Решение № 4039 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2015 г.

Решение № 4039 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Трифон Томов Тодоров от с. Горни Вадин, община Оряхово, подадена против решение № 157 от 15.05.2015 г., постановено от Административен съд - Враца, по адм. д. № 699/2014 г., в частта му относно два имота с номера: 16451-308-1-1 с площ 5,81 ха и 16451-54-1-1 с площ 19,74 ха. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решенето. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива подробни доводи за допуснати технически грешки в съдебния акт и за некомпетентност на вещото лице, представило приетата експертиза. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в оспорената му част и да коригира наложената му санкция. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Христова, която с писмен отговор и с писмено становище пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба, защото правилно съдът се е позовал на административния орган, който е отказал исканата субсидия по СЕПП до пълния претендиран размер, затова, че е налице разлика между декларираната и установената площ на съответните БЗС, установена след извършена проверка на място и административни проверки, както и че е налице недостатъчно добро състояние на части от заявените имоти. Според участващия по делото прокурор изводите на административния орган се потвърждават от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, а касаторът не е представил доказателства, оборващи направените констатации. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 157 от 15.05.2015 г. е отхвърлена жалбата на Трифон Томов Тодоров срещу Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/1023 от 11.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г., в частта за имоти с номера: № 16451-308-1-1, № 16451- 54-1-1 и № 16451-92-1-1. За да достигне до този резултат, Административен съд - Враца е приел, че атакуваното писмо е издадено от компетентния за това административен орган в предвидената от закона писмена форма и същото съдържа фактически и правни основания, които са задължителен реквизит, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Установено е, че административният орган се позовава на резултатите от административна проверка, извършена по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, резултатите от която са обективирани в писмените доказателства - в приложените разпечатки по делото. В мотивите на обжалваното решение е констатирано, че за да откаже заявената от земеделския производител субсидия по СЕПП до пълния претендиран размер ответният орган е отразил в табличен вид, че е налице несъответствие между декларираната и установената площ на съответните заявени парцели след проверка на място и извършени административни проверки, в които са посочени разликите между декларираната и установената площ, и че е установено недостатъчно добро състояние състояние на части от заявените имоти. Първоинстанционният съд е преценил, че претенцията на жалбоподателя по всяка една от спорните схеми за подпомагане е разгледана и анализирана поотделно и е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, относно които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената като допустима за подпомагане при извършените административни проверки и проверката на място, както и недопустимата площ. Съдът се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и на приетата съдебно-техническа експертиза и е извел заключение, че процесното уведомително писмо е постановено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценка на допустимостта за подпомагане по съответните мерки, като при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалния закон. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка и след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Съдът не споделя становището на касатора за допуснати съществени нарушения, изразяващи се в технически грешки. Действително на първата страница от обжалваното решение погрешно е вписано "дка" вместо "ха", но в останалата част от съдебния акт е налице вярно изписване "ха". Касае се за техническа грешка, която няма характер на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не представялва основание за отмяна само на това основание. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на приложимите материалноправни разпоредби и те са тълкувани и приложени законосъобразно. Първостепенният съд точно е констатирал, че е представена заповед № 250797/08.08.2013 г. за извършена проверка на място и въз основа на нея е съставен доклад за извършена проверка, относно спазване на изискванията на Програмата за ограничаване и предотвратяване на замърсяване с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони. От представената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че посочените в жалбата три имота: ПИ с идентификатор № 16451-308-1-1, ПИ с № 16451-54-1-1, и ПИ с № 16451-92-1 са съпоставими с имотите, описани в представения Договор за наем № 21 от 21.08.2012 г., като в БЗС № 16451-308-1-1 с декларирана площ 5,81 ха, попадат 4,76 ха от имот № 000195 - целият с площ 5,37 ха. В БЗС № 16451-54-1-1 с декларирана площ 19,74 ха, попадат 18,34 ха от имот № 000046 - целият с площ 23,05 ха. Експертът е потвърдил, че по заповед № 241808/23.07.2013 г. е извършена проверка с начална дата - 17.09.2013 г. и крайна дата - 14.10.2013 г., относно която проверка е съставен контролен лист за проверка на място, подписан от заявителя на 15.10.2013 г. Според изслушаното вещо лице общият размер на наддекларираната площ, установена от ДФ "Земеделие" - РА по подаденото заявление на жалбоподателя е общо: по СЕПП - 15,79 ха и по СНДП - 0,17 ха. Съобразно уточненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание при приемане на експертизата, относно на имот ПИ № 16451-308-1-1 кандидатът е декларирал, че ще ползва 5,81 ха, колкото е цялото БЗС, но има договор само за 4,76 ха. Отразено е, че пасището е недопустимо за подпомагане, защото на места е обрасло, няма следи от животни и на места е непроходимо. Относно другия спорен имот ПИ № 16451-54-1-1 е установено, че не са почистени 6,02 ха, от общо 19,74 ха и допустимата за подпомагане площ възлиза на 13,72 ха. Представеното заключение от вещото лице правилно е възприето от съда като компетентно дадено, тъй като не е оспорено от страните по делото, не е поискано изслушване на допълнителна или тройна експертиза и от страна на жалбоподотеля не са поставени допълнителни задачи на вещото лице. С оглед на това решаващият съдебен състав счита, че при тези вярно установени факти, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи. След като е извършена проверка на място и е установено по безспорен начин разминаване между декларираната и установената площ при проверката, то разликата между тези площи се явява недопустима за подпомагане. Изводите на първостепенния съд не се опровергават в хода на първоинстанционния процес и в касационното производство и касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да ги оборват. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърляне на касационната жалба. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,