Решение № 6241 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2014 г.

Решение № 6241 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Милена Желязкова Минева от гр. София, подадена чрез пълномощника й, против решение № 776 от 21.01.2014 г., постановено по адм. д. № 8494/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена подадената от касатора жалба срещу заповед № ЧР-03-18 от 21.05.2013 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" поради злоупотреба с доверие и използване на служебното положение, както и за неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Според Минева решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено и всестранно релевантните за спора факти и обстоятелства; анализирал е представените по делото доказателства едностранчиво, като не е отговорил на възраженията на жалбоподателката. В резултат на това е достигнал до противоречащ на материалния закон правен извод. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на индивидуалния административен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема следното: Предмет на първоинстанционния съдебен контрол е законосъобразността на заповед № ЧР-03-18 от 21.05.2013 г. на министъра на правосъдието, с която на Милена Минева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за злоупотреба с доверие и използване на служебното положение, както и за неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10, чл. 224, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Първоинстанционният съдебен състав е заключил, че заповедта е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е от фактическа страна, че по категоричен начин са доказани вменените на Минева дисциплинарни нарушения. Установил е, че жалбоподателката е работела като инспектор II степен (пробация) в затвора в гр. София, първа категория. Дисциплинарното производство е образувано във връзка с постъпили данни от отдел "Разследване" в Главна дирекция "Национална полиция" при МВР и образувано досъдебно производство, в което Минева е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 293, ал. 1 от НК, чл. 290, ал. 1 от НК, чл. 301, ал. 1 от НК и чл. 304б, ал. 1 от НК. Назначен е дисциплинарноразследващ орган. На 25.04.2013 г. жалбоподателката е поканена да даде писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган и такива са дадени на 25.04.2013 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на служителката. На 9.04.2013 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че Милена Минева през месец октомври 2012 г. в съучастие с колегата си Валентин Дамянов Лазаров са подбудили лишените от свобода Тодор Тодоров и Григор Русев, свидетели по висящо наказателно производство, съзнателно да потвърдят неистина в полза на Валентин Лазаров. За периода 2009 г. - 19.12.2012 г. в качеството си на длъжностно лице - инспектор II-ра степен пробация в затвора София служителката е поискала 1000 лв. от лишения от свобода Тодор Тодоров, за да заличи наложено му наказание и 2000 лв., за да подготви предложение до комисията по чл. 73 от ЗИНЗС за условно предсрочно освобождаване. Заедно с колегата си Валентин Лазаров е поискала 5000 лв. от лишения от свобода Красимир Къртев, за да упражни влияние пред комисията по чл. 73 от ЗИНЗС. Според справката, за периода 2008 - 2012 г. майката на лишения от свобода Тодоров е дала на Минева около 15 000 лв., за да може същият да бъде назначен на работа, да му бъде заличено наказание, да реализира правата си за смяна на режима и на условно предсрочно освобождаване. Дисциплинарноразследващият орган е преценил, че с поведението си Милена Минева е нарушила чл. 40, 41, 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", които са станали достояние на служителите на МП и на обществеността, като нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Служителката е запозната с обобщената справка на 10.04.2013 г. и на същата дата е депозира възражение. Помощният орган е изготвил предложение до дисциплинарнонаказващия орган, който го е възприел от фактическа и правна страна и на 21.05.2013 г. е издал оспорената заповед. Тричленният съдебен състав правилно е приел, че процедурата по провеждане на дисциплинарното производство не е нарушена. За да отхвърли жалбата, е изложил мотиви, които се свеждат до общия извод за доказаност на вменените дисциплинарни нарушения от фактическа и правна страна. Приел е за убедителни и безпротиворечиви обясненията на лишените от свобода, като обстоятелството, че са дадени преди образуване на дисциплинарното производство, не е довело до допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на тези обяснение е формирал извод, че Минева е извършила описаните в оспорената заповед тежки нарушения на служебната дисциплина. Според съда, събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания не опровергават доказателствата по административната преписка. Посочил е, че макар и служителката по длъжностна характеристика да не е имала право да изготвя предложения до комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, не означава, че не е вземала пари с обещание да окаже влияние за вземането на решения. Решението е неправилно. За да достигне до правния извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдебният състав не е обсъдил всички доказателства по делото и не е изложил мотиви защо кредитира едни доказателства, а на други не дава вяра. Доказателствата по делото, събрани по време на дисциплинарното производство и в съдебно заседание не доказват по безспорен начин допускането от служителката на вменените й тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в използване на служебното положение за лична облага и за облага на трети лица, злоупотреба с власт и неспазване на Етичния кодекс за поведение. На Милена Минева е наложено дисциплинарно уволнение, като са взети предвид единствено обясненията на изтърпяващите наказание лишаване от свобода Тодор Миладинов Тодоров, Красимир Стоянов Къртев, Григор Николов Русев, Валентин Ошанов Христов и майката на Тодоров - Милодина Маринова. Те твърдят, че Тодор Тодоров и майка му са давали пари на служителката Минева, за да направи предложение пред Комисията по изпълнение на наказанията и да уреди на Тодоров предсрочно условно освобождаване, промяна на режима, преместване в затворническо общежитие, започване на работа. Действително, като пробационен служител тези дейности не са в правомощията на Минева. Но по делото няма и никакви данни кога и какви суми са давани в рамките на вменения период 2009 г. - 19.12.2012 г. с обещания за оказване на съдействие. Освен това датата на извършване на нарушението е от значение с оглед сроковете, в които може да се налага дисциплинарно наказание. Майката на осъдения Тодор Тодоров е изложила пространни обяснения, които противоречат на житейската логика и не се установяват от други доказателства по преписката, но тези обстоятелства не са съобразени от първоинстанционния съд. Между обясненията на затворниците също има съществени противоречия, които не са изяснени и съдът не ги е коментирал в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. Не е изложил съображения и защо не кредитира показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание. Видно от материалите по делото, обясненията на осъденото лице Красимир Къртев не кореспондират с писмени доказателства по делото - предложение за условно предсрочно освобождаване, направено от Димитрина Митева; не е обсъждана докладна записка от Иванка Василева - НССДВР при затвора в гр. София; не са съобразени докладни записки на самата служителка Минева. Съдът е кредитирал изцяло показанията на осъдения Тодор Тодоров, без да ги обсъди ведно с други относими доказателства във връзка с личността и поведението на това лице. Първоинстанционният съдебен състав не е анализирал всички доказателствени източници, касаещи вменените дисциплинарни нарушения и е формирал правния си извод едностранчиво. Съдът не се е мотивирал защо кредитира показанията само на групата свидетели, обясненията на които са взети предвид в заповедта. Съдът следва да намери подкрепа на изложените от тях факти и в други доказателствени източници. В случая тричленният състав не е анализирал поотделно и в съвкупност всички доказателства и не е направил техен задълбочен анализ. Доказателствата по делото са оценявани едностранчиво, като са обсъждани и взети предвид само онези от тях, които сочат на дисциплинарни простъпки на служителката, без да се обсъдят другите, обосноваващи тезата на жалбоподателката. Очертаната в заповедта фактология не е несъмнено установена, съгласно събраните по делото доказателства, поради което същата не обуславя категоричност на възприетите правни изводи. Дисциплинарната санкция може да се установява не само с преки, но и с косвени доказателства. Тричленният състав въобще не е обсъдил приобщените към преписката доказателства и не е анализирал тяхното съдържание, за да очертае правнозначимите фактически положения досежно вмененото дисциплинарно нарушение като виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на Минева. Поради това направеният извод за реализиране на дисциплинарните нарушения е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав. При новото разглеждане на делото следва да се направи анализ на релевантните за спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и обясненията на лицата - участници в твърдяна схема за даване, респ. получаване на нерегламентирани суми, и техните близки, да се изследва дали има данни осъдените лица да са се ползвали, съответно да им е отказвано, привилегировано отношение от страна на служителката Минева и следователно дали имат интерес от дискредитирането й; да посочи фактическите обстоятелства, които счита за установени, доказателствата, въз основа на които ги приема, заедно с аргументирани съображения кои от доказателствените източници кредитира и кои отхвърля. Чрез съответните доказателствени способи следва да бъдат изследвани всички елементи от обективната и субективна страна на нарушенията, вменени на Милена Минева, за да се прецени осъществени ли са те, при каква форма на вината и какво е следващото се по вид и размер дисциплинарно наказание. Извършването на описаната правораздавателна дейност се явява съществено условие за постановяване на законосъобразно решение по съществото на спора. С оглед изхода на правния спор разноски на страните не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,