Решение № 2781 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие , чрез юрисконсулт Д. Христова срещу Решение 3117/14.10.2024 г., постановено по адм. дело 229 по описа за 2021 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 02-010/2600/10970/10.02.2021 г. издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва правните изводи на съда за наличие на форсмажорни обстоятелства за частта от площите в обхвата на помощта по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г., за които в уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярката е прието, че не е доказана обективна невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент, като основание да се отрече съществуването на установеното публично държавно вземане. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Мила Стил ООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд Благоевград АУПДВ е установено в тежест на Мила Стил ООД задължение за плащане на сумата 75150,19 лева, представляваща 100 % от изплатени на ползвателя на помощта суми по заявления за кампания 2015 по мярка 214 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 г. с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1). Фактическо основание за издаване на акта е прекратяването на поетия агроекологичен ангажимент на Мила Стил ООД с акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 г. с изх. 02-011-2600/938 от 07.08.2019 г. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. б , във вр. с чл.8, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Според фактическите установявания от първоинстанционния съд по делото е безспорно установено, че със Заявление за подпомагане, подадено през 2015 г. с УРН [номер], Мила Стил ООД е заявило за подпомагане четири броя земеделски парцели /БЗС/, по шест програми, мерки, направления и подмерки за 2015 г., в землището на с.Беласица, с. Ключ и с.Скрът, общ.Петрич с обща декларирана площ от 338,51 ха по схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/, Агроекология и климат /Мярка 10/ и Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13. 1/НР1 по ПРСР 2014- 2020 г. Въз основа на подадено заявление за кампания 2015 г., т. е. за първата година от ангажимента, на Мила Стил ООД е изплатена сума за финансово подпомагане по мярка 10, в общ размер на 75 150,19 лв. През 2016 г. /за втората година от ангажимента/ Мила Стил ООД не е подало заявление за подпомагане. С Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. 02-011-2600/938/07.08.2019 г., ДФЗ е прекратил поетия ангажимент, поради доказана невъзможност за спазване на ангажимента в следствие на изменението на § 15 и чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. В мотивите на акта за прекратяване на ангажимента е посочено, че референтната площ за която не е доказано невъзможност за спазване на поетия ангажимент е 1,72 ха от заявените за подпомагане площи по Мярка 10, а именно: 0,9 ха от БЗС 66901-244-1-1 и 0,82 ха от БЗС 032294-63-1-1. Акта за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 е оспорен по съдебен ред, като с Решение 557/28.03.2023 г. пост. по адм. дело 610/2021 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението на първата инстанция е обжалвано пред ВАС, като с Решение 4421/10.04.2024 г. пост. по адм. д. 6250/2023 г. по описа на ВАС, V отд., същото е оставено в сила, т. е. адм. акт на ответника, с който е прекратен ангажимента по мярка 10 на оспорващия, е влязъл в сила на 10.04.2024 г. Въпреки, че все още не е бил влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014- 2020 г., с Писмо изх. 02-010-2600/10970/23.09.2020 г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, ДФЗ е инициирал /открил/ настоящото административно производство, като е дал възможност на оспорващия в 7- дневен срок от съобщението да депозира възражения срещу предстоящото издаване на АУПДВ досежно връщане на получените от него като субсидия за 2015 г. по мярка 10 суми, в общ размер на 75 150,19 лв., поради прекратяване на ангажимента му. При тези фактически установявания, първоинстонционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, като при издаването му, не са нарушени административнопроизводствените правила, но същия е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Приел е на първо място, че оспорения АУПДВ е издаден преди Акта за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г., да е влязъл в сила, което според съда е липса на материалноправно основание за издаване на АУПДВ. На второ място е възприел осъществяването на правоизключващият за възстановяване на получената помощ факт на настъпване на форсмажорни обстоятелства, тъй като администрацията е квалифицирала като обективни обстоятелства, изключващи възможността на ползвателя на помощта за изпълнение на поетия агроекологичен ангажимент прекратяването на сключените с Мила Стил ООД договори за аренда за 336,79 ха от общо заявените 338,51 ха и само за 1,72 ха не е доказана такава обективна невъзможност. Прието е, че площите по договорите за аренда, представляват по-голямата част от стопанството на жалбоподателя, което е хипотеза на отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, което не е могло да бъде предвидено към датата на подаване на заявлението, а това е проявление на непреодолима сила или извънредни обстоятелства по чл. 2, § 2, б. е от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., изключващо при действието на чл. 47, § 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 г. възстановяването на получената помощ. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от Наредба 7/24.02.2015 г. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Мила Стил ООД е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрен за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" през кампания 2015 г. с обща декларирана площ от 338,51 ха. Въз основа на подадено заявление за кампания 2015 г., т. е. за първата година от ангажимента, на Мила Стил ООД е изплатена сума за финансово подпомагане по мярка 10, в общ размер на 75 150,19 лв. През 2016 г. /за втората година от ангажимента/ Мила Стил ООД не е подало заявление за подпомагане. Издаден е Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 год. с изх. 02-011-2600/938/07.08.2019 г., с който зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент на Мила Стил ООД на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г., поради неподаване на заявление за плащане за 2016 г. за определената от административния орган нова референтна площ от 1,72 ха. В мотивите му е посочено, че след разглеждане на представените документи с писмото от 07.12.2016 г. са изключени площите, за които е доказана обективната невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент в следствие на измененията в ЗСПЗЗ, но за 1,72 ха това обстоятелство не е доказано, а за тях няма подадено заявление. Правилно е приел първостепенният съд, че въпросът за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства е относим към възстановяването на получената финансова помощ, а не към прекратяването на ангажимента. Поради това е допустимо именно в производството по обжалване на АУПДВ жалбоподателят да направи своите възражения за недължимост на вземането поради наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Според пряко приложимия §4 от чл. 47 на Регламент (ЕС) 1305/2013 г., на който съдът се позовава, възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Сходен като съдържание е и §3 на чл. 47, според който в регламентираната с него хипотеза ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал. В същия смисъл е и ал. 5 на чл. 18 от Наредба 7/24.02.2015 г., според който в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент по съответното направление се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделските стопани финансова помощ. Издателят на оспорения административен акт и ответник в съдебното производство по оспорването му пред административния съд не оспорва, че от общо одобрените за подпомагане за кампания 2015 г. 338,51 ха площи, с конкретно описани парцели в таблицата към уведомителното писмо за одобрение, през 2016 г. изпълнението на поетия ангажимент е станало невъзможно за разликата над 1,72 ха до 338,51 ха, т.е. за 336,79 ха, по обективни и независещи от волята на земеделския стопанин обстоятелства, а именно поради прекратяването на договора му за аренда на основание чл. 37м, ал. 4, т. 3 ЗСПЗЗ с оглед изискванията на §15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ във вр. с чл. 37и от закона (ДВ, бр. 61/2015 г.). Неправилно обаче и в противоречие с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от наредбата административният орган приема, че ангажиментът може да бъде изпълнен върху площ от 1,72 ха, тъй като първоначално одобрената площ е намалена с повече от 10 на сто. При признатата от административния орган невъзможност да бъде изпълнен ангажиментът върху минимум 336,79 ха от първоначално одобрените 338,51 ха, каквото е изискването на нормативния текст, по обективните причини, посочени по-горе и установени от административния орган, представляващи извънредни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 8 е от ДР на Наредба 7/2015 г. в приложимата редакция, на основание чл. 18, ал. 5 от Наредба 7/24.02.2015 г. агроекологичният ангажимент следва да се прекрати без да се изисква възстановяване на получената от земеделските стопани финансова помощ. За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен и поради издаването му преди да е влязъл в сила Акта за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г. За да достигне до този извод съдът не е съобразил приложимата редакция на чл. 18, ал. 3 от Наредба 7/24.02.2015 г. към датата на издаване на АУПДВ от 10.02.2021г. ( ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) , в която няма изискване за едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, така както това е предвидено с последавща редакция (ДВ, бр. 31 от 2022 г., в сила от 19.04.2022 г.), която обаче е неприложима за случая. Разноски: На основание чл. 143, ал. 1 АПК на ответника по касация се дължат сторените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 150 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение