Решение № 2423 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2016 г.

Решение № 2423 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община П., чрез упълномощените процесуални представители юрк. И. А. и юрк. П. Г., против Решение № 586 от 18.03.2016 г. постановено по адм. дело № 278/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е обявена нищожността на писмо с изх. № 03-92-563 от 29.10.1992 г. на зам. кмета на община П. Предвид изхода на делото съдът е осъдил О. П. да заплати на С. А. Ч. от гр. П. сумата от 610.00 лева представляващи разноски по делото. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят - кмета на община - П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - С. А. Ч., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Х. Г. от Адвокатска колегия - П., с който оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски по делото. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Правилно и обосновано е прието че след като първоинстанционния административен съд е определил характера на оспорения административен акт - изх. № 03-92-563 от 29.10.1992 г. на зам. кмета на община П., законосъобразно е обявил неговата нищожност, предвид установеното по делото, че е издаден от некомпетентен административен орган. Предлага решението на съда като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказа на зам. кмета на община П. по молба вх. № 03-92-563/26.03.1992 г. да се отмени отчуждаването върху недвижим имот, находящ се на ул. "З." ..№... пл. № 260, кв. 29 "Капана", отчужден по ЗТСУ, със заповед № СД - 81 от 06.04.1994 г. за ателие "Златарство". За да прогласи нищожността на административният акт, обективиран в писмо изх. № 03-92-563 от 29.10.1992 г., първоинстанционния съд приел, че обжалваният административен акт е постановен от зам. кмет на община П., който не е имал правомощия за това. Този извод на съда е правилен. От данните по делото е видно, че с молба вх. № 03-92-563/26.03.1992 г. жалбоподателят е поискал да се отмени отчуждаването върху недвижим имот, находящ се в гр. П., на ул. "З." ..№... пл. № 260, кв. 29 "Капана", отчужден по ЗТСУ, със заповед № СД - 81 от 06.04.1994 г. за ателие "Златарство". С писмо изх. № 03-92-563 от 29.10.1992 г. зам. кметът на община П. е отказал отмяна на отчуждаването на имот на ул. "З." ..№... пл. № 260, кв. 29 "Капана". С молба вх. № 2181 от 03.02.2015 г. и допълнението към нея с вх. № 3687 от 23.02.2015 г. пред Административен съд - П. жалбоподателят е обжалвал отказа на зам. кмета на община П. за отмяна на отчуждаването на посоченият в молбата имот. Производството, образувано въз основа на тази жалба е било прекратено, като съдът е приел, че се обжалва мълчалив отказ на зам. кмета да отмени отчуждаването, който е влязъл в сила. С определение № 6474 от 03.06.2015 г., постановено по адм. д. № 5747/2015 г. по описа на Върховния административен съд, определението на Административен съд - П. е било отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С отменителното определение е прието, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ. В същия съдебен акт Върховния административен съд е приел, че обжалваното писмо по правната си същност е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. В мотивите на цитираното определение, съдът е посочил, че в допълнителната жалба, както и по време на производство по делото жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е поддържал и искането си за обявяване на нищожност на отказа на зам. - кмета да отмени отчуждаването на имот, находящ се в гр. П., ул. "З." ..№... пл. № 260, кв. 29 "Капана", поради което жалбата по така наведения довод е допустима. Административният акт, предмет на обжалване в административното производство, е бил издаден от зам. кмета на община П. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС органът, компетентен да се произнася по направени искания за отмяна на отчуждавания, е кметът на съответната община. При заместването за определен период заместващият осъществява правомощията на титуляра в пълен обем. За да се приеме, че органът, подписал оспорения акт, е компетентен при условията на заместване, следва да са налице следните условия: да има качеството на заместник по служба на титуляра на правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и обективна невъзможност на титуляра да упражнява своите правомощия (отсъствие поради отпуск, командировка и други). По делото, въпреки дадените от съда указания, не са били представени каквито и да било доказателства подписалото административния акт лице да е било оправомощено от кмета на община П. за издаването му. Доказателствената тежест за установяване на компетентността на органа, издал оспорения пред съда административен акт в случая е на кмета на община П. съгласно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК. Поради това законосъобразно съдът е приел, че обжалвания административен акт е издаден от некомпетентно лице. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, съобразено с материалния закон, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна сторени разноски в настоящото производство. Пред касационната инстанция е представен договор за правна помощ, от които става ясно, че претендира сума за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,