Решение № 26 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10145/2024 г.

Решение № 26 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10145/2024 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. В. Ш., чрез процесуалния й представител, против решение № 3043 от 05.08.2024 г., постановено по адм. дело № 341/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се като незаконосъобразна проведената процедура по оценяване с твърдения за неспазени изисквания на чл. 20, чл. 21 и чл. 23 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Нарушенията на съдопроизводствените правила се свързват с липса на обективен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, в резултат на което формираните правни изводи се считат за необосновани. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 Закона за държавния служител (ЗДСл). Претендира се заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответникът – управителят на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез своя пълномощник в писмен отговор, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. В. Ш. срещу заповед № 02 от 07.03.2024 г. на Управителя на Национална здравноосигурителна каса, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката като "Началник на отдел" "Специализирана администрация", Отдел "Договаряне и контрол на извънболнична медицинска, дентална помощ и аптеки", считано от 11.03.2024 г., на основание чл. 107, ал. 2, във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл поради поставена окончателна годишна оценка: "неприемливо изпълнение", най – ниска годишна оценка за изпълнение на заеманата длъжност. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган – Управителя на Национална здравноосигурителна каса, който е орган по назначаването, в изискуемата писмена форма и с реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Сочи се, че оценяването на постигнатите резултати е в оперативната самостоятелност на административния орган, а съдът извършва проверка на процедурата за поставяне на оценката и съобразяването й с критериите за оценяване, като в случая се констатира спазване на правилата на НУРОИСДА. По горните съображения жалбата на И. В. Ш. е отхвърлена. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните основания за постановяването му, като изложените мотиви в оспореното решение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Служебното правоотношение на И. В. Ш. е прекратено след като тя получава при атестиране възможно най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността. Правилно съдът посочва, че правилата за оценяване на изпълнението на длъжността от държавния служител по ЗДСл се съдържат в Глава III от закона "Статут на държавния служител", Раздел VIIа "Оценяване на изпълнението", а редът за атестирането е предвиден в НУРОИСДА. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗДСл и чл. 6, ал. 1 НУРОИСДА, държавният служител се оценява ежегодно, като периодът на оценката е от 01 януари до 31 декември на съответната година, като според чл. 76, ал. 3 ЗДСл, респ. чл. 6, ал. 3 НУРОИСДА на атестация подлежат държавните служители, които имат действително отработени най - малко 6 месеца през подлежащата на оценяване календарна година. Обосновано съдът посочва, че в чл. 76, ал. 4 и ал. 5 ЗДСл е определено, че оценяването на изпълнението на длъжността на служителя се извършва от оценяващ ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показани компетентности. Според чл. 2 НУРОИСДА, оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и на показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 9 – чл. 11 НУРОИСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности на служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19а, ал. 1 НУРОИСДА). Правилен е изводът на административния съд, че атестирането е извършено в съответствие с условията на НУРОИСДА, тъй като жалбоподателката има действително отработени 6 месеца за една календарна година на длъжността "Началник отдел", поради което не се констатира нарушение на процедурата по оценяването с оглед изискванията на чл. 6, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 1 НУРОИСДА. Обосновано и правилно административният съд е отхвърлил възраженията на служителя, че със същата не е проведена междинна среща, като е констатирал спазване на правилата на НУРОИСДА. Както правилно посочва съдът видно от приложения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжностни с аналитични и/или контролни функции на И. В. Ш. на длъжност "контрольор" в отдел "ДИОКМДПА" към РЗОК – Пазарджик, с период на оценяване от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., е проведена междинна среща на 26.06.2023 г. Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че такава е проведена, но за длъжността "контрольор", която служителят е заемал към момента на нейното провеждане. И. В. Ш. е назначена на длъжността "Началник отдел", считано от 01.07.2023 г. и законодателят изрично е посочил сроковете за провеждане на междинна среща - от 15 юни до 31 юли на съответната календарна година, с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 1 НУРОИСДА. Законосъобразни са изводите в оспореното решение, че атестирането е извършено и в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 3 НУРОИСДА. В тази връзка по делото е представен протокол от проведената на 25.01.2024 г. среща, между оценяващия и контролиращия ръководител на жалбоподателката и служители от ръководения от нея отдел. По делото е разпитана свидетелката М. Н. - оценяващ ръководител на служителя Ш., чийто показания са кредитирани от съда като непротиворечиви и безспорни. От тях се установява, че между двете лица е проведена среща – разговор във връзка с поставената годишна оценка на служителя, както и че на същата са били разяснени фактите, въз основа на които е поставена посочената във формуляра оценка. Анализирайки данните във формуляра, правилно съдът е преценил за обоснована и съобразена с нормативните правила годишната оценка "неприемливо изпълнение" на жалбоподателя, която е подкрепена с цитирани документи, достъпни чрез системата "Архимед", служебната поща, контролните и договорните досиета, както и мненията на служителите, за които по делото е представен протокол от проведена среща с тях, с Директора и Заместник – директора на РЗОК – Пазарджик, и служителката. Законосъобразно съдът подчертава, че във формуляра за оценка се съдържат както аргументи за липсата на посочените в приложение № 1 към чл. 15 НУРОИСДА професионални компетентности на атестираната служителката, така и за нарушения на поставените в индивидуалния работен план цели. В работния процес служителката е била информирана чрез изпращане на писма до нея за даване на обяснения по различни случаи за установените пропуски в работния й процес, установяващи несправянето й с възложените й служебни задължения и цели. Неоснователно е възражението на касатора, че при преценката за законосъобразност на оспорената заповед, административният съд не е обсъдил оценките на служителя от предходни години 2016 – 2022 г., с което е допусната съществено процесуално нарушение, както и че не е съобразил професионалното поведение на служителя за времето от назначаването й в същата администрация в противоречие на принципа за съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 АПК и принципа за стабилитет на държавните служители. Това е така, тъй като видно от доказателствата по делото през посочения период служителят е заемал различни експертни длъжности. Същата за първи път е била назначена на ръководна длъжност от 01.07.2023 г., компетентностите и целите за изпълнението на която са различни от тези на предходно заеманите длъжности, предвид което получените оценки за експертните длъжности са ирелевантни. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е в противоречие с изискванията на чл. 20, изр. второ НУРОИСДА, както и на чл. 76, ал. 9 ЗДСл и чл. 23, ал. 2 НУРОИСДА. Както касационната жалбоподателка сама посочва, в конкретния случай същата е била запозната с оценката за изпълнението на заеманата от нея длъжност на 26.01.2024 г. Не е спорно и че в течащия след това срок за възражение, тя е излязла в отпуск, поради временна неработоспособност в периода 30.01.2024 г. до 12.02.2024 г. Твърдението, че срокът за възражение срещу оценката й изтича на 13.02.2024 г., предвид завръщането й от отпуск е невярно. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че нито в ЗДСл, нито в НУРОИСДА е регламентирано спирането или прекъсването на срока за възражение при ползване на отпуск по болест. Поради което са спазени изискванията посочени в чл. 20, чл. 21 и чл. 23 НУРОИСДА. Недоказани са наведените от жалбоподателя оплаквания за пристрастност и необективност на оценяващия ръководител. Освен лишени от доказателства, тези доводи не са обосновани с ясни мотиви, с оглед на което се явяват неоснователни. Оценяващият ръководител е извършил оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и е мотивирал същата писмено и е приложил доказателства. Следва да се отбележи, че не е налице нарушение на принципа "non bis in idem", а възражението в обратен смисъл на касатора е неоснователно. Това е така, тъй като заповед № 13/09-22/22.01.2024 г. за дисциплинарно наказание "забележка" е била отменена с решение № 1385 от 09.04.2024 г., постановено по адм. дело № 179/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и актът е влязъл в сила. Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че изводите в оспореното решение за законосъобразност на процесната заповед са обосновани и правилни. В съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд, приема че процедурата по атестиране на служителя е изпълнена надлежно и не са допуснати нарушения, които да опорочават определената обща оценка. По горните доводи, оспореното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство пред касационна инстанция в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,