Решение № 14868 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3446/2011 г.

Решение № 14868 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3446/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Дамянова Цонева от гр. Търговище против решение № 10 от 20.01.2011 г. по АД № 181 по описа за 2010 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2821 от 27.09.2010 г. на директора на ДСП община Търговище. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и материалноправни нарушения - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - община Търговище не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Търговище е заповед № 2821 от 27.09.2010 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - община Търговище, потвърдена с решение № РД 05/0097 от 03.11.2010 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Търговище, с която на Мария Дамянова Цонева от гр. Търговище е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за сезон 2010/2011 г. Решението на Административен съд - Търговище, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на на материалноправната норма на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. След като е установил, че на 14.11.2005 г. и на 30.08.2007 г. жалбоподателката е извършила продажби на притежавани от нея недвижими имоти, съдът законосъобразно е приел, че тя не отговаря на условията за отпускане на целева социална помощ. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, са неоснователни. На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (в сила от 27.05.2008 г.) право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съгласно допълнителното условие на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП (изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) социалната помощ се отпуска, ако лицата или семействата не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. От фактическа страна не е спорно, че през последните пет години преди подаване на молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с вх. № 2821/31.08.2010 г. жалбоподателката Цонева е извършила две продажби: на 14.11.2005 г. е продала притежаваната идеална част от нива с идентификатор 73626.411.142 с площ от 8.110 дка в землището на кв. "Бряг", гр. Търговище, а на на 30.08.2007 г. е продала поземлен имот с идентификатор 73626.503.198 с площ от 923 кв. м., ниско застрояване, в гр. Търговище. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касационната жалбоподателка, че продадените имоти не са обхванати от хипотезиса на материалноправната норма на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Нивите следва да бъдат квалифицирани като селскостопански имоти по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, а продажбата на идеална част от нива през последните пет години (2005 г.) е пречка за отпускането на социална помощ. При това фактическо положение е без значение правният статут на продадения през 2007 г. поземлен имот, който според представеното пред настоящата инстанция удостоверение № УО-ТСУ-384 от 14.10.2011 г., издадено от Община Търговище, по действащия подробен устройствен план на кв. Бряг е отреден за застрояване. Неоснователно е и възражението за неприложимост на изменената разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП (в сила от 09.04.2010 г.) предвид обстоятелството, че към момента на продажбата на нивата през 2005 г. действащата разпоредба (редакция - ДВ, бр. 40 от 2003 г.) е поставяла условие кандидатстващите за социални помощи лица да не са прехвърляли само жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. При липса на преходна разпоредба, уреждаща заварените случаи, изменената материалноправна разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП се прилага по отношение на всички заявления за отпускане на социални помощи, подадени след влизането й в сила. Оспорената заповед, с която е отказано отпускане на социална целева помощ за отопление, е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Търговище е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,