Решение № 11943 от 21.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ, Агенцията), чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Иванов, против Решение 2981 от 03.05.2022 г., постановено по адм. дело 5794/2021 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо с изх. 94-00-136/13.05.2021 г., за заличаване на лични данни на З. Кръстев, съдържащи се в публикувани документи по партидата на Народно читалище "Пчелин-1895", [ЕИК] и преписката е изпратена на администратора на лични данни Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявлението на З. Кръстев, в сроковете по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламента) съобразно указанията на съда и АВ е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приложил нормите на ЗЗЛД и на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), както и на ОРЗД като е приел, че АВ има качеството на администратор на лични данни, докато в случая Агенцията е получател на данни, предоставяни от заявителите в регистърно производство. Качеството на администратор на лични данни има Народно читалище "Пчелин-1895" като заявителят е следвало да отправи искането си до читалището, което от своя страна да представи в рамките на регистърното производство за вписване актове и документи със заличени лични данни, при съобразяване на нормата на чл. 13, ал.6 изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка касаторът се позовава на Становище с рег. ПНМД-01-116(20)/2021 на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в което са развити съображения в посочения смисъл. Освен това се сочи, че съдът неправилно е приел, че оспореното писмо има характеристиките на административен акт, каквито същото не притежава. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърден оспорения отказ на изпълнителния директор на АВ. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация З. Кръстев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна, съобразно чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но не по изложените в същата съображения. При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция констатира, че съдебното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Производството по делото е образувано по жалба на З. Кръстев, в която първоначално е посочено, че е насочена против мълчалив отказ на Агенция по вписванията да заличи неправомерно събрани и незаконосъобразно обнародвани негови лични данни в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Тъй като по делото с административната преписка е приложено писмо с изх. 94-02-136/13.05.2021 г., подписано от изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което по същество е оставено без уважение искането на Кръстев за заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикувани документи по партидата на Народно читалище "Пчелин 1895", първоинстанционният съд, с разпореждане от 16.06.2021 г. е оставил жалбата без движение, с указание жалбоподателя да уточни дали оспорва мълчалив отказ на АВ или писмото от 13.05.2021 г. на изпълнителния директор на АВ. С уточнение от 12.07.2022 г., в дадения му срок, жалбоподателят е посочил, че оспорва писмо с изх. 94-02-136/13.05.2021 г. на Агенцията по вписванията, което съставлява мълчалив отказ за заличаване на личните му данни. Независимо от така уточнения предмет на жалбата като насочена срещу Агенцията по вписванията, първоинстанционният съд с разпореждане от 19.10.2021 г. е конституирал страните по делото - жалбоподател - З. Кръстев, ответник - изпълнителния директор на АВ, като издател на цитираното писмо. В производството именно изпълнителният директор е редовно призоваван, депозирал е становище от 24.11.2021 г., съответно в оспореното съдебно решение първоинстанционният съд изрично е посочил, че ответник е изпълнителния директор на АВ, като е отменено издаденото от същия писмо. В решението са развити доводи, че писмото е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон. В тази връзка и независимо от посоченото относно компетентността на изпълнителния директор на АВ, съдът е развил правни съображения относно Агенцията по вписванията като е посочил, че именно Агенцията е администратор на лични данни, същата е сезирана с искане от субект на данни за изтриване/заличаване на личните му данни, съдържащи се в документи, публикувани по партидата на посоченото народно читалище, което искане е такова по чл. 17 , пар. 1, б. "б" и "г" от ОРЗД. Съдът в решението е обсъдил относимата към спора нормативна рамка, дадена с общностните и национални разпоредби, в светлината на дейността на АВ като администратор на лични данни, като е приел неизпълнение на задълженията именно на Агенцията по вписванията. С диспозитива на решението е отменено писмото на изпълнителния директор като незаконосъобразно, но преписката е изпратена на Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявлението за изтриване на лични данни, при спазване на дадените от съда указания по тълкуване на закона. Така постановеното решение е недопустимо поради неправилно конституиране на страните в съдебното производство. Жалбата, с която е сезиран съда (след уточнение на същата) е насочена срещу отказ на администратор на лични данни да уважи заявление по чл. 17 от ОРЗД. Както правилно съдът е посочил в мотивите си Агенцията по вписванията, а не изпълнителният директор е администратор на лични данни, като постановеният отказ е оспорен по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Съдът правилно е посочил, че съгласно чл. 4, пар. 7 от Регламента "администратор" на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. "Обработване" на лични данни по определението на чл. 4, пар. 2 от Регламента означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Агенцията за вписванията, съгласно чл. 3 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ води, съхранява, осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон, осигурява свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите, осигурява регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел. Следователно АВ попада в определението за администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, пар.7 от Регламент 2016/679, независимо от това, че получава актовете и данните от друго лице - заявител по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ. С решение от 13.03.2017 г. по дело СЕС С-398/ 2015, Camera di Commersio Industria, Artigianato e Agricoitura di Lecce v Salvatfre Manni, съдът на Европейския съюз посочва, че органът, който поддържа регистъра на дружествата е "администратор" и извършва обработка на лични данни, като преписва и съхранява тази информация в регистъра и я съобщава, когато е уместно, при поискване на трети лица - т. 31 и 35 от решението, като Директива 95/46 (Директива за защита на личните данни, понастоящем отменена от Регламента), приложима за казуса, се прилага при обработване на данни от публичен орган, който води регистър на търговските дружества. В този смисъл съдът правилно е отхвърлил и възражението, че АВ е "получател" на личните данни. След като Агенцията по вписване е сезирана в качеството й на администратор на лични данни и е постановила отказ по заявление по чл.17 от Регламента (мълчалив или изричен), с подаването на жалба до съда по чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД, тя придобива качеството на ответник в съдебното производство. За съда е възникнало задължение по чл. 153, ал. 1 от АПК да конституира по делото като ответник Агенцията по вписванията, а не изпълнителния директор, който не е администратор на лични данни. Конституирането и призоваването като ответник на изпълнителния директор, съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до недопустимост на постановения съдебен акт. Съгласно нарушения чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица, т. е. в случая като издател на оспорения акт АВ следва да е страна по делото, като в нарушение на задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК съдът не е конституирал служебно надлежната страна. Решението е постановено спрямо ненадлежна страна. Процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК представлява негова абсолютна процесуална предпоставка, а допуснатото нарушение има за последица недопустимост на съдебния акт. Посоченото налага съдебното решение да бъде обезсилено и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане следва като ответник да се призове, за да участва в съдебното производства АВ и спрямо същата следва да е постановено съдебното решение. Тъй като решението се обезсилва на процесуално основание, настоящата съдебна инстанция не решава делото по същество, поради което не следва да се произнася по искането за преюдициално запитване и по исканията за разноски. По това искане следва да се произнесе съдът, който решава делото по същество при правилно конституирани страни. Предвид изложеното и на основание чл. 221 ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,