Решение № 5041 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2012 г.
ВАСVIII отделение10.04.2013 г.докладчик Калин Куманов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94/17.05.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Хасково по адм. дело № 8/2012 г. ОСЪЖДА митница Свиленград да заплати на "Канди Трейд" ЕООД със седалище в Свиленград, разноски в размер на 300 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5041 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Свиленград против решение № 94 от 17.05.2012 г. по адм. д. № 8/2012 г. на Административен съд - гр. Хасково, с което е отменено негово Решение № 8000-0861/20.12.2011 г. за установено митническо задължение - мито в размер на 197 лв. и ДДС в размер на 10941,415 лв., ведно с лихва за забава считано от 5.02.2011 г. до момента на погасяване на задължението по ЕАД № 11BG003100Н0001508/31.01.2011 г., вследствие на определен нов тарифен код за внесена стока "кадаиф". Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и потвърждаване на решението на митническия орган. Ответникът - "Канди Трейд" ЕООД, чрез адв. Коларова е представил писмен отговор, в който оспорва касационната жалба и желае обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, за което представя документ. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение на началника на Митница Свиленград, с което в резултат на последващ контрол по реда на чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митнически Кодекс на Общността, е определен нов код по ТARIC 1905 90 90 00, вместо декларирания 1902 30 90 00 за внесена стока "кадаиф" по ЕАД № 11BG003100Н0001508/31.01.2011 г., определен допълнителен Код на Мьорзинг 7015, установени са задължения за мито и ДДС. Основанието за промяната на кода са установени обстоятелства при осъществен последващ внос от същото дружество с ЕАД № 11BG003100Н0015894/16.09.2011 г. на стока "кадаиф", изследване на стоката в митническа лаборатория, при което е установено различно тарифно класиране и определен допълнителен код на Мьорзинг. Прието е от митническия орган, че внесената по-късно стока "кадаиф" е "идентична" с внесената преди стока "кадаиф" по спорния ЕАД и е определен нов код по ТARIC и Код на Мьорзинг, който не е бил деклариран, вследствие на което са определени допълнителни митнически задължения, оспорени пред административния съд. За да отмени митническото решение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 78 МКО за извършване на последваща проверка - липсват данни, а и твърдения от страна на митническия орган за невярно или непълно деклариране. По съществото на спора съдът, въз основа на анализ на установените по делото данни е направил извод, че не е доказано стоката "кадаиф", внесена на 31.01.2011 г., да е идентична с тази, внесена на 16.09.2011 г. Съдът се е позовал и на заключението на икономическата експертиза, приета без възражения от страните. За внесената на 31.01.2011 г. стока липсват каквито и да е данни за съдържанието на продукта, поради което не може да се извърши сравнителен анализ с внесената на 16.09.2011 г. стока "кадаиф", от която при вноса е била взета проба и е извършена митническа лабораторна експертиза, поради което промяната в кода е незаконосъобразна. Решението е правилно. На 31.01.2011 г. ответникът по касация е подал пред митница Свиленград ЕАД № 11BG003100Н0001508 за оформяне на митнически режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление Р. България" на следната стока - "шоколадови, захарни изделия и кадаиф" с произход Р. Турция, изпращач "Белинда Диш Тиджарет", Одрин, Турция. За стока "кадаиф", в кл. 33 е деклариран код по ТARIC 1902 30 90 00. Към ЕАД е приложен ордер, във връзка с ползване на годишни тарифни квоти за вноса от Турция на определени стоки, получени от преработка на селскостопански продукти, анализен сертификат и сертификат за движение А, въз основа на които, са ползвани нулеви ставки на вносните мита в рамките на тарифни квоти. Съответната митническа проверка на внесената стока е удостоверена с подпис и печат на митнически служител върху ЕАД, заплатен е от вносителя дължимият ДДС и стоката е освободена. Няма спор, че от внесената стока "кадаиф" на 31.01.2011 г. не е вземана проба за анализ. На 16.09.2011 г. ответникът по касация е подал пред митница Свиленград ЕАД № 11BG003100Н0015894/16.09.2011 г. за оформяне на митнически режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление РБългария" на стока "кадаиф", с произход РТурция, изпращач "Хастел Гида Сан Ве Тидж", Бурдур. От тази стока е била взета проба от митническите органи за извършване на анализ в митническа лаборатория - Пловдив. Според изготвената митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) от 19.09.2011 г. изпитваната проба представлява "печен тестен продукт, екструдиран, без прибавка на подсладители - кадаиф несиропиран". За тази стока в кл. 33 в ЕАД № 11BG003100Н0015894/16.09.2011 г. е бил деклариран тарифен код 1902 30 10 99. Въз основа заключението на МЛЕ, установяващо характеристиките на стоката и съобразно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН), митническият орган е приел, че класирането следва да е в код по КН 1905 90 90, код по ТARIC 1905 90 90 00 и Код по