вещите си в 1-месечен срок не кореспондират с доказателствата по делото. Приложена е единствено заповед № РД-09-076/28.12.2007 г., с която кметът на район "Надежда" при СО нарежда в мазето на 141 ОУ, находящо се в гр. София, район "Надежда", ж. к. Свобода", да се съхраняват вещите от иззетите по реда на чл. 65 от ЗОС и чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО общински жилища, като тези вещи следва да се съхраняват в 1-месечен срок, считано от датата на принудителното изземване. По делото липсват данни жалбоподателката да е уведомявана за местонахождението на имуществото й. От изложеното следва, че съдът е установил нанесените на ищцата имуществени вреди по основание, но не е определил правилно техния размер. Назначената по делото съдебно-оценителна експертиза е определила стойността на вещите по средно пазарни цени за употребявани вещи, като за това какви са били те, вещото лице се е позовало само на описание, направено от ищцата. Съдът е следвало да събере всички доказателства, от които да се установи вида, броя и качеството на отнетите на жалбоподателката вещи, включително и свидетелски показания, след което да назначи експертиза, която да ги оцени. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира този пропуск за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което счита, че решението в частта му, с която искът за претърпени от ищцата имуществени вреди е бил частично уважен, следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. По отношение на неимуществените вреди съдът е обосновал правилни изводи за причиняването на такива на ищцата, причинени в резултат от действията по принудителното изземване на общинския имот и намиращи се в пряка причинна връзка с тези действия. Съдът обаче абсолютно необосновано е приел, че понеже не можел да отдели и да установи конкретно и самостоятелно влияние върху негативните чувства и емоции, причинени на Попова от тези действия, от негативните изживявания, причинени от общото й състояние, не следвало да присъжда обезщетение за морални вреди. В тази част решението следва да бъде отменено и тъй като съдът е установил наличието на всички предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вместо него настоящата инстанция да се произнесе. Тъй като специалният закон ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществените вреди, субсидирано следва да се прилага гражданското законодателство и по-конкретно чл. 52 от ЗЗД, който дава възможност за определянето им по справедливост. Съдът приема за установено реалното претърпяване на неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции за ищцата. Същите се доказват от показанията на разпитаните по делото свидетели, като следва да се отчете, че при наличието на установените по делото обективни обстоятелства твърдените негативни емоции се преживяват без дори да е необходимо доказването им и позовавайки се дори и само на житейската логика и опит. При преценката на така установените конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира за справедливо обезщетение за преживени от жалбоподателката Людмила Попова неимуществени вреди в размер на 3000 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 4287 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 1936/2011 г. на Административен-съд - София град в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на Людмила Николаевна Попова, от гр. София, сумата от 3826 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на общината, ведно със законната лихва от 13.07.2010 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 10 950 лв. ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените с мотивите на настоящото решение указания. ОТМЕНЯ решение № 4287 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 1936/2011 г. на Административен съд - София-град в частта му, с която е отхвърлен като недоказан искът на Людмила Николаевна Попова, от гр. София, срещу Столична община с правно основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 10 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на район "Надежда" при СО, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Столична община да заплати на Людмила Николаевна Попова сумата от 3000 (три хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на общинската администрация, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 10 500 лв. Решението не подлежи на обжалване.