Решение № 1590 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6119/2013 г.

Решение № 1590 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6119/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Денка Вълкова Иванова срещу решение № 714 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 3773/2012 г. на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени процесната заповед. Ответниците Иван Неделчев Иванов и Кметът на Община Варна не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Денка Вълкова Иванова и Иван Неделчев Иванов против Заповед № 3860/29.09.2012 г. на Кмета на Община Варна, с която, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, е разпоредено да се изземе от Денка Вълкова Иванова държания от нея без основание недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. "Младост", ул. "Младежка", бл. 33, вх. Б, ет. 4, ап. 32, актуван с Акт за частна общинска собственост № 2154/2001 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и Заповед № 666/02.07.2001 г. на Областния управител на област Варна за отписване от актовите книги за недвижими имоти - частна държавна собственост. Прието е, че жалбата е неоснователна, тъй като не е оборена доказателствената сила на актът за общинска собственост и към момента на издаване на заповедта за изземване за процесния имот няма конкуриращи се титули за право на собственост. Наред с това липсва правно основание за ползването му от адресата на акта. При изяснена фактическа обстановка, обосновано и законосъобразно, е прието, че са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за изземване на имота. Въз основа на визираните в заповедта и приложени по делото влезли в сила съдебни определения правилно е прието, че жалбоподателката е държател на имота и за нея липсва правен интерес да иска отричане на правото на собственост на Община Варна. Освен това, правилно е прието и, че е неотносимо към настоящия спор твърдението на жалбоподателите, че не са получили сумата, представляваща разликата между цената на отчуждения имот и отстъпения в обезщетение такъв. В тази връзка, неоснователно е застъпеното в писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателката, че неплащането на тази сума обуславя извода, че е налице съсобственост, респективно, че апартаментът се ползва на правно основание. Решението е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение