Решение № 11403 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2014 г.

Решение № 11403 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мехмедали Вели Бинбаш против решение № 78 от 19.08.2014 г. по адм. дело № 175/2014 г. на Административен съд - Сливен, с което жалбата му против заповед рег. № 864/13.06.2014 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Сливен за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като не е извършил описаното в заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната - делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Сливен е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган и при спазване формалните изисквания на закона. Заповедта е подписана от дисциплинарно наказващия орган и съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) реквизити, като действията и поведението на Бинбаш са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите издаването на акта документи (обобщена справка, становище на дисциплинарно - разследващия орган). Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР - Сливен (заповед № 494/28.03.2014 г.), извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР (отм.), резултатите от нея са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Правилно е прието, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Обобщената справка за резултата от проведеното дисциплинарно производство и становището на дисциплинарно - разследващата комисия са представени на дисциплинарно наказващия орган съответно на 9.06.2014 г. и на 10.06.2014 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) от първата дата следва да тече двумесечния срок за налагане на наказание. В случая този срок е спазен, тъй като заповедта е издадена на 13.06.2014 г. Съображенията на касатора, че целта на разпоредбата на чл. 225 от ЗМВР (отм.) е да гарантира правата на полицейския служител, като задължи дисциплинарно наказващия орган, ако прецени, че са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание, да направи това в максимално кратки срокове, следва да бъдат споделени. В случая, както се посочи, това задължение е изпълнено и наказанието е наложено няколко дни след откриване на нарушението. Разпоредбата на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР (отм.) не може да намери приложение, тъй като визира случаите на установяване на деянието с влязла в сила присъда. Последната норма благоприятства дисциплинарно наказващия орган, като предвижда, че сроковете по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР (отм.) започват да текат от влизане на присъдата в сила, независимо от това кога е извършено и открито нарушението. Ето защо позоваването на текста не е в полза на касатора и не може да обоснове съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно е преценено, че наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.), като на последния е осигурена възможност да предостави допълнителни обяснения и възражения след запознаване със справката от приключилото дисциплинарно разследване (протокол от 9.06.2014 г. ). Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР (отм.), тъй като заповедта е издадена след оценка на всички доказателства и отчитане на всички релевантни обстоятелства. При правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба първоинстанционният съдебен състав приема, че от страна на жалбоподателя е осъществено дисциплинарното нарушение, описано в т. I от заповедта. Като полицейски служител кат. Д, младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция", сектор "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - Нова Загора при "ОДМВР"- Сливен жалбоподателят е следвало да подаде уведомление за напускане на страната до директора на ОДМВР- Сливен. В противоречие с изискванията на чл. 18, ал. 4 от Закона за защита на класифицираната информация и в нарушение на заповед на министъра на вътрешните работи № Iз -1333/16.06.2010 г. и последващите заповеди за нейното изменение и допълнение, това не е направено. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.), обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че от страна на жалбоподателя е осъществено и деянието, описано в т. II от оспорената заповед и предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 14.03.2013 г. жалбоподателят прави опит да пренесе през ГКПП- Калотина четири броя неистински документи за самоличност. Това поведение на полицейския служител правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от жалбоподателя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да уважават закона, като дава личен пример за това. В случая поведението на Бинбаш не съответства на присъщите за длъжността, която заема, полицейски правомощия и отговорности, а е насочено към извършване на правонарушение. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция, като дава личен пример в тази насока. Действията на Бинбаш са основание да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Размерът на наказанието е правилно определен, като при условията на чл. 19, т. 1 от Инструкция Iз-2813/2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, жалбоподателят е санкциониран с по- тежкото от двете предвидени наказания. Възражението, че служителят не е извършил описаното тежко дисциплинарно нарушение, тъй като не е знаел, че в багажа, който пренася, има неистински документи за самоличност, е неоснователно. Пътуването на жалбоподателя до Прага за среща с Хасанов не е било внезапно, а предварително уговорено, като поводът не е бил здравословното състояние на внучето на Бинбаш (обяснения на Хасанов на л. 54 от делото). Това заедно с обстоятелството, че Хасанов е подготвил и организирал предаването на документите именно с оглед предстоящото пътуване на жалбоподателя, избраното място за среща на двамата в столицата на Чехия, въпреки че Хасанов живее в Германия на границата с Полша, обстоятелството, че пътуването на Бинбаш е на разноски на Хасанов, опитът на жалбоподателя да прикрие заминаването си, като не подава уведомление за напускане на страната по съответния ред, независимо че по този начин извършва дисциплинарно нарушение, налагат извода, че пътуването не е предприето от полицейския служител по лични причини, а е изцяло съобразено с необходимостта да предаде на Хасанов пратката, която при тези обстоятелства очевидно не би могла да съдържа само хранителни продукти и дрехи. Горните факти опровергават възприетата от Бинбаш защитна теза, още повече, че същият като полицейски служител би следвало да предвижда и оценява евентуалните възможности за извършване на правонарушение. Доводът, че извършеното от служителя е станало обществено достояние поради действията на трети лица и същият не следва да носи отговорност за това, е неоснователен. Действията на жалбоподателя по пренасяне на 4 бр. неистински документи, както и качеството му на полицейски служител, са станали известни на полицейските и митнически служители, извършили проверка на багажа му на граничния пункт. Това обстоятелство е достатъчно да мотивира извода за уронване престижа на полицейската институция и да обоснове дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.). Възражението, че не са налице основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като образуваното против него наказателно производството не е приключило, е неоснователно. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо, че деянието не съставлява престъпление, още повече, че в случая Бинбаш е наказан за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми, а не за извършени закононарушения. Ето защо липсата на влязла в сила присъда не съставлява основание за отпадане на дисциплинарната отговорност на служителя. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Съдебният акт се обосновава от събраните в хода на административното производство и пред съда писмени и гласни доказателства. Обясненията на Хасанов, дадени в хода на дисциплинарното производство, за предварително планиране на пътуването на Бинбаш на разноски на Хасанов, обстоятелството, че изготвянето и предаването на документите е организирано именно с оглед това пътуване (ако изпращането на документите чрез жалбоподателя не е било планирано, то цялата организация по предаването им на свид. Бозов би се обезсмислила), обосновават заключението, че са налице основания за реализиране на дисциплинарно отговорност на служителя, а обясненията му следва да се приемат за защитна теза, която не е са подкрепя от доказателствата. Показанията на свид. Бинбаш, Бозов и Хасанов правилно не са взети предвид с оглед близката им родствена връзка с жалбоподателя, а и с оглед представените по-рано от Хасанов обяснения, които не съвпадат с изложеното в съдебно заседание. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на административния акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е съобразена с изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните и конкретно на жалбоподателя е предоставена възможност да ангажират доказателства, включително гласни, във връзка с направените твърдения. Решението на съдебния състав е постановено след анализ на събраните в производството пред административния орган доказателства (чл. 171, ал. 1 от АПК), както и на тези, представени в хода на делото пред съда. Показанията на свидетелите са обсъдени от съда, като тяхната достоверност е преценена съобразно родствената им връзка с жалбоподателя и останалите доказателства по делото, включително с представените в дисциплинарното производство писмени обяснения. В съответствие с нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК решението на съдебния състав е мотивирано, като са изложени съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а възраженията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,