Мьорзинг 7758, който не е бил деклариран. По този ЕАД е издадено решение № 8000-0823/10.11.2011 г. на Началника на митница Свиленград, с определени ново тарифно класиране, което не е оспорено и е влязло в сила на 8.12.2011 г. Процедурата по ЕАД № 11BG003100Н0015894/16.09.2011 г. и влязлото в сила Решение № 8000-0823/10.11.2011 г., с определения код по КН 1905 90 90, код по ТARIC 1905 90 90 00 и допълнителен код по Мьорзинг 7758, са дали основание за издаване на оспорения митнически акт, с който са определени нови кодове по КН, код по ТARIC и код по Мьорзинг, които не са включени в безмитните тарифни квоти за внос в ЕС на преработена селскостопанска продукция от Турция, респективно са определени допълнителни митнически задължения. Спорният въпрос по делото е за характеристиките на внесената стока и правилността на извършеното ново тарифиране на същата от митническия орган. Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г., при внос на стоки в Общността се прилага Комбинираната номенклатура, заедно с размерите на митата и другите съответни такси, и тарифните размери, включени в TARIC или в други споразумения на Общността, които представляват Общата митническа тарифа. За да извърши ново тарифно класиране на процесната стока, митническият орган се е мотивирал с писмо № 4414/524/26.10.2011 г. на ЦМУ, а именно: "Стоката не се класира в декларирания код от позиция 1902, тъй като тази позиция включва макаронени изделия, към които кадаифът не се причислява, като се имат предвид обяснителните бележки към Хармонизираната система за същата позиция", и че "класирането й следва да е в код по КН 1905 90 90 и в код по TARIC 1905 90 90 00, въз основа на правила 1 и 6 от общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура". Според Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, класирането на стоките се подчинява на следните принципи: т. 1. "Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите..."; т. 6. "Класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите...". Съгласно Обяснителните бележки към съответните позиции, на глава 19 от Комбинираната номенклатура "Хранителни продукти, приготвени на базата на житни растения, брашна, скорбяла, нишесте или мляко, тестени сладкарски изделия", в позиция 1902 се класират: "Макаронени изделия, дори варени или пълнени /с месо или други продукти/ или обработени по друг начин, такива като спагети, макарони, юфка, лазаня, равиоли, канелони, кус-кус, дори приготвен", а в позиция 1905 се класират "Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитени продукти, дори с прибавка на какао; нафора, празни капсули от тесто за медикаменти, тесто за запечатване, сухи тестени листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни продукти". По делото е допусната и приета съдебно икономическа експертиза, според която за внесената на 31.01.2011 г. стока липсват данни за съдържанието на продукта, поради което не може да се извърши сравнителен анализ с внесената на 16.09.2011 г. стока "кадаиф", от която при вноса е била взета проба и е извършена МЛЕ. Според заключението за правилното тарифно класиране е необходима информация за внасяния продукт, относно неговото съдържание, а именно: наличие на яйца, подсладители, дали е сух, суров или е сиропиран, а освен това за определяне на код по Мьорзинг на процесния продукт е необходима информация за млечни мазнини, млечни протеини, скорбяла - нишесте/глюкоза, захароза/инвертна захар/изоглюкоза и лактоза, а такива данни не се установяват по делото и не се установява етикет на процесния продукт. Наличните по делото документи не са достатъчни за извършване на тарифиране на стоката, както и сравнение за идентичност на процесната стока по ЕАД № 11BG003100Н0001508/31.01.2011 г. с тези по ЕАД № 11BG003100Н0015894/16.09.2011 г. Като се е позовал на експертизата, която е приета без възражения на страните, и след анализ на всички събраните по делото доказателства, Съдът е приел за безспорно установено, че за да бъде извършено тарифно класиране на стоката с наименование "кадаиф", нефигуриращ в комбинираната номенклатура, следва да са налице данни, каквито не са събрани в производството пред административния орган. Както е потвърдило и вещото лице, при последователен анализ на класираните продукти в позиция 1902 и 1905 по КН, разграничителен критерий за попадането на стоката по позиции 1902 или 1905 е обстоятелството дали продуктите могат да се консумират в това състояние, без да е необходима съответна кулинарна обработка или такава е необходима. В позиция 1902 се класират: "Макаронени изделия, дори варени или пълнени /с месо или други продукти/ или обработени по друг начин, такива като спагети, макарони, юфка, лазаня, равиоли, канелони, кус-кус, дори приготвен". Тестените изделия от тази позиция са неферментирали продукти, произведени от грис или брашно от жито, от царевица, от ориз, от картофи или други. Тези брашна или грис /или смеси от тях/ първо са смесени с вода и омесени, така че да се получи тесто, в което могат да се включат и други съставки /например много фино смлени зеленчуци, сокове или пюрета от зеленчуци, яйца, мляко, глутен, диастази, витамини, оцветяващи или ароматизиращи добавки/. След това тестото се моделира, като му се придават специфични и предварително определени форми. Обикновено продуктите се сушат преди да се предадат за продажба, с цел да се улесни транспорта, складирането и съхраняването им. В сушен вид те са чупливи. Позицията включва също пресните продукти /т.е. влажни, несушени/ и замразените продукти, като например пресните кнедли и замразените равиоли. Тестените храни от тази позиция могат да бъдат варени, пълнени с месо, с риба, със сирене или с други продукти в каквото и да е съотношение или приготвени по друг начин /представени като готови ястия, съдържащи други съставки, например като зеленчуци, сос, месо/. С варенето се цели омекотяването на тестените храни без да се променя първоначалната им форма. В позиция 1905 се класират: "Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитени продукти, дори с прибавка на какао; нафора, празни капсули от тесто за медикаменти, тесто за запечатване, сухи тестени листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни продукти". В тази позиция са включени всички продукти на обикновеното или фино хлебарство, тестени сладкарски или бисквитени продукти. Тестените сладкарски изделия, които се състоят от най-разнообразни продукти - брашно, нишесте, масло или други мазнини, захар, мляко, сметана, яйца, какао, шоколад, кафе, мед, плодове, ликьори, бренди, албумин, сирене, месо, риба, ароматични есенции, мая или други видове квас и други. Съгласно обяснителните бележки в тази позиция се класират продуктите, които могат да се консумират в това състояние, без да е необходима съответна кулинарна обработка. Според обяснителните бележки към посочените позиции, кадаифът не е изрично изключен от групата на хранителните продукти, класиращи се в позиция 1902, които представляват тестени храни от неферментирали продукти, произведени от грис или брашно от жито и т.н. За да се класира стоката в позиция 1905, е следвало да бъдат установени по категоричен начин вида, състава и съдържанието на стоката, а тези характеристики на стоката не са изложени в митническия акт. Нито в административното, нито в съдебното производство митническият орган не е установил по категоричен начин, че процесната стока представлява продукт на обикновеното или фино хлебарство, тестен сладкарски или бисквитен продукт, който може да се консумира в това състояние, без да е необходима съответна кулинарна обработка, за да бъде класиран в позиция 1905 КН, както е тарифното класиране по оспорения митнически акт. Обстоятелството, на което се позовава митническият орган, че се касае за "идентична стока" по двете декларации ЕАД, е недоказано. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 3 ППЗМ, "идентични стоки" са стоки, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и добро име; наличието на минимални различия не следва да бъде пречка за това стоки, които по принцип отговарят на определението, да бъдат разглеждани като идентични. Понятието е предвидено "за целите на тази глава", а именно от ППЗМ - Глава осма "Общи разпоредби", намираща се в Дял четвърти "Митническа стойност" и е приложимо при определяне на митническата стойност на внасяни стоки, но не и относно тарифното им класиране. В § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ППЗМ е дефинирано понятието "данни за идентификация на стоките", като "данните, използвани в търговската практика за идентификацията на стоките, които позволяват на митническите органи да определят тяхното тарифно класиране". В случая наличните данни относно процесната стока не я идентифицират в достатъчна степен и не могат да послужат за определяне на нейното тарифно класиране. Стоките по ЕАД от 16.09.2011 г. и по процесния ЕАД са описани по идентичен начин - наименованието "кадаиф" и произход - РТурция. Извън това, по процесния ЕАД липсват данни за състава, физическите характеристики на продукта, съдържание. Липсва етикет на внесената стока. Няма данни дали процесния продукт е бил сух, суров или сиропиран. Няма данни за установяване на съществения въпрос годен ли е бил продуктът за консумация без кулинарна обработка или такава се изисква, в какъвто смисъл са различията на продуктите класирани съответно в позиция 1902 и 1905 по КН. Не е бил извършван анализ на стоката, внесена на 31.01.2011 г. в митническа лаборатория, поради което по делото не са налице данни за характеристиките на внесения "кадаиф" през м. януари 2011 г., които да се съпоставят с безспорно установените характеристики на внесения по-късно "кадаиф", през м. септември 2011 г., проба от който е изследван с МЛЕ и въз основа на която е определено тарифно класиране на тази стока с код 1905 90 90 КН, код по ТARIC 1905 90 90 00 и допълнителен код по Мьорзинг 7758. Поради недоказана "идентичност" на стоката по спорния ЕАД със стоката по ЕАД № 11BG003100Н0015894/16.09.2011 г., незаконосъобразно е извършено ново тарифно класиране и определяне на митнически задължения с процесното митническо решение и същото като незаконосъобразно правилно е отменено с решението на АС - Хасково. При този изход на спора на ответника по касация се дължат направените пред касационната инстанция разноски - платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, в размер на 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 66 ППЗМ