Решение № 736 от 4.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2019 г.

Решение № 736 от 4.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 144 от 9.06.2020 г. по касационната жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана за краткост по-долу Комисията, чрез процесуалния представител главен инспектор Л. против въззивно решение № 47 от 21.03.2019 г. по в. гр. д. № 71 по описа за 2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 131 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 72/2015 г. на ОС Стара Загора в обжалваната част и е прекратено производството по делото. Обжалването на въззивния акт е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос за характера на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), по който е констатирано противоречие с тълкувателно решение по т. д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват лично, като касаторът се представлява. Изразеното от процесуалният му представител становище е за основателност на подадената жалба. Желае същата да бъде уважена, като обжалваният акт бъде отменен, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Представя подробни писмени бележки. Постъпило е писмено становище от ответниците, чрез процесуалния им представител адвокат И.. В него са изложени подробни доводи, касаещи съществото на спора, като направеното искане е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявения от Комисията иск. Претендира направените разноски. Становището на представителя на Върховна касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Счита, че въззивният акт следва да бъде отменен, а делото върнато на Апелативен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: С тълкувателно решение № 1/4.06.2020 г. по т. д. № 1/2018 г., ОСГК на ВКС прие, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. При тези отговори на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна, защото мотивите на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционния акт са в противоречие с приетото в горепосоченото тълкувателно решение. Неправилен е изводът на въззивния съд, че срокът по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) за проверка е преклузивен, ирелевантно е пресмятането му и съответно неправилен е и изводът, че производството е било недопустимо образувано. Постановеният въззивен акт следва да бъде отменен и тъй като по делото няма произнасяне от въззивен съд по съществото на спора, делото следва да се върне за разрешаване на заявения материалноправен спор, след обсъждане на ангажираните доказателства и съобразно заявеното в жалбата. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение