Решение № 11961 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5463/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 137 от 29.04.2021 г., постановено по адм. д. 118/21г. Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на Захарни заводи АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.Свети Княз Борис I 29, чрез юрисконсулт А.Гецов, решение 32 45205/09.02.2021г. на директора на Териториална дирекция Дунавска на Агенция Митници, и е върнал делото като административната преписка на директора на Териториална дирекция Дунавска за произнасяне по искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с вх. 32 372369 от 16.12.2020г., подадено от Захарни заводи АД при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. С решението съдът е осъдил Агенция Митници да заплати на Захарни заводи АД, сумата 150лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от директора на ТД Дунавска към Агенция Митници /сега Териториална дирекция Митница Русе/ чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Я.Якимов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Велико Търново и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски. Ответното по касационната жалба дружество Захарни заводи АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.Свети Княз Борис I 29, чрез пълномощника си юрисконсулт А.Гецов е депозирало писмено становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на разноски. Представляващият дружеството в съдебно заседание адв. К. Георгиев също поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Велико Търново е отменил решение 32 45205/09.02.2021г. на директора на ТД Дунавска на Агенция Митници, с което на Захарни заводи АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.Свети Княз Борис I 29, е отказано издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане с вх. 32 372369 от 16.12.2020г. и е върнал делото като административна преписка на Териториална дирекция Дунавска за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения митнически акт фактическите констатации и правните аргументи за издаването му. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и липсват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби. Аргументите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че дружеството притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител BG004300Е0112 от 09.01.2018г. за нуждите на производствената му дейност, като подаването на искане за издаване на ново такова е свързано с промяна в състава на лицата, които представляват дружеството. 2. Отбелязано е, че не са настъпили никакви промени в производствената дейност на дружеството и горивата не се използват за други цели, поради което ако има промяна в обстоятелствата, за които е издадено удостоверението то тежестта за доказването им е на административния орган. 3. Посочено е, че като ново обстоятелство в оспореното решение се явява даденото тълкуване на нормата на чл.4,т.37 ЗАДС, в която норма законодателят е дефинирал понятието енергиен продукт за отопление и прилагането на тълкуването на закона, дадено в решение на Съда на Европейския съюз по дело С 240/01. Административният съд е посочил, че това тълкуване на закона, както и позоваването на решението на Съда на Европейския съюз е неправилно, като се позовал на многобройна практика на Върховния административен съд по идентични дела /цитирани на стр.5 от решението, съответно в писменото становище и защита на ответника по касация/. 4. На страница 6 от решението административният съд е изложил подробни мотиви защо не възприема даденото тълкуване на закона /чл.4,т.37 ЗАДС/ в решението на административния орган. Акцентирано е на това, че в случая енергийните продукти се използват единствено и само за производствената дейност на дружеството, а това че при използването им се отделя топлина не означава, че чрез изгарянето се извършва отопление. Акцентирано е още, че не са налице никакви нови обстоятелства, изключая лицата представляващи дружеството, от тези, които са били налични при издаването на предходното удостоверение за освободен от акциз краен потребител. 5. На отделен ред решаващият съд е изложил мотиви, че при издаването на оспорения административен акт са нарушени редица принципи на правото, като забрана за неравнопоставено третиране на сходни положения, принципа на правната сигурност и оправданите правни очаквания. Този извод е обоснован с това, че предходното удостоверение на жалбоподателя е издадено след водене на поредица от съдебни дела, а новото решение за отказ е издадено при идентична фактическа обстановка, при действието на същата правна рамка. Направен е краен извод, че издаденото решение на директора на Териториална дирекция Дунавска /сега ТД Митница Русе/ е издадено в противоречие с материалния закон. По изложените аргументи административният съд е отменил същото и е върнал делото като административната преписка за произнасяне по искането при даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Решението на Административен съд Велико Търново е правилно и законосъобразно. В касационната жалба директора на ТД Дунавска към Агенция Митници /сега Териториална дирекция Митница Русе/, се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основният довод на касатора е за неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се излагат аргументи, че по делото няма спор за факти и за какво ще бъдат използвани въпросните енергийни продукти, но тълкуването на нормата на чл.4,т.37 ЗАДС следва, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделяне на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция, какъвто и и процесния случай. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че ответното по касация дружество има за основен предмет на дейност производството и доставка на захар, захарни изделия и спирт, като в производствения процес се използва природен газ, за който е поискано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. По същество спорът между страните е правен и е свързан с тълкуването и прилагане на нормата на чл.4,т.37 във вр. с чл.24,ал.2,т.4 ЗАДС относно понятието енергиен продукт за отопление. Настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл.221,ал.2 АПК мотивите на първоинстанционния съд по прилагането и тълкуването на материалния закон, като в допълнение следва да бъде посочено следно: Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която в редакцията й действаща от 1.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 ("енергиен продукт с двойно предназначение") и т. ЗЗ ("минералогични процеси") и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. По същество решаващият довод на митническия орган, че след законодателната промяна на чл. 4, т. 37 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 г. дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, е неправилен и необоснован. От данните по делото е видно, че основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на горивата е получаването на топлина, необходима за осъществяването на производствения процес, а не за отопление. От изложеното следва, че използваният от дружеството продукт не може да бъде квалифициран като "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС и попада в предвиденото в б. "б" на същата разпоредба изключение. В тази насока първоинстанционният съд е съобразил безпротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление", включително и след изменението на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, ДВ бр. 97/2017 г., в сила от 1.01.2018 г., според която използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява използване за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. В случая правилно е акцентирано и на обстоятелството, че дружеството е притежавало издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като подаването на искане за издаване на ново такова е обосновано от промяна на кръга на лицата, които представляват дружеството, а не от някакви други обстоятелства. След като е стигнал до правни изводи, че оспореният митническия акт е издаден в противоречие с материалния закон, отменил е същия и е върнал делото като административна преписка за произнасяне по искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител при дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, Административен съд Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, като при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Агенция Митници в състава на която влиза административния орган, издал оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружеството разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37,ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,